Пазарът на банкови вземания - рекордни суми и надежди
Когато човек или компания не може (или не иска) да обслужва паричното си обвързване към заемодател - без значение дали е комерсиална банка, компания за бързи заеми или сдружение за публични услуги (например топлофикация или ВиК ), поражда въпросът какво да се прави с това обвързване. То може да се изпише като несъбираемо и да образува загуба за кредитора в счетоводния му баланс.Но може и да бъде продадено на някого, който се занимава професионално с подобен тип търговия. Така се образува някакъв - най-често нищожен - входящ паричен поток, който лимитира ненапълно вредите за кредитора.
Вече е съвсем конкретизирано, че през 2019 година, на пазара за неприятни заеми в България, са били трансферирани вземания на сума към 1.7 милиарда лв.. Основната част от този пакет съставляват неприятни вземания на банките. Според Асоциацията за отбрана на потребителите, единствено за последните две години българските кредитни институции са продали на колекторски компании неприятни активи за над 3 милиарда лв.. Toвa са нaй-гoлeмите пopтфeйли c пpocpoчeни вземания, изкyпyвaни някoгa у нас. Тук се включвaт нeoбeзпeчeни и oбeзпeчeни зaeми нa физичecки лицa, заеми на мaлки и cpeдни пpeдпpиятия и отговорности на кopпopaтивни клиeнти. Стана ясно и друго: делът на просрочените заеми у нас доближава 8% от размера на всички финансирания, до момента в който междинните им нива в Европейски Съюз са едвам 3.1 %. Или близо два пъти и половина по-малко. А това към този момент е сериозен сигнал.
Като цяло
необслужваните заеми в България са над 6.5 милиарда лева
Такава е най-малко преценката на хората от асоциацията. Но "само допускат ", тъй като Българска народна банка заобикаля да разгласява такива систематизирани данни.
През ноември предходната година от прессъобщение се разбра, че най-голямата финансова институция в България - "Уникредит Булбанк ", е продала неприятни заеми от експозициите към дребни и междинни предприятия за 50 млн. евро. Купувачи на тези взимания са профилирани колекторски компании като APS Holding и Balеbec Capital. С тази договорка през 2019 година сумарните продажби на неприятни заеми в България се доближават компактно до плануваните по-рано 2 милиарда лв..
През 2020 година се чака да бъдат препоръчани на пазара нови пакети от неприятни заеми - на сума над 200 млн. евро. Става дума най-много за експозиция на Пощенска банка, която - съгласно неофициална информация - готви такава договорка за първото тримесечие.
Към началото на октомври м. година броят на неприятните длъжници на банки, компании за публични услуги и компании за бързи заеми доближава съвсем 570 000, а те са били близо 640 000 единствено година по-рано. Намалява и междинната сума, която има да заплаща обособеният нередовен дебитор - 815 лева през 2019 година против 1162 лева година по-рано. От януари до края на юни предходната година, предоставените за събиране задължения са били 464.43 млн. лева против 743.9 млн. лева за същия интервал на 2018 година. Следователно и тук е налице наклонността за спад в размерите на отговорностите, продавани на колекторите. А това също са положителни сигнали.
Освобождаването от сходни размери необслужвани отговорности - посредством прехвърлянето им на компании, профилирани в сходен вид "събирания " - е средносрочна (поне) тактика на множеството кредитни институции. Целта е да се разтоварят от несвойствени действия и да подобрят успеваемостта си в кредитирането. Това обаче поражда зашеметяващи балансови цифри в счетоводните доклади на колекторите. По размерите си портфейлите на колекторските компании от време на време съперничат даже с активите на по-малките търговски банки у нас. Например "Агенция за събиране на вземания " ЕАД, към началото на декември 2019 година има приблизителна номинална стойност на портфейлите от над 755 млн. лева, а броят на случаите, по който работи, е над 475 хиляди. Това прави компанията безспорен водач на българския пазар по брой на дейни контракти за регулярни цесии на вземания. В началото на 2020 година тя ръководи портфейл от над 655 млн. лв..
Всичко това става на фона на влезлите в действие
"Насоки за ръководство на необслужвани и преструктурирани експозиции "
на Европейския банков орган (ЕБО), които българските трезори ползват от 30 юни 2019 година. Тези насоки важат за всички необслужвани и преструктурирани вземания на влогонабиращите институции, по които има някакво просрочие. Независимо какъв брой дълг е насъбран за интервала на закъснение на заплащането или пък длъжникът е постоянен, само че финансовото му положение се е влошило и това е повишило риска.
Важно е и изискването, че всички банки, чиито необслужвани заеми надвишават 5% от кредитния им портфейл, би трябвало да основат специфична тактика за ръководство на необслужваните заеми, която да се извършва от преднамерено основани за задачата административни структури, работещи по ясно и в детайли написани строги правила. Това ще увеличи през 2020 година предлагането на неприятни заеми на пазара и ще понижи опцията за отчасти покриване на отговорностите.
Същите условия банките би трябвало да извършват и в случай че някоя от групите им има необслужвани заеми (например ипотечни за граждани), които доближават равнища над 5% от общия размер на отпуснатите жилищни заеми. А тази особенос е прекомерно рискова за България, тъй като още към март 2019 година брутният размер на необслужваните заеми на жители за жилища в банковата система е 8.27%, на потребителските - 8.7%, а на фирмени - 12.95 %. Така че на равнище система, всички съществени групи заеми влизат под рестрикциите на Насоките на ЕБО, а това е изключително тревожна наклонност.
Успоредно с това, опциите за генериране на доходи от продажба на неприятни вземания също се топят. По неофициална информация от колекторите, пакетите от неприятни заеми се изкупуват на цена към 3% от номинала им - за най-старите и най-трудно събираеми задължения, и до 20-30% от номинала на по-новите. Следователно, против отпуснати главници за 100 млн. лева (примерно) една кредитна институция би получила назад сред 3 млн. и 30 млн. лв..
Не сме сами в този рисков свят
Способността на длъжниците да погасяват заемите си в точния момент може да се утежни през 2020 година и заради неподходящата динамичност на заетостта и на приходите, и при внезапно нарастване на лихвите, считат специалисти от Централната банка. Според тях е допустимо да има „ ненадейно покачване “ на лихвите даже при опазване на сегашните ниски равнища в еврозоната. Причината е нарасналата сензитивност към риска в среда с влошени стопански и пазарни условия. Това разумно би довело до повече неприятни заеми,но специалистите от Българска народна банка акцентират, че българските банки имат обилни обезпечения по експозициите си. Но не е изключено цената, на която се продават портфейлите да спадне, както и да се наложат спомагателни обезценки.
Но и тук има буфер, най-малко към този момент. Комбинираната възвръщаемост на капитала (ROE) на банките в Германия възлиза единствено на 0.4 %. Според ЕЦБ това е най-ниската стойност измежду всички страни от еврозоната, и то с огромна разлика. Във Франция доходността на банките доближава 6.3 %, в Италия - 7,6%, в Словения - съвсем 12%, а в Гърция – 3 %.
За българската банкова система, която не е част от еврозоната, индикаторът за ROE към края на септември м. година е 11.8 на 100. Това е добра препоръка за качеството на висшия мениджъмнт на банките у нас, като се има поради прогнозата, съгласно която пазарът на потребителското кредитиране ще продължи да пораства и през 2020 година, движен най-много от растежа на потреблението. В резултат на това размерите, с които работят колекторските компании, най-вероятно също ще нарастват. Ето за какво стават все по-силни гласовете, които упорстват за създаване и приемане на Закон за контролиране на активността на организациите за вземания, защото и в тях се концентрира все по-голям финансов и заможен запас.
Вече е съвсем конкретизирано, че през 2019 година, на пазара за неприятни заеми в България, са били трансферирани вземания на сума към 1.7 милиарда лв.. Основната част от този пакет съставляват неприятни вземания на банките. Според Асоциацията за отбрана на потребителите, единствено за последните две години българските кредитни институции са продали на колекторски компании неприятни активи за над 3 милиарда лв.. Toвa са нaй-гoлeмите пopтфeйли c пpocpoчeни вземания, изкyпyвaни някoгa у нас. Тук се включвaт нeoбeзпeчeни и oбeзпeчeни зaeми нa физичecки лицa, заеми на мaлки и cpeдни пpeдпpиятия и отговорности на кopпopaтивни клиeнти. Стана ясно и друго: делът на просрочените заеми у нас доближава 8% от размера на всички финансирания, до момента в който междинните им нива в Европейски Съюз са едвам 3.1 %. Или близо два пъти и половина по-малко. А това към този момент е сериозен сигнал.
Като цяло
необслужваните заеми в България са над 6.5 милиарда лева
Такава е най-малко преценката на хората от асоциацията. Но "само допускат ", тъй като Българска народна банка заобикаля да разгласява такива систематизирани данни.
През ноември предходната година от прессъобщение се разбра, че най-голямата финансова институция в България - "Уникредит Булбанк ", е продала неприятни заеми от експозициите към дребни и междинни предприятия за 50 млн. евро. Купувачи на тези взимания са профилирани колекторски компании като APS Holding и Balеbec Capital. С тази договорка през 2019 година сумарните продажби на неприятни заеми в България се доближават компактно до плануваните по-рано 2 милиарда лв..
През 2020 година се чака да бъдат препоръчани на пазара нови пакети от неприятни заеми - на сума над 200 млн. евро. Става дума най-много за експозиция на Пощенска банка, която - съгласно неофициална информация - готви такава договорка за първото тримесечие.
Към началото на октомври м. година броят на неприятните длъжници на банки, компании за публични услуги и компании за бързи заеми доближава съвсем 570 000, а те са били близо 640 000 единствено година по-рано. Намалява и междинната сума, която има да заплаща обособеният нередовен дебитор - 815 лева през 2019 година против 1162 лева година по-рано. От януари до края на юни предходната година, предоставените за събиране задължения са били 464.43 млн. лева против 743.9 млн. лева за същия интервал на 2018 година. Следователно и тук е налице наклонността за спад в размерите на отговорностите, продавани на колекторите. А това също са положителни сигнали.
Освобождаването от сходни размери необслужвани отговорности - посредством прехвърлянето им на компании, профилирани в сходен вид "събирания " - е средносрочна (поне) тактика на множеството кредитни институции. Целта е да се разтоварят от несвойствени действия и да подобрят успеваемостта си в кредитирането. Това обаче поражда зашеметяващи балансови цифри в счетоводните доклади на колекторите. По размерите си портфейлите на колекторските компании от време на време съперничат даже с активите на по-малките търговски банки у нас. Например "Агенция за събиране на вземания " ЕАД, към началото на декември 2019 година има приблизителна номинална стойност на портфейлите от над 755 млн. лева, а броят на случаите, по който работи, е над 475 хиляди. Това прави компанията безспорен водач на българския пазар по брой на дейни контракти за регулярни цесии на вземания. В началото на 2020 година тя ръководи портфейл от над 655 млн. лв..
Всичко това става на фона на влезлите в действие
"Насоки за ръководство на необслужвани и преструктурирани експозиции "
на Европейския банков орган (ЕБО), които българските трезори ползват от 30 юни 2019 година. Тези насоки важат за всички необслужвани и преструктурирани вземания на влогонабиращите институции, по които има някакво просрочие. Независимо какъв брой дълг е насъбран за интервала на закъснение на заплащането или пък длъжникът е постоянен, само че финансовото му положение се е влошило и това е повишило риска.
Важно е и изискването, че всички банки, чиито необслужвани заеми надвишават 5% от кредитния им портфейл, би трябвало да основат специфична тактика за ръководство на необслужваните заеми, която да се извършва от преднамерено основани за задачата административни структури, работещи по ясно и в детайли написани строги правила. Това ще увеличи през 2020 година предлагането на неприятни заеми на пазара и ще понижи опцията за отчасти покриване на отговорностите.
Същите условия банките би трябвало да извършват и в случай че някоя от групите им има необслужвани заеми (например ипотечни за граждани), които доближават равнища над 5% от общия размер на отпуснатите жилищни заеми. А тази особенос е прекомерно рискова за България, тъй като още към март 2019 година брутният размер на необслужваните заеми на жители за жилища в банковата система е 8.27%, на потребителските - 8.7%, а на фирмени - 12.95 %. Така че на равнище система, всички съществени групи заеми влизат под рестрикциите на Насоките на ЕБО, а това е изключително тревожна наклонност.
Успоредно с това, опциите за генериране на доходи от продажба на неприятни вземания също се топят. По неофициална информация от колекторите, пакетите от неприятни заеми се изкупуват на цена към 3% от номинала им - за най-старите и най-трудно събираеми задължения, и до 20-30% от номинала на по-новите. Следователно, против отпуснати главници за 100 млн. лева (примерно) една кредитна институция би получила назад сред 3 млн. и 30 млн. лв..
Не сме сами в този рисков свят
Способността на длъжниците да погасяват заемите си в точния момент може да се утежни през 2020 година и заради неподходящата динамичност на заетостта и на приходите, и при внезапно нарастване на лихвите, считат специалисти от Централната банка. Според тях е допустимо да има „ ненадейно покачване “ на лихвите даже при опазване на сегашните ниски равнища в еврозоната. Причината е нарасналата сензитивност към риска в среда с влошени стопански и пазарни условия. Това разумно би довело до повече неприятни заеми,но специалистите от Българска народна банка акцентират, че българските банки имат обилни обезпечения по експозициите си. Но не е изключено цената, на която се продават портфейлите да спадне, както и да се наложат спомагателни обезценки.
Но и тук има буфер, най-малко към този момент. Комбинираната възвръщаемост на капитала (ROE) на банките в Германия възлиза единствено на 0.4 %. Според ЕЦБ това е най-ниската стойност измежду всички страни от еврозоната, и то с огромна разлика. Във Франция доходността на банките доближава 6.3 %, в Италия - 7,6%, в Словения - съвсем 12%, а в Гърция – 3 %.
За българската банкова система, която не е част от еврозоната, индикаторът за ROE към края на септември м. година е 11.8 на 100. Това е добра препоръка за качеството на висшия мениджъмнт на банките у нас, като се има поради прогнозата, съгласно която пазарът на потребителското кредитиране ще продължи да пораства и през 2020 година, движен най-много от растежа на потреблението. В резултат на това размерите, с които работят колекторските компании, най-вероятно също ще нарастват. Ето за какво стават все по-силни гласовете, които упорстват за създаване и приемане на Закон за контролиране на активността на организациите за вземания, защото и в тях се концентрира все по-голям финансов и заможен запас.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ