Уникален ДОКУМЕНТ и любопитна легенда разкриха как от малко рибарско градче Бургас се превърна в център на Югоизточна България
Кога Сливен е бил четири пъти по-голям от Бургас, Ямбол – два пъти, даже Тутракан е имал повече население от града ни?
Отговорът: През далечната 1888 година, няколко години след освобождението. Тогава Бургас е бил малко рибарско градче на брега на Черно море.
Тази забавна историческа детайлност става обществено известна от неповторим документ. Той съставлява клише от вестник за популацията в главните български градове в интервала 1885-1888 година.
В графика Бургас е на 37-о място с население от 5865 души , Тутракан, който през днешния ден е съвсем обезлюден е по-напред със 7 164 души, Ямбол е два пъти по-голям с 10 771 души, а Сливен си наподобява град-гигант спрямо Бургас – 20 248 души.
Динамичното развиване на града стартира при започване на 20-и век, когато там е намерено пристанището, трансформирало града в черноморски търговски център.
По-късно Бургас се уголемява и усилва след дарените от Александър Г. Коджакафалията земи за небогати и безимотни фамилии. Стотици фамилии се заселват и оказват помощ за мощните стопански години за града през 30-те. През 60-те години на предишния век Бургас дефинитивно се утвърждава като един от центровете на Югоизточна България с откриването на нефозавода.
Интересна историческа детайлност е, че сега центърът на района можеше да е в Поморие, а не в Бургас. В началото на 20-и век първичните проекти са били пристанището, което дава първия подтик на града, да се построи в антично Анхиало – място с доста история и повече население от Бургазъ.
Легендата споделя, че тогава локалните скочили и се възпротивили на концепцията. Не желали в града им да идват моряци и чужденци, тъй като щели да „ задяват” дамите им. Така планът за врата е изместен в Бургас, където локалното население приело задушевно предлагането и през 1903 година пристанището е намерено от княз Фердинанд I.
Източник: Флагман.бг
Отговорът: През далечната 1888 година, няколко години след освобождението. Тогава Бургас е бил малко рибарско градче на брега на Черно море.
Тази забавна историческа детайлност става обществено известна от неповторим документ. Той съставлява клише от вестник за популацията в главните български градове в интервала 1885-1888 година.
В графика Бургас е на 37-о място с население от 5865 души , Тутракан, който през днешния ден е съвсем обезлюден е по-напред със 7 164 души, Ямбол е два пъти по-голям с 10 771 души, а Сливен си наподобява град-гигант спрямо Бургас – 20 248 души.
Динамичното развиване на града стартира при започване на 20-и век, когато там е намерено пристанището, трансформирало града в черноморски търговски център.
По-късно Бургас се уголемява и усилва след дарените от Александър Г. Коджакафалията земи за небогати и безимотни фамилии. Стотици фамилии се заселват и оказват помощ за мощните стопански години за града през 30-те. През 60-те години на предишния век Бургас дефинитивно се утвърждава като един от центровете на Югоизточна България с откриването на нефозавода.
Интересна историческа детайлност е, че сега центърът на района можеше да е в Поморие, а не в Бургас. В началото на 20-и век първичните проекти са били пристанището, което дава първия подтик на града, да се построи в антично Анхиало – място с доста история и повече население от Бургазъ.
Легендата споделя, че тогава локалните скочили и се възпротивили на концепцията. Не желали в града им да идват моряци и чужденци, тъй като щели да „ задяват” дамите им. Така планът за врата е изместен в Бургас, където локалното население приело задушевно предлагането и през 1903 година пристанището е намерено от княз Фердинанд I.
Източник: Флагман.бг
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ