Синдикати искат 850 лв. минимална заплата
КНСБ и КТ „ Подкрепа “ упорстват за растеж на приходите и на минималната работна заплата.
В региона на приходите синдикатите желаят растеж на приходите до края на 2022 година, който да компенсира кумулативното повишаване на инфлацията, която през септември 2022 година по отношение на септември 2021 година доближи 18,7%, както и растеж на минималната работна заплата от 710 лева на най-малко 850 лева от 1 януари 2023 година
През 2023 година растеж с най-малко 12,5% на всички работни заплати в частния и бюджетния бранш. За администрациите, работещи на терен, да се подсигурява растеж от най-малко 15%. Въвеждане на необлагаем най-малко, еднакъв на минималната работна заплата още през 2023 година, което ще подтиква потреблението и понижи неравенствата. Стартиране през 2023 година на бипартитно договаряне на целесъобразни показатели за растеж на заплатите в действителния бранш, което да има годишен темперамент.
Относно зеления преход и енергетиката. Изискването за намаляването на въглищните излъчвания с 40% до 2026 година да бъде несъмнено на база производството на електрическа сила през 2022 година Приемане на народен проект за обективен приход, основаване на държавно дружество „ Конверсия на въглищните райони “ и неотложно пускане на картографиране на уменията на работещите за подготовката им за нови работни места. Гарантиране от страната на финансови пакети за обезщетения на засегнатите служащи и чиновници при метаморфоза на активността на предприятието при прехода към нисковъглеродна стопанска система. Отлагане на проектите за либерализацията на енергийния пазар за битовите консуматори и поетапно прекосяване на семействата към свободен пазар след 2025 година Приемане на формулировка за енергийно уязвими консуматори до края на 2022 година
По отношение на трудовите и синдикалните права двата синдиката желаят сумирано пресмятане на работното време единствено за производства с непрекъсваем развой на работа, транспониране на условията на Директивата за съответните минимални работни заплати и за поощряване на груповото трудово договаряне в Европейски Съюз в нейната целокупност, това значи, с изключение на растеж на МРЗ, постигане на 80% покритие на работещите с групови трудови контракти. Както и гарантиране на правото на групово договаряне за всички държавни чиновници, както и криминализиране на всички действия, ориентирани против правото на синдикалното сдружаване.
Пламен Димитров съобщи, че дружно с президента на КТ „ Подкрепа “ Димитър Манолов желаят среща с президента Румен Радев, на която да разясняват всички тези свои претенции. А декларацията с настояванията на двата синдиката ще бъде предоставена на всички 240 народни представители.
„ В идващите дни ще продължим нашите дейности на терен – и независими на КНСБ, и взаимни с КТ „ Подкрепа “, сподели Димитров. По думите му хората са обезпокоени за приходите си и желаят да си защитят работните места. „ Първото ни искане е до края на 2022 година инфлацията да бъде обезщетена т.е. да бъдат нараснали приходите на всички места “, акцентира той.
Димитров показа, че над 150 организации са поискали посредством договаряния нарастване на приходите си. „ За бюджет 2023 година желаеме минимум минималната заплата да стане 850 лева и това е най-малкото, което депутатите би трябвало да създадат с бюджет 2023 година “, уточни той.
Въвеждане на необлагаем най-малко също е част от настояванията на двата синдиката. „ Три от партиите в предходното държавно управление имаха в стратегиите си въвеждането на необлагаем най-малко, само че не го направиха “, акцентира президентът на КНСБ.
Той изясни, че в бранш „ Индустрия “ към средата на годината междинната работна заплата е повишена със 17% на годишна база, а тук-там заплатите са се вдигнали с повече от 20-25%. В Сектор „ Услуги “ нарастването е към 14,5% за полугодието, сподели още Димитров.
„ Искаме сумирано пресмятане на работното време – в действителност 8-часовият работен ден на доста места е фантазия “, съобщи той и добави, че преди две години КНСБ внесе над 100 000 подписа против сумираното пресмятане на работното време в настоящия му тип.
В региона на приходите синдикатите желаят растеж на приходите до края на 2022 година, който да компенсира кумулативното повишаване на инфлацията, която през септември 2022 година по отношение на септември 2021 година доближи 18,7%, както и растеж на минималната работна заплата от 710 лева на най-малко 850 лева от 1 януари 2023 година
През 2023 година растеж с най-малко 12,5% на всички работни заплати в частния и бюджетния бранш. За администрациите, работещи на терен, да се подсигурява растеж от най-малко 15%. Въвеждане на необлагаем най-малко, еднакъв на минималната работна заплата още през 2023 година, което ще подтиква потреблението и понижи неравенствата. Стартиране през 2023 година на бипартитно договаряне на целесъобразни показатели за растеж на заплатите в действителния бранш, което да има годишен темперамент.
Относно зеления преход и енергетиката. Изискването за намаляването на въглищните излъчвания с 40% до 2026 година да бъде несъмнено на база производството на електрическа сила през 2022 година Приемане на народен проект за обективен приход, основаване на държавно дружество „ Конверсия на въглищните райони “ и неотложно пускане на картографиране на уменията на работещите за подготовката им за нови работни места. Гарантиране от страната на финансови пакети за обезщетения на засегнатите служащи и чиновници при метаморфоза на активността на предприятието при прехода към нисковъглеродна стопанска система. Отлагане на проектите за либерализацията на енергийния пазар за битовите консуматори и поетапно прекосяване на семействата към свободен пазар след 2025 година Приемане на формулировка за енергийно уязвими консуматори до края на 2022 година
По отношение на трудовите и синдикалните права двата синдиката желаят сумирано пресмятане на работното време единствено за производства с непрекъсваем развой на работа, транспониране на условията на Директивата за съответните минимални работни заплати и за поощряване на груповото трудово договаряне в Европейски Съюз в нейната целокупност, това значи, с изключение на растеж на МРЗ, постигане на 80% покритие на работещите с групови трудови контракти. Както и гарантиране на правото на групово договаряне за всички държавни чиновници, както и криминализиране на всички действия, ориентирани против правото на синдикалното сдружаване.
Пламен Димитров съобщи, че дружно с президента на КТ „ Подкрепа “ Димитър Манолов желаят среща с президента Румен Радев, на която да разясняват всички тези свои претенции. А декларацията с настояванията на двата синдиката ще бъде предоставена на всички 240 народни представители.
„ В идващите дни ще продължим нашите дейности на терен – и независими на КНСБ, и взаимни с КТ „ Подкрепа “, сподели Димитров. По думите му хората са обезпокоени за приходите си и желаят да си защитят работните места. „ Първото ни искане е до края на 2022 година инфлацията да бъде обезщетена т.е. да бъдат нараснали приходите на всички места “, акцентира той.
Димитров показа, че над 150 организации са поискали посредством договаряния нарастване на приходите си. „ За бюджет 2023 година желаеме минимум минималната заплата да стане 850 лева и това е най-малкото, което депутатите би трябвало да създадат с бюджет 2023 година “, уточни той.
Въвеждане на необлагаем най-малко също е част от настояванията на двата синдиката. „ Три от партиите в предходното държавно управление имаха в стратегиите си въвеждането на необлагаем най-малко, само че не го направиха “, акцентира президентът на КНСБ.
Той изясни, че в бранш „ Индустрия “ към средата на годината междинната работна заплата е повишена със 17% на годишна база, а тук-там заплатите са се вдигнали с повече от 20-25%. В Сектор „ Услуги “ нарастването е към 14,5% за полугодието, сподели още Димитров.
„ Искаме сумирано пресмятане на работното време – в действителност 8-часовият работен ден на доста места е фантазия “, съобщи той и добави, че преди две години КНСБ внесе над 100 000 подписа против сумираното пресмятане на работното време в настоящия му тип.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ