Когато барът е до морето...... много често и сламките са

Когато барът е до морето...... доста постоянно и сламките са до морето..... Хората може и да подценяват неприятните гледки със замърсяването на плажовете и водите. Но не и морските жители, които все по-често би трябвало да привикват с пластмасата в менюто си. Спасение има! До някаква степен, дават обещание учените. Решението на тайвански изобретатели са сламки на растителна основа.

Хуан Чиен - Чун: Сламките са построени от растителни нишки. За това, в случай че попаднат в океана няма проблем да замърсят водите. Няма заплаха и за рибите, в случай че частици от сламките попаднат в организмите им. Растителните сламки се разграждат доста по-бързо от пластмасовите.
Звучи обнадеждаващо за всички хора, загрижени за планетата, а и за тези, които избират да отпиват напитки със сламки. Защото растителните сламки могат да се окажат добър сурогат на пластмасовите.

Процесът на произвеждане е доста бърз, тъй като главната техника, която използваме е пресиране на влакната.
Растителните сламки устоят на разнообразни температури - от минус 20 до плюс 55. Ако попаднат в почвата, се разграждат изцяло до 6 месеца. Но съществуват и проблеми, признават изобретателите.

Ние използваме изцяло естествени материали. За това молекулната верига е по-различна, тя не е равномерна, както при пластмасата. Понякога е по-дълга, в други случаи е по-къса. Оттук идва казусът с издръжливостта на сламките. Случва се те са се чупят още по време на произвеждане. Тогава би трябвало да спрем поточната линия.
Технологична спънка, с която тайванските изобретатели се надяват скоро да се оправят. Те работят и върху топлинната устойчивост на сламките; надяват се, те да могат да устоят най-малко до 85 градуса. Предизвикателства, с които основателите на растителните сламки се надяват да се оправят бързо, тъй като от началото 2019-та година Тайван не разрешава използването на пластмасови сламки.