Кое е най-разпространеното сексуално-трансмисивно заболяване? Много българи не си дават

Кое е най-разпространеното сексуално-трансмисивно заболяване? Много българи не си дават сметката, че това е HPV-инфекцията (човешки папиломен вирус), защото 80% от женското население се среща един път в живота си с папиломния вирус, изясни доктор Юммю Коскот, експерт от акушеро-гинекологичното поделение в УМБАЛ " Пловдив “. Тя съобщи, че при множеството от пациентките инфекцията е преходна.

За интервал от 2 години при 90 % от случаите настава самоизлекуване с помощта на клетъчно-медиирания имунитет. Самоизлекуването не се свързва с построяването на постоянен имунитет, т.е. дамата може да се болести наново с HPV. Проблемът с вируса е, че той има водеща роля в етиопатогенeзата на преканцерозите и рака на маточната шийка, за което немският проф. Харалд Цур Хаузен през 2008 год. получава Нобелова премия.

Тази неоплазия е значимо медико-социално онкологично заболяване, а в България заема второ място в структурата на гинекологичните неоплазии и пето място в общата онкозаболеваемост при дамите.

Съобщават се към 200 вида HPV, от които 50-60 засягат гениталния тракт. В взаимозависимост от биологичния им резултат се разделят на две групи: нискорисковите видове - предизвикват аногенитални брадавици, а високорисковите се асоциират с преноплазията и неоплазията на цервикса, от тях 2 разновидности (тип 16 и 18) са виновни за 70% от случаите на рак на маточната шийка.

В дребен % от случаите HPV-инфекцията персистира (б.а. - продължава) и напредва от предрак- към рак на цервикса. Периодът сред инфектирането до развиването на неоплазия е приблизително 10-20 години.

Първичната профилактика има за цел надзор и елиминиране на извършител на болестта, която се реализира с помощта на основаните ваксини против папиломния вирус- четиривалентна Silgard (HPV 16,18, 11,6) и двувалентна Cervarix (HPV 16, 18). Като те са въведени в наложителния имунизационен календар на някои европейски страни, само че у нас слагането е по избор. И макар че цената е висока, има родители, които ги слагат на децата си, уточни доктор Коскот. Разработват се нови ваксини и против другите генотипове HPV.

Вторичната профилактика има за цел откриването на нискостепенните, високостепенните лезии и злокачествения развой в ранен етап.Това е допустимо с помощта на цитонамазка ( РАР тест), HPV- типизация, последвана при нужда от колпоскопия и прицелна биопсия.

Открит в етап на пренеоплазия, лекуването се състои в премахването на промени сектор, а при ранен етап на рака на маточната шийка е допустимо използването на органосъхраняващи оперативни интервенции, при които се резервират репродуктивните благоприятни условия.

За понижаване на заболеваемостта от рак на маточната шийка е от изключителна значимост провеждането на годишни профилактични гинекологични прегледи, уточни доктор Коскот. В бъдеще със основаването на ваксини против по огромната част от HPV- видовете и въвеждането им в имунизационните календари на множеството страни, ракът на маточната шийка от медико- обществено заболяване ще се трансформира в рядка неоплазия.