`Захарното дете`: ГУЛАГ през погледа на 5-годишната Еля
Книгата " Захарното дете " на Олга Громова съставлява записания от нея роман на Стела Нудолская, чието детство е минало в края на 30-те и началото на 40-те години в Съветския съюз. Този доста персонален роман, от който ти се свива сърцето, е за петгодишната Еля, расла щастливо в любящо семейство и внезапно озовала се в заплашителен, неясен за нея свят.
" Захарното дете " е най-много разказ за възпитанието, история за обичта; от него разбираш що е достолепие и какво значи независимост. Най-точно за свободата приказва майката на Еля: " Робството е положение на душата. Не е допустимо да създадат плебей един свободен човек. "
Книгата е отличена с влиятелния знак на мюнхенската библиотека " White Raven ”.
Олга Громова е родена през 1956 година в Москва. Завършва библиотекарския институт и работи 25 години в разнообразни библиотеки, половината от които – учебни. Не се счита за публицист, въпреки че единствената й книга е преведена на няколко европейски езика и е получила литературни награди. Олга Громова ще се срещне с българските си читатели през септември, по покана на издателство " Точица ".
Откъс:
Веднъж баща донесе у дома голям пакет. Постави го на пода и сподели доста съществено:
– Интересно, какво ли има вътре? Развържи го деликатно и виж.
Първо ревизирах джоба на баща – там имаше дребна алена ябълка. Чак след това обиколих пакета. Дълъг, по-висок от мен, той стоеше на пода и леко се поклащаше. Трябваше да развържа всички възли и да видя…
– Хайде де, дребосъче, по-смело!
Това бяха доста значими думи. Ако бяха удовлетворени от мен, назоваха ме „ положително дребосъче ”, а най-висшата хвалба беше „ добър човек ”.
В понятието „ добър човек ” се съдържаха доста неща.
Добрият човек прави всичко самичък.
Човекът умее и може да направи всичко, изначало с нечия помощ, а след това – самичък. Например, на три години и половина индивидът се облича и мие самичък. А по-големият, несъмнено, и играе самичък, тъй като към този момент знае много неща и от всички известни му истории постоянно може да съчини всякакви други.
Добрият човек няма боязън от нищо.
Плаши се единствено страхливият. Ако от нищо нямаш боязън, не се плашиш. И тогава си самоуверен човек.
Добрият човек развързва всички възли самичък.
В живота си човек среща доста разнообразни възли и би трябвало да умее да развързва тези възли. Да разрежеш е елементарно, само че би трябвало да умееш да развързваш.
В детската стая на стената бяха заковани две въженца, на които се учех да завързвам и разплитам възли – разнообразни: и бримка, и панделка, и двойни. Татко ме научи да вързвам морски възел, тъй като всичко би трябвало да е завързано крепко, само че по този начин, че да може елементарно да се развърже.
Та по този начин, възлите би трябвало да се развързват и аз умея да върша това сама.
" Захарното дете " е най-много разказ за възпитанието, история за обичта; от него разбираш що е достолепие и какво значи независимост. Най-точно за свободата приказва майката на Еля: " Робството е положение на душата. Не е допустимо да създадат плебей един свободен човек. "
Книгата е отличена с влиятелния знак на мюнхенската библиотека " White Raven ”.
Олга Громова е родена през 1956 година в Москва. Завършва библиотекарския институт и работи 25 години в разнообразни библиотеки, половината от които – учебни. Не се счита за публицист, въпреки че единствената й книга е преведена на няколко европейски езика и е получила литературни награди. Олга Громова ще се срещне с българските си читатели през септември, по покана на издателство " Точица ". Откъс:
Веднъж баща донесе у дома голям пакет. Постави го на пода и сподели доста съществено:
– Интересно, какво ли има вътре? Развържи го деликатно и виж.
Първо ревизирах джоба на баща – там имаше дребна алена ябълка. Чак след това обиколих пакета. Дълъг, по-висок от мен, той стоеше на пода и леко се поклащаше. Трябваше да развържа всички възли и да видя…
– Хайде де, дребосъче, по-смело!
Това бяха доста значими думи. Ако бяха удовлетворени от мен, назоваха ме „ положително дребосъче ”, а най-висшата хвалба беше „ добър човек ”.
В понятието „ добър човек ” се съдържаха доста неща.
Добрият човек прави всичко самичък.
Човекът умее и може да направи всичко, изначало с нечия помощ, а след това – самичък. Например, на три години и половина индивидът се облича и мие самичък. А по-големият, несъмнено, и играе самичък, тъй като към този момент знае много неща и от всички известни му истории постоянно може да съчини всякакви други.
Добрият човек няма боязън от нищо.
Плаши се единствено страхливият. Ако от нищо нямаш боязън, не се плашиш. И тогава си самоуверен човек.
Добрият човек развързва всички възли самичък.
В живота си човек среща доста разнообразни възли и би трябвало да умее да развързва тези възли. Да разрежеш е елементарно, само че би трябвало да умееш да развързваш.
В детската стая на стената бяха заковани две въженца, на които се учех да завързвам и разплитам възли – разнообразни: и бримка, и панделка, и двойни. Татко ме научи да вързвам морски възел, тъй като всичко би трябвало да е завързано крепко, само че по този начин, че да може елементарно да се развърже.
Та по този начин, възлите би трябвало да се развързват и аз умея да върша това сама.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ