Тази история ще ви накара да се замислите: Когато започнах да виждам хората
„ Когато постоянно се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, стартират да се пробват да го трансформират. И се сърдят, когато не вършим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае по какъв начин другият би трябвало да живее живота си, само че в действителност никой не знае по какъв начин би трябвало да живее своя личен. " - Паулу Коелю
Колко истина има в тези думи...
Много постоянно ние съдим другите, пречупвайки всичко през нашата призма – по какъв начин ние си представяме обещано деяние или каква е нашата визия за хубаво или вярно, написа obekti.bg, базирайки се на Gnezdoto.
Правило ли ви е усещане, когато седнете някъде и към вас има доста хора, доста разнообразни от вас хора, по какъв начин нормално се появяват въпроси като: „ за какво е облякла тази рокля... " или „ не би трябвало да пие това – то е нездравословно... ", " каква коса... ", " какъв брой високо приказва... " и по този начин нататък и по този начин нататък.
А случвало ли ви се е да седнете с другар или другарка и те да стартират да ви изясняват какво би трябвало да извършите в дадена обстановка... и доста постоянно без да ги питате. Аз мисля, че на всеки му се е случвало и не е изключително прелестно, нали?
Да, има неща, които са нездравословни, и такива, които не са по усета на всеки. И тук приказвам за всички области – от храната до държанието, като минем през визията и заниманията. За някои хора най-важно е съчетанието на цветовете, за други каква е прическата им, за трети тези неща може да не са значими, само че те държат доста на нещо друго.
Има хора, които постоянно желаят всичко да е изпипано до последната детайлност и такива, които се доверяват на момента и импровизират.
И всички тези разлики са мотив да сме щастливи – щастливи, че можем да забележим другата, непознатата позиция.
Когато се фокусираме върху нещата, които не ни харесват в хората, губим опцията да забележим какъв брой прелестни и неповторими са те в действителност. А те в действителност СА! Всеки от нас има своите тъмни и светли страни, както има нощ и ден. Ние избираме на какво ще обръщаме внимание.
Преродих се, когато се научих да виждам индивида – подобен, какъвто е – без да съдя, без да подлагам на критика, без да се запитвам за какво е или не е направил нещо.
Сега виждам какъв брой неповторими са хората и какъв брой доста мога да науча от всеки един.
Как го върша ли? Набелязвам си най-малко 3 неща, които одобрявам в индивида. Ако по някаква причина се пробват да ми минават не положителни мисли за този човек – маркирам 10 неща, които ми харесват. Така минусите избледняват и имам опция да го видя подобен, какъвто е. Без да правя оценка или съдя.
Всичко е въпрос на фокус и предпочитание.
Колко истина има в тези думи...
Много постоянно ние съдим другите, пречупвайки всичко през нашата призма – по какъв начин ние си представяме обещано деяние или каква е нашата визия за хубаво или вярно, написа obekti.bg, базирайки се на Gnezdoto.
Правило ли ви е усещане, когато седнете някъде и към вас има доста хора, доста разнообразни от вас хора, по какъв начин нормално се появяват въпроси като: „ за какво е облякла тази рокля... " или „ не би трябвало да пие това – то е нездравословно... ", " каква коса... ", " какъв брой високо приказва... " и по този начин нататък и по този начин нататък.
А случвало ли ви се е да седнете с другар или другарка и те да стартират да ви изясняват какво би трябвало да извършите в дадена обстановка... и доста постоянно без да ги питате. Аз мисля, че на всеки му се е случвало и не е изключително прелестно, нали?
Да, има неща, които са нездравословни, и такива, които не са по усета на всеки. И тук приказвам за всички области – от храната до държанието, като минем през визията и заниманията. За някои хора най-важно е съчетанието на цветовете, за други каква е прическата им, за трети тези неща може да не са значими, само че те държат доста на нещо друго.
Има хора, които постоянно желаят всичко да е изпипано до последната детайлност и такива, които се доверяват на момента и импровизират.
И всички тези разлики са мотив да сме щастливи – щастливи, че можем да забележим другата, непознатата позиция.
Когато се фокусираме върху нещата, които не ни харесват в хората, губим опцията да забележим какъв брой прелестни и неповторими са те в действителност. А те в действителност СА! Всеки от нас има своите тъмни и светли страни, както има нощ и ден. Ние избираме на какво ще обръщаме внимание.
Преродих се, когато се научих да виждам индивида – подобен, какъвто е – без да съдя, без да подлагам на критика, без да се запитвам за какво е или не е направил нещо.
Сега виждам какъв брой неповторими са хората и какъв брой доста мога да науча от всеки един.
Как го върша ли? Набелязвам си най-малко 3 неща, които одобрявам в индивида. Ако по някаква причина се пробват да ми минават не положителни мисли за този човек – маркирам 10 неща, които ми харесват. Така минусите избледняват и имам опция да го видя подобен, какъвто е. Без да правя оценка или съдя.
Всичко е въпрос на фокус и предпочитание.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ