Когато българинът бъде истински масон, той ще може да създаде

„ Когато българинът бъде същински масон, той ще може да сътвори върху руините на погроменото си родно място друга по-щастлива, по-културна и във всяко отношение по-могъща България - източник на светлина на Балканите, източник на светлина за целия свят “.

С тези думи, изречени на 23 януари 1919 година, малко откакто България е претърпяла проваляне в Първата международна война /1914-1918 г./ и за следващ път е изгубила идеала си за обединяване, стартира представянето на новата монография на доктор Зоя Андонова „ Тайните общества и комунизма “, която се състоя в Централния дом на архитекта в София, съобщи кореспондент на БГНЕС.

Представянето на книгата стартира с осъществяване от цигуларката Изабела Георгиева на „ Малка нощна музика “ на Волфганг Амадеус Моцарт, който също е принадлежал на братството на свободните зидари.

„ Тайни общества и комунизъм “ за пръв път слага тази тематика в българската историческа просвета. Тя наблюдава развиването на масонството в Русия и на Балканите. Освен че книгата стъпва на голям труд по проучването на голям брой документи, тя е извънредно забавна и увлекателна с помощта на умелото перо на авторката.

Монографията на доктор Зоя Андонова бе показана пред необятната аудитория, включваща представители на българския публичен и културен хайлайф, задгранични дипломати и жители, от проф. доктор Евгени Сачев, който е и създател на книгата „ Въведение в историята на проведеното масонско придвижване в България до 1940 година “.

„ Темата, която доктор Зоя Андонова преглежда към този момент във втора книга, принуждава да преоценим не малко от популяризираните стандарти. Това е тематика, която дълго време е подлагана на претенциозни тълкования и целенасочени внушения, както и идеологизирани оценки. Това е тематиката за същността, задачите и моралните устои на масонството “, сподели той.

Проф. Сачев напомни, че първата книга на доктор Андонова „ Масонство и масони в България “ е разсеяла доста заблуди към тайните общества у нас.

„ Особен е приносът й за изчистване на облика на българските масони от наслоените върху него отрицателни черти на люде, които не са заинтригувани от ориста на своята страна, на своето общество и нация, и върху които доста елементарно бе лепнато прозвището национални предатели. Документалните доказателства, които тя вгражда в своя труд разкриват високопатриотичната активност на българските масони, изключително след подписването на грабителския за България Ньойски контракт през 1919 година “, акцентира проф. Сачев.

„ Книгата, която имам удоволствието да показва довечера носи не по-малко предизвикателно заглавие - „ Тайни общества и комунизъм “. Обратно на упованията авторката не се плъзга по ръбовете на обикновеното опълчване, а по-скоро се пробва и то прекомерно тънко и деликатно да разграничи идейните разлики и обществените практики на тези две на пръв взор близки метафизичен учения, само че надълбоко противоречащи се всъщност и по социална значителност “, продължи той.

Продължителната възбрана да се приказва и написа за тайните общества са предопределили спецификата на „ Тайни общества и комунизъм “. Д-р Зоя Андонова търси връзка сред различаващите се напълно малко или в по-голяма степен в абстрактен образ и обществена устременост форми на явлението секрети общества, с цел да стигне до същността на техните морални цели, правила и духовни измерения. „ Тя не се задоволява единствено с домашните феномени на казуса. Главният акцент е признатият през 1940 година Закон за отбрана на нацията и изключително наситената с висока доза идеологическа догматика показва и една публикация на Георги Димитров от 1946 година срещу масоните. Постепенно тя уголемява периметърът на своето проучване и намира съществени учредения за нов взор към тайните общества след измененията през 1989 година и рухването на Съюз на съветските социалистически републики “, уточни проф. Сачев.

В книгата има обособена глава отдадена на доктор Иван Войнов, който има големи заслуги за реактивирането на българското масонство след измененията на 10 ноември 1989 година Негови са думите: “Човек става масон, с цел да обича, а не да бъде обичан “.

В главата отдадена на ложите „ Бене-Брит “ се разкрива тяхната активност в поддръжка на България по време на договарянията преди сключването на Парижкия кротичък контракт от 1946 година Тогава те се застъпват за нашата страна, която е помогнала за спасяването на евреите от хитлерофашизма.

„ Тази глава е най-кратката в книгата, само че ни носи изключителна информация, която разкрива необозримо пространство за разсъждения върху проблемите на масоните, техните морални правила и битка за попречване на злото. В писмото на Великата „ Бене-Брит “ ложа на България до Великата ложа „ Бене-Брит “ във Вашингтон, което Зоя Андонова открива, се упорства да се подписа обективен кротичък контракт с България “, означи проф. Сачев, който цитира фрагменти от него: „ Цялата българска интелигенция, както служащите и селяните – всички тези класи воглаве с Православната черква, представлявана от екзарх Стефан Първи се опълчиха срещу решението на държавното управление да изпрати българските евреи в Полша, където да бъдат премахнати. В умозаключение ние намираме, че един народ като българския, който в сериозните моменти се е държал доблестно и човеколюбиво със своите жители евреи заслужава да бъде подкрепят и да получи заслужен и обективен мир “.

Опирайки се на този документ той дефинира като нелепи изказванията от последните седмици, че Червената войска е помогнала за спасяването на българските евреи: „ Ето още една разлика сред масонството и комунизма в интерес на масонството “.

„ Имам възприятието, че довечера показах един креативен труд, който надалеч надвишава поставената задача. Разгледаният богат фактологичен материал и философският взор към тези модели на държание, морални устои за реализиране на задачите, поднесени с такава упоритост да бъдат надмогнати познатите ни характерности на тайните общества и комунизма уголемяват доста нашия светоглед за тях “, приключи проф. Сачев. /БГНЕС