Какво ни отне демокрацията
Когато бях дете, за мен Втората международна война и Девети септември, деня на окупацията на България от Съветската войска, който тогава празнувахме като народен празник — беше нещо случило се надалеч обратно в историята. Като Наполеоновите войни или Английската революция - нещо от учебниците. Макар че в тогавашните учебници окупацията се наричаше всенародно деветосептемврийско въстание и социалистическа гражданска война. Много по-късно, когато започнах да одъртявам и десетилетията престанаха да бъдат вечности, си дадох сметка, че в действителност съм роден единствено 12 години след края на Втората международна и началото на Студената война.
През септември тази година приказвах с мои студенти, родени към началото на този век, за Пражката пролет и окупацията на Чехословакия от Съветската войска (и другите " приятелски " армии, в това число българската) през август-септември 1968. За тях, родените към 12 години след края на комунистическата тирания, времето на руския комунизъм и Студената война към този момент са обратно в историята — както за мен беше Втората международна война и Девети септември. А Чехословакия през 1968 — за тях това е като Първата международна за мен.
Времето е нещо релативно. И освен сегашното, само че и историята се трансформира с времето.
Всяко потомство вижда предишното друго.
Но е значимо да се знаят обстоятелствата
Иначе ще живеем в някакъв успореден фиктивен свят, където окупацията се наричаше избавление, диктатурата - народна власт, безправието - пълноправие.
Може да се огледа към последните 75 години и от различен ъгъл — на софтуерните революции. Отново вероятността към предишното ще бъде друга за другите генерации. Аз съм роден две години преди да се роди Българската национална телевизия. А моят наследник се роди дружно с Интернет. По-младите хора са отраснали след третата технологическа гражданска война, отраснали са в осведомителната ера. Докато аз, както и починалият ми татко, сме родени и браншове в света на втората технологическа гражданска война.
Светът коренно се е трансформирал към началото на предишния век — с съвсем едновременната поява на електричеството, телефона, автомобила, радиото, киното, самолета, разрушителните бомби. От тогава насам най-голямата революционна смяна — всеобщото приложение на компютърната технология и интернет — се случи към рухването на Желязната завеса.
За нас значимото, революционното, фантастичното нещо, което се случи тогава, в края на 1989-та беше рухването на Берлинската стена и Желязната завеса. Живков падна един ден след Берлинската стена. През тази паметна есен като домино паднаха един след различен режимите в Източна Европа. Но в действителност тогава се е случвала и третата технологическа, осведомителната гражданска война, която ние малко по-късно забелязахме.
" Демокрацията ни лиши доста " съобщи преди две години лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. Да помислим, какво тъкмо ни е лишила демокрацията и дали тъкмо тя ни го е лишила?
Ако приемем че демокрацията в България стартира с рухването на тоталитарния режим в края на 1989 ( въпреки че страната ни действително стартира да се трансформира едвам след 1997, поемайки в евроатлантическа посока, и оттогава и стопанската система ни върви нагоре)
демокрацията ни лиши спокойствието и стабилността на робството
Отне ни сигурността, че някой различен мисли за нас, направлява живота ни. Не е нужно сами да мислим за бъдещето си. Можеш да роптаеш, в случай че нещо не ти харесва, само че виновността не е твоя. Ако животът ти не е подобен, какъвто си желал да бъде — не си отговорен, не си имал избор. Това е положение на заспалост.
Възрожденците ни съпоставят робството със сън бездънен и ни приканват да се събудим.
Демокрацията, свободата, е нещо мъчно постижимо и удържимо. То е нещо, което ние сами си вършим непрекъснато, в будно положение. Сами поемаме самодейността и не можем никого да упрекваме, в случай че не ни се получи.
Хората по това време ( времето наричано комунизъм, или развъртян социализъм, или тоталитаризъм, или диктатура) живееха в мизерно икономическо тъждество — 150 лв. заплата, празни магазини, панелка, трамвай. И в равно беззаконие — мълчи си, подчинявай се, и живей умерено. (Иначе има затвори и лагери — за които, несъмнено, не се пишеше във вестниците и не се говореше по малкия екран.) Тези, които имаха повече, виновните приятели, не бяха показвани с това, което имат, по малкия екран или по вестниците.
Създаваше се някаква заблуда за тъждество. Хората не можеха да пътуват на Запад, не можеха да съпоставят мизерното си тъждество с нищо друго. И мизерията е нещо релативно.
След 10 ноември 1989 имаше една еуфория — от това че свободно можеш да викаш по площадите, да казващ какво мислиш. И илюзията че нещата някак ще се трансформират от единствено себе си. Но в първата половина на 1990-те някои от хората, които имаха ключовете към " общонародната ", тоест държавната благосъстоятелност, я разпределиха сред себе си под масата, над която се водеше сякаш либерален спор. Същевременно за обедняването на елементарните хора се обвиняваше демокрацията. Всъщност се сътвори тогава една мутрокрация. Не демокрацията, мутрокрацията ни лиши доста - Лукановата зима до Виденовата зима. Първото държавно управление на Съюз на демократичните сили оцеля по-малко от година.
Едва от 1997 насам имаме един в действителност непрекъснат стопански напредък, въпреки и муден, спрямо други сходни страни. Все отново, по време на хиперинфлацията от 1996-7 междинната заплата беше някъде към 5 $ ( не помня какъв брой тъкмо хиляди лв. беше това тогава). През 2007-ма, когато България стана член на Европейския съюз, междинната заплата у нас беше към 500 лв. (250 евро). Сега е над хиляда лв.. Разликата е забележима и в метода, по който страната наподобява. Макар че сме най-бедни в Европейски Съюз, в случай че съпоставяме страната с тази страна от предишното, разликата е голяма.
В първите десетилетия на 21 век, жестоко казано от офанзивата против кулите близнаци в Ню Йорк и Иракската война — с възхода на интернационалния тероризъм и с бежанската вълна към Европа — светът още веднъж се промени ненадейно. Имаше и международна икономическа рецесия през 2007, която също по този начин подхрани новия национал-популизъм. За нас в България това съответства с най-дългия интервал на разцвет, повишение на виталното ниво на хората и европейска интеграция, превръщането ни в естествена европейска страна. Не мисля, че нещо по-добро ни се е случило от Освобождението насам. Това беше фантазията на Възрожденците, да бъдем част от Европа.
Но в международен мащаб по същото време, се разраства някакъв безпорядък, разклащат се интернационалните демократични институции, има някакъв напредък на авторитаризма и национал-популизма — от Съединени американски щати и Англия до Русия, Турция и Китай, демократичната народна власт наподобява застрашена. В Източна Европа този нов национал-популизъм се назовава от последователите му " илиберална народна власт ". Но това е един смехотворен оксиморон! Абсурдно фразеология! Ако демокрацията не е демократична, т.е. в случай че не се съблюдават правата на малцинствата, в случай че няма пълноправие на всички жители пред закона, демокрацията се изражда в тирания на болшинството — или в " тирания на пролетариата ", или в фетиш към обичания водач на масите.
Все повече се тревожа не от това, че нещо ни е " лишила " демокрацията, а от това, че някакви нови мощни международни сили — стопански или социално-политически — неусетно ни лишават самата народна власт. Тази жадувана народна власт, която след рухването на Желязната завеса, ние, в Източна Европа, наивно смятахме че е победила вечно и окончателно в целия свят.
Демокрацията е нещо нежно и мобилно и би трябвало непрекъснато да се пази. Не я е имало дълго през човешката история.
Трябва непрекъснато да се грижим за демокрацията
с цел да не ни бъде отнета — или да не си я отнемем сами. Демокрацията е приемливост към другите, само че и съблюдаване на законите, които са идентични за всички. Както и гражданско непокорство и самоорганизиране, когато определените управници не съблюдават обещанията си пред нас, не съблюдават закона и затъват в корупция.
Не би трябвало да разрешаваме да ни приспиват с национал-популистки брътвежи, които прикриват произвола и алчността на овластените. И не би трябвало да забравяме предишното. Защото може да потънем в една нова тоталитарна действителност — високотехнологична, само че сходна на тази, от която смятахме че сме се избавили в края на 1989-та.
Всичко, което би трябвало да знаете за: 30 години след 1989 (29)
През септември тази година приказвах с мои студенти, родени към началото на този век, за Пражката пролет и окупацията на Чехословакия от Съветската войска (и другите " приятелски " армии, в това число българската) през август-септември 1968. За тях, родените към 12 години след края на комунистическата тирания, времето на руския комунизъм и Студената война към този момент са обратно в историята — както за мен беше Втората международна война и Девети септември. А Чехословакия през 1968 — за тях това е като Първата международна за мен.
Времето е нещо релативно. И освен сегашното, само че и историята се трансформира с времето.
Всяко потомство вижда предишното друго.
Но е значимо да се знаят обстоятелствата
Иначе ще живеем в някакъв успореден фиктивен свят, където окупацията се наричаше избавление, диктатурата - народна власт, безправието - пълноправие.
Може да се огледа към последните 75 години и от различен ъгъл — на софтуерните революции. Отново вероятността към предишното ще бъде друга за другите генерации. Аз съм роден две години преди да се роди Българската национална телевизия. А моят наследник се роди дружно с Интернет. По-младите хора са отраснали след третата технологическа гражданска война, отраснали са в осведомителната ера. Докато аз, както и починалият ми татко, сме родени и браншове в света на втората технологическа гражданска война.
Светът коренно се е трансформирал към началото на предишния век — с съвсем едновременната поява на електричеството, телефона, автомобила, радиото, киното, самолета, разрушителните бомби. От тогава насам най-голямата революционна смяна — всеобщото приложение на компютърната технология и интернет — се случи към рухването на Желязната завеса.
За нас значимото, революционното, фантастичното нещо, което се случи тогава, в края на 1989-та беше рухването на Берлинската стена и Желязната завеса. Живков падна един ден след Берлинската стена. През тази паметна есен като домино паднаха един след различен режимите в Източна Европа. Но в действителност тогава се е случвала и третата технологическа, осведомителната гражданска война, която ние малко по-късно забелязахме.
" Демокрацията ни лиши доста " съобщи преди две години лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. Да помислим, какво тъкмо ни е лишила демокрацията и дали тъкмо тя ни го е лишила?
Ако приемем че демокрацията в България стартира с рухването на тоталитарния режим в края на 1989 ( въпреки че страната ни действително стартира да се трансформира едвам след 1997, поемайки в евроатлантическа посока, и оттогава и стопанската система ни върви нагоре)
демокрацията ни лиши спокойствието и стабилността на робството
Отне ни сигурността, че някой различен мисли за нас, направлява живота ни. Не е нужно сами да мислим за бъдещето си. Можеш да роптаеш, в случай че нещо не ти харесва, само че виновността не е твоя. Ако животът ти не е подобен, какъвто си желал да бъде — не си отговорен, не си имал избор. Това е положение на заспалост.
Възрожденците ни съпоставят робството със сън бездънен и ни приканват да се събудим.
Демокрацията, свободата, е нещо мъчно постижимо и удържимо. То е нещо, което ние сами си вършим непрекъснато, в будно положение. Сами поемаме самодейността и не можем никого да упрекваме, в случай че не ни се получи.
Хората по това време ( времето наричано комунизъм, или развъртян социализъм, или тоталитаризъм, или диктатура) живееха в мизерно икономическо тъждество — 150 лв. заплата, празни магазини, панелка, трамвай. И в равно беззаконие — мълчи си, подчинявай се, и живей умерено. (Иначе има затвори и лагери — за които, несъмнено, не се пишеше във вестниците и не се говореше по малкия екран.) Тези, които имаха повече, виновните приятели, не бяха показвани с това, което имат, по малкия екран или по вестниците.
Създаваше се някаква заблуда за тъждество. Хората не можеха да пътуват на Запад, не можеха да съпоставят мизерното си тъждество с нищо друго. И мизерията е нещо релативно.
След 10 ноември 1989 имаше една еуфория — от това че свободно можеш да викаш по площадите, да казващ какво мислиш. И илюзията че нещата някак ще се трансформират от единствено себе си. Но в първата половина на 1990-те някои от хората, които имаха ключовете към " общонародната ", тоест държавната благосъстоятелност, я разпределиха сред себе си под масата, над която се водеше сякаш либерален спор. Същевременно за обедняването на елементарните хора се обвиняваше демокрацията. Всъщност се сътвори тогава една мутрокрация. Не демокрацията, мутрокрацията ни лиши доста - Лукановата зима до Виденовата зима. Първото държавно управление на Съюз на демократичните сили оцеля по-малко от година.
Едва от 1997 насам имаме един в действителност непрекъснат стопански напредък, въпреки и муден, спрямо други сходни страни. Все отново, по време на хиперинфлацията от 1996-7 междинната заплата беше някъде към 5 $ ( не помня какъв брой тъкмо хиляди лв. беше това тогава). През 2007-ма, когато България стана член на Европейския съюз, междинната заплата у нас беше към 500 лв. (250 евро). Сега е над хиляда лв.. Разликата е забележима и в метода, по който страната наподобява. Макар че сме най-бедни в Европейски Съюз, в случай че съпоставяме страната с тази страна от предишното, разликата е голяма.
В първите десетилетия на 21 век, жестоко казано от офанзивата против кулите близнаци в Ню Йорк и Иракската война — с възхода на интернационалния тероризъм и с бежанската вълна към Европа — светът още веднъж се промени ненадейно. Имаше и международна икономическа рецесия през 2007, която също по този начин подхрани новия национал-популизъм. За нас в България това съответства с най-дългия интервал на разцвет, повишение на виталното ниво на хората и европейска интеграция, превръщането ни в естествена европейска страна. Не мисля, че нещо по-добро ни се е случило от Освобождението насам. Това беше фантазията на Възрожденците, да бъдем част от Европа.
Но в международен мащаб по същото време, се разраства някакъв безпорядък, разклащат се интернационалните демократични институции, има някакъв напредък на авторитаризма и национал-популизма — от Съединени американски щати и Англия до Русия, Турция и Китай, демократичната народна власт наподобява застрашена. В Източна Европа този нов национал-популизъм се назовава от последователите му " илиберална народна власт ". Но това е един смехотворен оксиморон! Абсурдно фразеология! Ако демокрацията не е демократична, т.е. в случай че не се съблюдават правата на малцинствата, в случай че няма пълноправие на всички жители пред закона, демокрацията се изражда в тирания на болшинството — или в " тирания на пролетариата ", или в фетиш към обичания водач на масите.
Все повече се тревожа не от това, че нещо ни е " лишила " демокрацията, а от това, че някакви нови мощни международни сили — стопански или социално-политически — неусетно ни лишават самата народна власт. Тази жадувана народна власт, която след рухването на Желязната завеса, ние, в Източна Европа, наивно смятахме че е победила вечно и окончателно в целия свят.
Демокрацията е нещо нежно и мобилно и би трябвало непрекъснато да се пази. Не я е имало дълго през човешката история.
Трябва непрекъснато да се грижим за демокрацията
с цел да не ни бъде отнета — или да не си я отнемем сами. Демокрацията е приемливост към другите, само че и съблюдаване на законите, които са идентични за всички. Както и гражданско непокорство и самоорганизиране, когато определените управници не съблюдават обещанията си пред нас, не съблюдават закона и затъват в корупция.
Не би трябвало да разрешаваме да ни приспиват с национал-популистки брътвежи, които прикриват произвола и алчността на овластените. И не би трябвало да забравяме предишното. Защото може да потънем в една нова тоталитарна действителност — високотехнологична, само че сходна на тази, от която смятахме че сме се избавили в края на 1989-та.
Всичко, което би трябвало да знаете за: 30 години след 1989 (29)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ