На всяка възраст страховете на детето са различни
Когато детето пребледнее при типа на смешник или се разплаче в лекарския кабинет, за нас е мъчно да разберем за какво е толкоз уплашено.
Може би сте от тези късметлии, които самоуверено сядат на зъболекарския стол. Но когато пристигна време детето да посети зъболекаря за първи път, то стартира да ридае и да се гърчи, пробвайки се да стане от „ страшния “ стол.
Откъде идва този боязън? И по какъв начин да се държим в такава обстановка: да се скараме на страхливеца за липса на храброст, да се отдадем на дълги пояснения, че това са безболезнени процедури или да отложим визитата при зъболекаря за неопределен срок?
Страховете на детето, които може да се възприемат като досадна пречка, в действителност са част от неговото развиване и акомодация.
С придвижване на възрастта те се трансформират, отразявайки измененията, настъпващи в живота му. То стартира да пълзи, научава се да върви, да приказва, всеки ден от живота му носи нещо ново. Всичко става толкоз бързо!
Малкото хлапе би трябвало да се оправи с всички промени, свързани с порастването, като по едно и също време с това усвоява доста информация.
Но някои обстановки са прекомерно сложни за него и тогава то може да изпита безпокойствие и боязън.
Но родителите му постоянно са до него и могат да го развеселят и да го утешат.
Нова бавачка (от 5–10 месеца до 5 години)
Защо децата се опасяват? За бебето страхът от някой чужд е метод да покаже, че схваща, че този човек не е мама или баща.
Въпросът не е, че бавачката плаши детето с нещо, а че то се доверява единствено на близки хора, които познава от дълго време.
Има моменти обаче, когато би трябвало да се оправя с „ външни хора “, които наподобяват, приказват и миришат по друг метод от родителите си. Това е причина за паника и тя е напълно естествена. Не желаете детето да се доверява на всички непознати, нали?
Как да помогнем? Независимо от възрастта на детето, не би трябвало да го оставяте с бавачка от първия ден. Опитайте се да извършите този преход последователно: поканете бавачката вкъщи и прекарайте време дружно. След като детето свикне малко с нея, може просто да вършите домакинската си работа, до момента в който те са забалвяват. След няколко дни, когато сте уверена, че са станали другари, можете да напуснете къщата.
Не забравяйте обаче, че не би трябвало да вършиме това скрито, без да се сбогувате с бебето. Бъдете спокойни, само че твърди.
На по-голямо дете можете да обясните: „ Мама потегля в този момент, само че скоро ще се върне. И до момента в който ме няма, бавачката ще играе и ще се разхожда с теб. “
Лекари (от 1 година до 7 години)
Защо децата се опасяват? Седейки на зъболекарския стол или усещайки студа на слушалките, детето се усеща уязвимо. Не знае какво ще вършат с него. Чужди ръце допират тялото му и това се претърпява като навлизане в персоналното пространство.
Медицинските принадлежности наподобяват в действителност страшни. От лекари се опасяват най-много тези деца, които са претърпели мъчителни медицински процедури или са били в болница. Но даже тези без отрицателен опит могат да се уплашат от бялата престилка, слушалките или от блестящото огледало на УНГ-специалиста.
Как да помогнем? Първо, обяснете на детето за какво е нужен лекарят и му кажете, че той се грижи за здравето му. Преди да посетите лекаря, поиграйте дружно: дайте му детски медицински комплект и предложете да прегледа плюшено мече или вие самите му станете пациент.
Когато отидете на доктор, вземете играчката със себе си. Докато чакате срещата, насърчавайте детето: „ Вчера лекувахме мечето, а през днешния ден не ще отидем на доктор. “
Много е значимо по време на прегледа лекарят да осведоми детето за следващите стъпки. Спомнете си първото посещаване при гинеколога – искахте ли да знаете за всички операции, с цел да се подготвите както душевен, по този начин и физически? Същото се случва и с вашето дете. Зъболекарят ще го успокои ако каже: " А в този момент ще погледна зъбите ви, с цел да се уверя, че са чисти и здрави. "
Ако детето преодолее страха си, не забравяйте да го похвалите: „ Виж, ето към този момент съвсем не се страхуваш, доста се гордея с теб. “
Тъмно (3 до 7 години)
Защо децата се опасяват? Когато детето не вижда какво го заобикаля, то като че ли губи надзор над това, което се случва. От познатите предмети остават единствено неразбираеми сенки и всяко ромолене наподобява мощно и плашещо в тишината на нощта.
Тъмнината се свързва в съзнанието на хората със злото. Чудовища и злодеи живеят в тъмнината на пещери, крипти, изоставени крепости. Това е бездънен боязън, който отразява страха на човек от незнайното, от самотата, от гибелта. Ето за какво доста другояче безстрашни деца се опасяват от тъмното.
Как да помогнем? Най-лесният и интелигентен метод да му помогнете да преодолее страха си от тъмното е като оставите слаба светлина в стаята му. То ще се усеща несъмнено, а сънят му ще бъде бездънен и спокоен.
Попитайте какво тъкмо го плаши в тъмното. Говорейки за своите мечти, то сигурно ще почувства облекчение, тъй като среща вашето схващане и състрадание. В последна сметка ще пристигна време и то ще разбере, че няма заплаха и да спи на мрачно е доста по-удобно.
Продължава на страницата на Новите родители
