Най-сигурното място, на което можеш да посрещнеш Коледа
Кое е най-сигурното място, в което можеш да посрещнеш Коледа? В нечии мисли, в нечия молитва и в нечие сърце.
Цяло знамение е. И същинско благословение, в случай че в действителност прекараш Коледа навръх такова място.
Празниците са измежду дребното неща, които ни сплотяват и може би Коледа е един от най-свързващите ни. Не че знаем за какво навръх тази дата честваме - няма потвърдена информация по кое време е роден Исус Христос, само че Рождество си остава ярък ден, за който се готвим отдалеко.
Но, ще възрази някой, православните го честват на друга дата и едно време Коледа е била след Нова година. Да, когато сме приели да честваме този празник дружно с католическия, евентуално сме били водени от концепцията да честваме с цяла Европа, от която сме част. Разбира се, при цялата конвенционалност на съвсем цялостната комерсиализация. Но комерсиалното съпътства духовното по целия свят, двете са вплетени и е съвсем невероятно да бъдат противопоставяни по този начин, както преди век, примерно. Колкото и да недоволстваме против консуматорското общество, то е такова, каквото е.
Но пък и това има своето пояснение, опрощение и смисъл - какво неприятно има да пазаруваш, с цел да подариш? Или пък да почерпиш? Или просто да си купиш нов компютър, който ти би трябвало от сума време.? Хайде да помислим - ние пазарим. Фирмата печели. Работещите в нея получават бонуси или най-малко естествена заплата. После купуват това, което ние предлагаме и по този начин се върти светът.
Тоест, коледното извършване на покупки не е безусловно неприятно нещо. То може и да отмества леко настрана духа на Рождество, само че въпреки всичко живеем в 21 век. И времената са други, и настройките на хората.
Една от настройките обаче си остава неотменна - да бъдем положителни в същото време на годината. Да даряваме - освен материални неща, само че и добрина, грижа и внимание. Да се сетим за самотните майки, да вземем за пример. За самотните остарели хора. По-правилно би било за хората в потребност да се сещаме целогодишно, само че в България дарителските практики към момента не са част от манталитета, а и ненапълно са компрометирани от недобросъвестни " търговци в храма ".
Празнуваме Рождество Христово
На 25 декември честваме Рождество Христово – Коледа, също позната като Божик или Божич. Това е един от най-големите църковни прочие..
Прочети повече
Има толкоз положителни начинания, в които можем да се включим съгласно опциите си. Има толкоз доста деца, лишени от фамилии. По Коледа всеки чака своите си чудеса - за едни дом, за други - дете, за трети - работа. А има хора, за които е задоволително даже единствено това, че някой е помислил за тях и нещичко е направил, пък било то и един път в годината.
За всички ни би било същинско знамение да си отиде тази пандемия с нейните локдауни, маски, страхове и черни статистики. Много беди ни довлече, само че нека най-малко да ни е научила да ценим здравето - своето и това на близък. Да ценим лекарския труд, стигащ до всеотдайност. Да знаем и силата на информацията, с която може да реализира всичко и всеки има право да научи толкоз, колкото може да поеме.
И когато сме приготвили празничната софра - обичайната или съвременна, дано пуснем в сърцата и в молитвите си най-малко за малко тези, за които светът е неприятелски, а животът - сложен. Това е празникът. Другото е суетност.
Автор: Евелина Гечева
Още от АКТУАЛНО:
Цяло знамение е. И същинско благословение, в случай че в действителност прекараш Коледа навръх такова място.
Празниците са измежду дребното неща, които ни сплотяват и може би Коледа е един от най-свързващите ни. Не че знаем за какво навръх тази дата честваме - няма потвърдена информация по кое време е роден Исус Христос, само че Рождество си остава ярък ден, за който се готвим отдалеко.
Но, ще възрази някой, православните го честват на друга дата и едно време Коледа е била след Нова година. Да, когато сме приели да честваме този празник дружно с католическия, евентуално сме били водени от концепцията да честваме с цяла Европа, от която сме част. Разбира се, при цялата конвенционалност на съвсем цялостната комерсиализация. Но комерсиалното съпътства духовното по целия свят, двете са вплетени и е съвсем невероятно да бъдат противопоставяни по този начин, както преди век, примерно. Колкото и да недоволстваме против консуматорското общество, то е такова, каквото е.
Но пък и това има своето пояснение, опрощение и смисъл - какво неприятно има да пазаруваш, с цел да подариш? Или пък да почерпиш? Или просто да си купиш нов компютър, който ти би трябвало от сума време.? Хайде да помислим - ние пазарим. Фирмата печели. Работещите в нея получават бонуси или най-малко естествена заплата. После купуват това, което ние предлагаме и по този начин се върти светът.
Тоест, коледното извършване на покупки не е безусловно неприятно нещо. То може и да отмества леко настрана духа на Рождество, само че въпреки всичко живеем в 21 век. И времената са други, и настройките на хората.
Една от настройките обаче си остава неотменна - да бъдем положителни в същото време на годината. Да даряваме - освен материални неща, само че и добрина, грижа и внимание. Да се сетим за самотните майки, да вземем за пример. За самотните остарели хора. По-правилно би било за хората в потребност да се сещаме целогодишно, само че в България дарителските практики към момента не са част от манталитета, а и ненапълно са компрометирани от недобросъвестни " търговци в храма ".
Празнуваме Рождество Христово
На 25 декември честваме Рождество Христово – Коледа, също позната като Божик или Божич. Това е един от най-големите църковни прочие..
Прочети повече
Има толкоз положителни начинания, в които можем да се включим съгласно опциите си. Има толкоз доста деца, лишени от фамилии. По Коледа всеки чака своите си чудеса - за едни дом, за други - дете, за трети - работа. А има хора, за които е задоволително даже единствено това, че някой е помислил за тях и нещичко е направил, пък било то и един път в годината.
За всички ни би било същинско знамение да си отиде тази пандемия с нейните локдауни, маски, страхове и черни статистики. Много беди ни довлече, само че нека най-малко да ни е научила да ценим здравето - своето и това на близък. Да ценим лекарския труд, стигащ до всеотдайност. Да знаем и силата на информацията, с която може да реализира всичко и всеки има право да научи толкоз, колкото може да поеме.
И когато сме приготвили празничната софра - обичайната или съвременна, дано пуснем в сърцата и в молитвите си най-малко за малко тези, за които светът е неприятелски, а животът - сложен. Това е празникът. Другото е суетност.
Автор: Евелина Гечева
Още от АКТУАЛНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ