Пътеписи от мистична България
Книгата „ Времето гледа с 10 очи ” от Николай Н. Нинов разказва 300 мистични обекта и повече 700 часа бродене из пътеките и съдържа 70 цветни фотографии, дело на създателя.
В новата си книга Нинов ни повежда на дълга и разнообразна разходка до разнообразни познати и непознати мистични кътчета из цяла България, които впечатляват с причудливите си форми. В допълнение авторът-пътешественик ни среща и с колоритни, гостоприемни локални хора, които описват вековни митове за чудатите места, разказани в изданието. Сред мистичните дестинации в книгата са Беслетският хълм, дяволските воденици карай село Стояново, загадките над Розовец, Стайков камък и доста други.
Ако би трябвало да обобщим в числа „ Времето гледа с 10 очи ”, то би изглеждало по този начин:
300 мистични обекта
700+ часа оттатък пътеките
50 000 км зад кормилото
Освен голям брой цветни фотографии и подробни описания на местата, които Нинов е присъединил във „ Времето гледа с 10 очи ”, за всяко от тях създателят е показал и съответни географски координати – в специфичния GPS показател в края на книгата.
Откъс от " Времето гледа с 10 очи ":
Все по този начин хапещ, вятърът сменя посоките, с цел да разсъни дефинитивно мрачната неделя на 10 километра от Старосел. В Мътеница ни чака остарелият ни познайник Атанас Топчийски, с който преди година катерихме по скалните грамади източно от селото. Сега ни дава обещание изненада на север, до която стигали единствено кози пътеки. Мътеница брои 100 и петдесет индивида, само че е може би единственото село в България с павиран околовръстен път. Щом той се изгубва в тревите, пъргавият Атанас повежда дружината. Тревите избуяват, отстъпвайки място на песъчливи сектори, които изтъняват в пътеки измежду прошарени дъбчета.
– В Корлука сме – афишира Атанас след към час и ни подканва да го доближим. – По-нагоре е Топчестия камък.
Площадката, на която стъпваме, предлага да приключим деня без планиране. Не по-нагоре, нито обратно. Тук.
Обзорът на двете местности обрисува като че ли пространства от времето, когато животът не го е имало.
Тържество от скални комплекси замайва във всички направления. Обилието от формирания учестява дъха. Десетки композиции от стъпаловидни и пирамидални структури. От каменни гъби и побити стълбовидни блокове. От скални игли и сечени камъни. От двойки и тройки менхири. От изправени, килнати и полегнали валчести канари.
Обходът на тази непроучена мегалитна гора, в която следите от свещенодействия на пръв взор са малко, би провокирал всеки откривател и фен на хилядолетните загадки. Находките в Корлука и под Топчестия камък са на всяка крачка. Оставаш с чувството, че надали не всеки обект е брава, чийто ключ е наоколо, че си в асансьор към предишното, от който няма излизане.
– Това към този момент не е гледколечение – признава Катя, до момента в който жена ми влиза и излиза от камерите на двата протодолмена, които откриваме настрана от храсталаците.
Тези уреди не са по този начин внушителни като открития неотдавна трилит край Златосел, само че са проектирани идентично – слънцето да ги огрява след изгрев. Не споделям „ да прониква в тях “, както биха избързали някои поддръжници на култа към слънцето. Да, входни плочи липсват, само че за съществуването им в миналото подсказват отвесни жлебове в носещата дясна колона на първия (в Корлука) и челни изсичания в лявата колона и в покривната плоча на другия (под Топчестия камък). На входа и изхода на втория протодолмен личат и остатъци от градежи, за чието предопределение може единствено да допускаме.
– Кръстосвал съм 100 пъти насам, а съм ги изтървал тия „ маси “ – впечатлен е и Атанас. – Хайде, в този момент надолу, има още за гледане.
Останалото за гледане не е за гледане.
Останалото е за туш.
Тушът на Атанас Топчийски.
Номерът, с който ще ни шашне. И към който прибързано ни води в дъбовия храсталак.
Хоризонталната скална плоча току изниква пред нас. Подпряна в единия си край върху скала, тя тежи съгласно Иван най-малко петнадесет тона. Другият й край е остър и виси на метър от земята.
Атанас го хваща с ръце, разклаща го и го пуска. Тоновете гранит се кламбучкат 10 секунди. Сами.
Никой не гъква.
В новата си книга Нинов ни повежда на дълга и разнообразна разходка до разнообразни познати и непознати мистични кътчета из цяла България, които впечатляват с причудливите си форми. В допълнение авторът-пътешественик ни среща и с колоритни, гостоприемни локални хора, които описват вековни митове за чудатите места, разказани в изданието. Сред мистичните дестинации в книгата са Беслетският хълм, дяволските воденици карай село Стояново, загадките над Розовец, Стайков камък и доста други.
Ако би трябвало да обобщим в числа „ Времето гледа с 10 очи ”, то би изглеждало по този начин:
300 мистични обекта
700+ часа оттатък пътеките
50 000 км зад кормилото
Освен голям брой цветни фотографии и подробни описания на местата, които Нинов е присъединил във „ Времето гледа с 10 очи ”, за всяко от тях създателят е показал и съответни географски координати – в специфичния GPS показател в края на книгата.
Откъс от " Времето гледа с 10 очи ":
Все по този начин хапещ, вятърът сменя посоките, с цел да разсъни дефинитивно мрачната неделя на 10 километра от Старосел. В Мътеница ни чака остарелият ни познайник Атанас Топчийски, с който преди година катерихме по скалните грамади източно от селото. Сега ни дава обещание изненада на север, до която стигали единствено кози пътеки. Мътеница брои 100 и петдесет индивида, само че е може би единственото село в България с павиран околовръстен път. Щом той се изгубва в тревите, пъргавият Атанас повежда дружината. Тревите избуяват, отстъпвайки място на песъчливи сектори, които изтъняват в пътеки измежду прошарени дъбчета.
– В Корлука сме – афишира Атанас след към час и ни подканва да го доближим. – По-нагоре е Топчестия камък.
Площадката, на която стъпваме, предлага да приключим деня без планиране. Не по-нагоре, нито обратно. Тук.
Обзорът на двете местности обрисува като че ли пространства от времето, когато животът не го е имало.
Тържество от скални комплекси замайва във всички направления. Обилието от формирания учестява дъха. Десетки композиции от стъпаловидни и пирамидални структури. От каменни гъби и побити стълбовидни блокове. От скални игли и сечени камъни. От двойки и тройки менхири. От изправени, килнати и полегнали валчести канари.
Обходът на тази непроучена мегалитна гора, в която следите от свещенодействия на пръв взор са малко, би провокирал всеки откривател и фен на хилядолетните загадки. Находките в Корлука и под Топчестия камък са на всяка крачка. Оставаш с чувството, че надали не всеки обект е брава, чийто ключ е наоколо, че си в асансьор към предишното, от който няма излизане.
– Това към този момент не е гледколечение – признава Катя, до момента в който жена ми влиза и излиза от камерите на двата протодолмена, които откриваме настрана от храсталаците.
Тези уреди не са по този начин внушителни като открития неотдавна трилит край Златосел, само че са проектирани идентично – слънцето да ги огрява след изгрев. Не споделям „ да прониква в тях “, както биха избързали някои поддръжници на култа към слънцето. Да, входни плочи липсват, само че за съществуването им в миналото подсказват отвесни жлебове в носещата дясна колона на първия (в Корлука) и челни изсичания в лявата колона и в покривната плоча на другия (под Топчестия камък). На входа и изхода на втория протодолмен личат и остатъци от градежи, за чието предопределение може единствено да допускаме.
– Кръстосвал съм 100 пъти насам, а съм ги изтървал тия „ маси “ – впечатлен е и Атанас. – Хайде, в този момент надолу, има още за гледане.
Останалото за гледане не е за гледане.
Останалото е за туш.
Тушът на Атанас Топчийски.
Номерът, с който ще ни шашне. И към който прибързано ни води в дъбовия храсталак.
Хоризонталната скална плоча току изниква пред нас. Подпряна в единия си край върху скала, тя тежи съгласно Иван най-малко петнадесет тона. Другият й край е остър и виси на метър от земята.
Атанас го хваща с ръце, разклаща го и го пуска. Тоновете гранит се кламбучкат 10 секунди. Сами.
Никой не гъква.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ