Когато бащата умира, синът отвежда майка си в старчески дом.

Когато бащата умира, синът води майка си в старешки дом. Както по-късно той признава, той просто не разполага с задоволително самообладание и обич. Той рядко посещава майка си. Тогава един ден той получил позвъняване от същия дом. От там споделят, че майка му умира. Синът незабавно се втурва. Когато се навежда над леглото и пита какво да направи за нея, отслабена от болестта, майка моли:

- Може ли да сложите климатик тук? И ледник, че храната се скапва. Аз постоянно си лягах гладна през последните години.

Сълзи се наляха в очите на сина й. Той попита с неразбиране:

- Мамо, за какво в никакъв случай не си споделила за това? Щях да си донеса.

Старицата погали избръснатата буза на сина си с хладната, набръчкана ръка и прошепна:

- Сине, с глада и жегата аз съм привикнала. Това не е ужасно. Страхувам се, че не мога да привикна с това, че може твоите деца да те изоставят в такова място!

Пет минути по-късно синът държеше безжизненото тяло. Майка му умира в ръцете му.