Когато Бенджамин Франклин е предложил лятното часово време – той

„ Когато Бенджамин Франклин е предложил лятното часово време – той го е изобретил – това е било смешка. В днешно време това е по-скоро неприятна смешка, която погаждаме на себе си всяка година. Време е за завършек на тази глупава смешка един път и вечно “.

Това декларира онлайн-изданието The Verge в собствен материал, отдаден на на лятното часово време (ЛЧВ).

Малко история

Бенджамин Франклин под формата на шеговито писмо до френския вестник „ Парижки вестник “ през 1784 година дава концепцията парижаните да си лягат и да стават по-рано.

Неговата концепция се появила, откакто една заран той се събудил след дълга нощ (вероятно след купонясване, допуска изданието) и открил, че на открито е доста ярко, макар че било едвам шест часа сутринта. Той погледнал в сборник по отношение на изгряването и залязването на слънцето и луната и схванал, че през този ден слънцето изгрява с час по-рано. След ревизиране на идните дни и месеци, Франклин открил, че небесното тяло ще се появява на небосклона с час по-рано до края на месец юни.

Въпреки че „ предлагането “ на Фраклин е още от 1784 година, лятното часово време не е било познато в Америка преди 1918 година, когато то е било въведено за да се пести сила за Първата международна война. Идеята зад това решение е била главно тази на Франклин: че хората са склонни да бъдат по-активни вечерта и по тази причина спомагателна дневна светлина през последните часове на деня би означавало по-малко часове, през които хората да бъдат у дома вечерта.

След войната фермерите лобирали за отпадането на закона за лятното часово време, защото им било по-лесно да правят своята работа, когато останалата част от света живеела едновременно като тяхното.

През 1942 година, по време на Втората международна война, лятното часово време било въведено още веднъж, само че единствено за към година. След това използването му от другите щати в Съединени американски щати варирала.

Лятното часово време е още веднъж въведено от държавното управление на Съединени американски щати през 1966 година, макар че приемането му зависело от другите щати – Аризона и Хавай, да вземем за пример, не го употребяват. Закон от 2007 година, признат от президента Джордж Буш, уголемява обсега на лятното часово време до повече от един месец – от март до ноември.

В България лятното часово време се вкарва от 1 април 1979 година (явно и у нас първичната концепция е била като на Франклин – да е смешка – б.а.). От 1979 до 1996 в това число лятното часово време е започвало от 00:00 часа на последната неделя на март (или първата неделя на април) и е продължавало до 00:00 часа на последната неделя на септември (или първата неделя на октомври). По-късно началният и крайният часове се трансформират на 03:00, а от 1999 година ЛЧВ стартира от 03:00 часа на последната неделя на март и продължава до 04:00 часа на последната неделя на октомври,когато часовникът се връща с 1 час обратно – т.е. до 3 часа астрономическо време.

За и срещу

Поддръжниците на лятното часово време считат, че то икономисва електрическа сила. Това се дължи на проучване от 70-те, което открива 1% изгода при потреблението на сила в ЛЧВ.

От 70-те до в този момент обаче са минали към 40 години и потреблението на електрическа енергия доста се е трансформирало. По-нови проучвания са посочили, че няма разлика при използването на електричество тук-там, които не употребяват ЛЧВ, спрямо места, които го вършат. Други проучвания пък допускат, че при ЛЧВ в действителност се използва повече електрическа сила, а не по-малко. Статия по отношение на южната част на щата Индиана от 2008 година, да вземем за пример, гласи, че въвеждането на лятното часово време там е повишило разхода на електричество с $9 млн. годишно.

Лятното часово време има и различен непряк резултат: умората. Центърът за надзор и предварителна защита на болесттите на Съединени американски щати (US Centers for Disease Control and Prevention) преглежда недоспиването като публичен здравен проблем. А часът, който губим от сън, го утежнява.

Според проучване на неправителствената организация „ Better Sleep Council “, към 60% от американците усещат резултатите от недоспиване през понеделника след прекосяването към лятно часово време, а съвсем 3/4 от служащите над 30 години, споделят, че недоспиването е засегнало работата им – най-често посредством намаление на продуктивността.

Друго проучване пък прави връзка сред някои огромни произшествия и недоспиването. Петролният разлив на танкера „ Exxon Valdez “, случил се на 24 март 1989 година, Чернобилската повреда от 26 април 1986, както и детонацията на галактическата совалка „ Challenger “ от 28 януари 1986 година са породени точно от недоспиване на някой от служащите.

Също по този начин е по-вероятно хората да причинят автомобилни произшествия, когато са изтощени, по тази причина не е изненадващо, че има растеж на злополуките след прекосяването към ЛЧВ.

Още през 2001 година проучване потвърждава, че през понеделниците след последната неделя на март пътните произшествия са повече от нормалното. Друга научна публикация го удостоверява: в народен мащаб пътните катастрофи се усилват с към 6% през идващите шест дни след завъртането на часовника напред.

Не на последно място някои могат да избират просто да си останем вечно на лятно часово време. Това пък би ядосало родителите, които не желаят рискът децата им да загинат при пътен случай в тъмното да се увеличи – въпреки всичко, в случай че преминем непрестанно към ЛЧВ, сутрините ще бъдат тъмни през по-голямата част от годината. Без значение кой от двата разновидността ще си изберем – вечно в ЛЧВ или вечно отвън него, е хубаво да спрем да вършим смяна във времето, защото самото адаптиране към въпросната смяна може да ни убие.