Как Мая влезе в играта от другата страна
Когато човек няма служебна кола, а би трябвало да пътува по работа, избира няколко метода. Първо, качва се на персоналната си кола, в случай че желае да си свърши работата. В службата може да му платят разноските, може и да не ги платят. Ако няма персонална кола, оглежда се дали някой не пътува в същата посока и му се обажда. Твърде допустимо е пътуването да е даже по-приятно в компания. Вторият метод е да ревизира разписанието на влакове и рейсове и да си купи билет.
Мая Манолова надали няма персонална кола, несъмнено има и познати, които пътуват нататък, само че тя избира да се качи на трен.
И тоя дрипав трен, по кое време с отопление, по кое време не, вехтичък и на места измит, надува сирената и се трансформира в своего рода разпятие, което нанася мощно разстройване в душите на редовите пасажери. Тя отива да прави потребни и положителни каузи, какво ще я спре. Няма такава всеотдайност по пътя. Само дето всички, които си пътуват с влака по хипотеза, се усещат някак мощно пожертвани. Най- към този момент поради тълпите публицисти, накацали чудото политик във влака.
От София до Варна има трен, има и рейсове. Що не опита Мая да отиде с публичен превоз от Пловдив до Ловеч да вземем за пример, или от Габрово до Пловдив, или по всевъзможни надалеч по-незначителни дестинации, където живее оня жанр население, лишено от искра и привилегии, по тази причина пък все по този начин на два крайници и с глави, хора с една дума? На доста от тях им изчезнаха крепко пушек лечебните заведения, а здравните служби останаха в предишния век. Машина на времето още няма, другояче Мая и на нея щеше да се качи. А тези хора, като се разболеят, би трябвало да пътуват нанякъде, постоянно по 100 километра с някакъв публичен превоз, който е всичкото друго, само че не и публичен. Защото гони облага, а не транспорт на хора и като по този начин всеобщо се закриват линии. Това, че Мая избра публичния превоз, е едно положително начало, само че към този момент само звук, афектиран за елементарните хора. Ако всички тези, които слизат от лъскавите черни коли, а към тях подтичват мъже в тъмни костюми и кабелче в ушите, най-малко за седмица влязат и те във влакове и рейсове, градски и извънградски, тогава ще има вяра, че нещо може да се оправи. Нека позъзнат в студените вагони, дано ги блъска гадна миризма в сервизното помещение, дано схванат, че с цел да идат от точка А до точка Б, би трябвало да слязат на точка Т и да идат до точка У, щото единствено оттова има возило до точка Б, дано, в случай че са в градския превоз, най-малко на Пловдив, да пътуват сходни направления и да стигат за същото време, за което биха стигнали, в случай че тръгнат пешком, тъй като единственият аршин са километрите, километрите...Колкото по-увъртяно, толкоз повече пасажери може да се качат.
Ако си приказваме съществено, междуградският превоз сега е същинска покруса, тъй като доста превозвачи не възобновиха 20-годишните си контракти, а те изтекоха преди към три години. Така цели региони остават без директна връзка и се постанова да пътуват в напълно привнесени направления и много по-дълго, с цел да стигнат там, докъдето преди е имало директни рейсове. Конкуренцията се пробва да се възползва и пуска всякакви маршрутки, които се препълват и карат на ръба на закона. Тоя полусив бранш стопира на всякакви полулегални спирки, знайни единствено на осведомени. С една дума хаосът се пробва самичък да се подреди, само че все не му се получава някак.
Засега това, което направи Мая Манолова, сядайки в купе втора класа в неотоплен вагон във влака София-Варна, е само пиарски номер. Отговор на равнището на това, което направи Горанов.
Ще я призная, в случай че навърти няколко хиляди километра с публичен превоз в страната. Където го има. Пък и тя е омбудсман, с изключение на да вика повече от останалите, няма друга власт. Да тръгнат ония с лимузините. Ама няма да го създадат. Да не са луди. Така че си остава буцата в гърлото ми, тъй като аз съм от тези, които пътуват по работа с публичен превоз. И обидата на всички други, които сега попадат в графата " простолюдие ", просто тъй като им се постанова да пътуват с него.
Автор: Веселина Божилова
Мая Манолова надали няма персонална кола, несъмнено има и познати, които пътуват нататък, само че тя избира да се качи на трен.
И тоя дрипав трен, по кое време с отопление, по кое време не, вехтичък и на места измит, надува сирената и се трансформира в своего рода разпятие, което нанася мощно разстройване в душите на редовите пасажери. Тя отива да прави потребни и положителни каузи, какво ще я спре. Няма такава всеотдайност по пътя. Само дето всички, които си пътуват с влака по хипотеза, се усещат някак мощно пожертвани. Най- към този момент поради тълпите публицисти, накацали чудото политик във влака.
От София до Варна има трен, има и рейсове. Що не опита Мая да отиде с публичен превоз от Пловдив до Ловеч да вземем за пример, или от Габрово до Пловдив, или по всевъзможни надалеч по-незначителни дестинации, където живее оня жанр население, лишено от искра и привилегии, по тази причина пък все по този начин на два крайници и с глави, хора с една дума? На доста от тях им изчезнаха крепко пушек лечебните заведения, а здравните служби останаха в предишния век. Машина на времето още няма, другояче Мая и на нея щеше да се качи. А тези хора, като се разболеят, би трябвало да пътуват нанякъде, постоянно по 100 километра с някакъв публичен превоз, който е всичкото друго, само че не и публичен. Защото гони облага, а не транспорт на хора и като по този начин всеобщо се закриват линии. Това, че Мая избра публичния превоз, е едно положително начало, само че към този момент само звук, афектиран за елементарните хора. Ако всички тези, които слизат от лъскавите черни коли, а към тях подтичват мъже в тъмни костюми и кабелче в ушите, най-малко за седмица влязат и те във влакове и рейсове, градски и извънградски, тогава ще има вяра, че нещо може да се оправи. Нека позъзнат в студените вагони, дано ги блъска гадна миризма в сервизното помещение, дано схванат, че с цел да идат от точка А до точка Б, би трябвало да слязат на точка Т и да идат до точка У, щото единствено оттова има возило до точка Б, дано, в случай че са в градския превоз, най-малко на Пловдив, да пътуват сходни направления и да стигат за същото време, за което биха стигнали, в случай че тръгнат пешком, тъй като единственият аршин са километрите, километрите...Колкото по-увъртяно, толкоз повече пасажери може да се качат.
Ако си приказваме съществено, междуградският превоз сега е същинска покруса, тъй като доста превозвачи не възобновиха 20-годишните си контракти, а те изтекоха преди към три години. Така цели региони остават без директна връзка и се постанова да пътуват в напълно привнесени направления и много по-дълго, с цел да стигнат там, докъдето преди е имало директни рейсове. Конкуренцията се пробва да се възползва и пуска всякакви маршрутки, които се препълват и карат на ръба на закона. Тоя полусив бранш стопира на всякакви полулегални спирки, знайни единствено на осведомени. С една дума хаосът се пробва самичък да се подреди, само че все не му се получава някак.
Засега това, което направи Мая Манолова, сядайки в купе втора класа в неотоплен вагон във влака София-Варна, е само пиарски номер. Отговор на равнището на това, което направи Горанов.
Ще я призная, в случай че навърти няколко хиляди километра с публичен превоз в страната. Където го има. Пък и тя е омбудсман, с изключение на да вика повече от останалите, няма друга власт. Да тръгнат ония с лимузините. Ама няма да го създадат. Да не са луди. Така че си остава буцата в гърлото ми, тъй като аз съм от тези, които пътуват по работа с публичен превоз. И обидата на всички други, които сега попадат в графата " простолюдие ", просто тъй като им се постанова да пътуват с него.
Автор: Веселина Божилова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ