“Когато детето ви си спечели първите пари за сладолед и

“Когато детето ви си завоюва първите пари за сладолед и си го купи единствено, направете следното:

1. Преди да има време да оближе сладоледа си, вземете го от него и отхапете 20%;

2. Докато детето ви гледа учудено, отхапете още 30%;

След това му дайте останалата част от сладоледа и му обяснете, че това прави страната с всички пари, които някой завоюва.

Ако всеки родител направи това, уповавам се в страната да порасне потомство от хора, които ще схванат, че страната няма свои пари - има единствено пари от данъкоплатци. И че данъкоплатците освен могат, само че и би трябвало да следят по какъв начин държавните чиновници харчат парите им. "

Маргарет Тачър

Денят на данъчната независимост през тази година беше плануван за 15 май и макар рецесията, подбудена от изключителното състояние поради Китайската кашлица, събитието, несъмнено за прогнозната дата може и да се сбъдне. Това е по този начин, тъй като датата се пресмята като съответствие на консолидираните доходи в хазната и Брутния вътрешен артикул. А упованията са

и при Брутният вътрешен продукт, при приходите да има спад,

който може да се окаже почти идентичен. Поради това все още няма учредения да се счита, че на 15 май няма да „ празнуваме”. Това изясни особено за „ БАНКЕРЪ” Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система.

Неговата прогноза към този момент е спадът на Брутният вътрешен продукт да е към 5 %. За приходите към момента няма данни. За март те са били към предстоящото, без съществено отклоняване надолу. Подозренията са, че срив ще бъде установен в обобщението за април, когато би трябвало да се заплати Данък добавена стойност за март: всички знаем, че през втората половина на март

бизнесът бе карантиниран и „ интубиран”.

Прогнозата до момента беше през 2020 година в държавната хазна да постъпят рекордните 46.8 милиарда лева доходи. Средно за един календарен ден, българите трябваше да създават по 346 млн. лева, т.е. за попълване на хазната са нужни близо 136 работни дни. Така 15 май се оказва денят, в който жителите алегорично ще спрат да работят за страната и ще стартират да работят за себе си.

Българите, които живеят в страната, още веднъж ще получат помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги „ отменят” за близо осем дни работа към страната. Това е отражението на заложените в бюджета

близо 2.7 милиарда лева помощи от Европейски Съюз.

Така ние, данъкоплатците действително ще работим за страната до 7 май, а в дните до 15 май ще бъдем "отменени " от европейските данъкоплатци.

През предходната година картината беше сходна, само че еднократният разход за изтребителите въпреки всичко докара до недостиг от близо 1.2 милиарда лева на касова основа. За 2020 година - за пръв път след 2009 година - беше плануван бюджет с уравновесено салдо.

Най-много време през тази година е належащо за попълването на приходите от Данък добавена стойност – това ще отнеме 34 дни. За приходите от акцизи са нужни не по-малко от 16 дни, а за осигуровките - месец и нещо: 24 дни за общественото обезпечаване и 9 дни за здравното.

Приходите от подоходните налози ще бъдат събрани за близо 13 дни, а от корпоративни налози – за малко над 8 дни. Още седмица ще работим в името на държавните и общинските такси.

През последните години се следи наклонност дните, нужни на българските данъкоплатци за попълването на "своята " част от бюджета, да стават от ден на ден, а денят на данъчната независимост да идва все по-късно.

Това значи, че

действително данъчната тежест в страната нараства.

Всичко това се случва на фона на заклинанията за понижаване на налоговото задължение, в които вицепремиерът Томислав Дончев и финансовият министър Владислав Горанов не престават (уж) да имат вяра.

Преразпределението през приходната част на бюджета за 2020 година беше планувано да доближи 36.9%, което е с малко над равнищата от 2019 година и е действително най-високата му стойност за последните 10 години. Сметката разпределя данъчното задължение върху безусловно всички български жители (включително деца, пенсионери и държавни чиновници), като работещите в действителния бранш понасят в най-голяма степен данъчната тежест - близо 50 на 100. За тях Денят на данъчна независимост идва чак в края на юни.

Както е известно, в края на предходната година финансовият министър настоя

общините да вдигнат локалните налози и такси.

Това се случи, въпреки и да не бе всеобщо събитие. Преди дни той се поправя, като съобщи: „ В рецесия смяната на налозите не е вярната мярка “. Според него, в интервал на рецесия не било добре да усилваш данъците...

Да, но не. Повишаването на налозите беше груба неточност, каквато направи и Симеон Дянков преди 9 години. Той, сходно на Горанов подреди на кметовете да ги усилват и следствията от това бяха куп банкрутирали общини, които

страната трябваше незабавно да избавя.

Една мярка обаче "началниците " обичайно подминават. Става дума за настоятелното искане на локалната власт 2% от събраните средства от подоходните налози, които общините събират от името на Национална агенция за приходите (т.е. на държавата), да остават разполагаем на управляващите по места.

Според данните на ИПИ, две трети от бюджетите на общините се пълнят от държавните прехвърляния. Ситуацията е друга за обособените райони. Така да вземем за пример, 60% от бюджет на Столична община се образува от локални налози и такси (по напълно явни причини), което й разрешава да бъде доста по-самостоятелна в сравнение с останалите локални управи. В регионалните центрове личните доходи съставляват едвам 40% от общинските бюджети, а в дребните общини делът им пада до една пета.

За всичко останало се „ грижи” страната, най-често -

по внушения на ръководещата партийна централа,

както счита опозицията.

За последно, в края на предходната година Горанов отхвърли да пусне "фискален гювеч " на общините с аргумента, че бюджетните остатъци са задоволителни за дофинансиране на общините. Сега обаче, в ситуацията на очертаващ се недостиг на държавно равнище и на дефицит на средства в общините, картинката се промени.

Вярно, страната заплати на локалните управляващи за обществения патронаж, който стана доста настоящ в изискванията на изключителното състояние, само че органите на локалното самоуправление все по-сериозно закъсват и с парите за финансови разноски и превоз.

Най-нормалното е те да имат разполагаем лични средства, които да изразходват стопански оправдано и в съкратени периоди.

Това стимулира Института за пазарна стопанска система да започва осведомителна акция

"Два % в твоята община ",

която предлага преотстъпване на една пета от приходите от подоходното облагане към общините. "Така 2% от приходите на българските жители, или към 800 млн. лева за 2019 година, биха останали в общинските бюджети ", разясни Ганев.

Зависимостта от приходите от подоходен налог ще сътвори тласък за общините по-усилено привличане на вложители за повишение на заетостта, а оттова - и на постъпленията към бюджета. Допълнителните бонуси са два: понижаване на политическата взаимозависимост от централната власт и отваряне на благоприятни условия за присъединяване на гражданското общество във изработването на локалните стопански политики.

Това, че Министерството на финансите се мотае и не урежда този проблем, в този момент ни прави неприятна смешка. Дори държавното управление на часа да прегърне концепцията в общините да остават повече пари от личните им доходи, тази мярка може да проработи едвам от 1 януари 2021-а. Защото последната дума е на Народното събрание и тя би трябвало да бъде категорично записана в Закона за държавния бюджет за идната година.