Книгата Време и всичко на Андрей Райчев и Александър Андреев

Книгата " Време и всичко " на Андрей Райчев и Александър Андреев /издателството " Жанет45 " / към този момент е по книжарниците. " Разговорите на Райчев и Андреев демонстрират – неподготвено, блестящо, бриколажно, по български, със зашеметяващ мащаб – какво значи през днешния ден да рискуваш да имаш СВЕТОглед, обвързван мироглед за цялото " всичко ". " - написа в послеслова Иван Кръстев.
" Дневник " разгласява фрагмент от осма глава, предоставена от журналиста Александър Андреев. В тази част става дума за: За злото и неговото медикализиране, За фантазията да караме постарому, За мигрантите и за седемте милиарда, които живеят по-зле от нас, За срещата сред Галилеевата просвета и манифактурата, За неизчерпаните запаси на капитализма, За заплахата от пораждане на обществени раси, За телефон 112 и институционализираната битка против рисковете, За насърчаването на хленчещия човек и неговото бройлеризиране, За свободата като постоянно нарушение, За слабостта на елитите и За единственото допустимо бъдеще на Европа – като федерална страна

VІІІ. " Спрете планетата, желая да сляза! "

Андрей Райчев : Това изтощение и отводът от диалог за бъдещето, с изключение на по въпросите " какъв брой " и " по кое време ", а не " какво " и " по какъв начин ", се илюстрира доста добре от позвъняванията на телефон 112. Безумно е, че здрави-прави мъже звънят на 112, тъй като видели змия, да идва незабавно пожарната. Това е отпуска от живота. Животът е риск, животът е сложен, рисков, животът приключва със гибел. Ние не трябва да живеем като някакви хора, на които животът се случва по тв приемника или по Интернет.

Александър Андреев : Може да се каже обаче, че това е опит за институционализиране на битката против рисковете: за тях се грижат специфични служби, на които аз заплащам с налозите си.

АР: Аз споделям друго. Казвам за този човек, който вижда змията и звъни на 112, че първо, тя се оказва смок, второ, даже и да е пепелянка – да беше хванал една пръчка и да я убие, както са правили дядо му и прародител му. Настъпило е някакво надълбоко глезене и циврене, хленчещият човек се насърчава : положителният жител хленчи.

АА: Ти го описваш фарсово. Освен това аз не желая да върша, както са правили дядо ми и прародител ми – това мирише на плесен. Тоест, в случай че избухне пожар, в случай че видиш злополука, в случай че видиш палач – дали е по-разумно да се хвърлиш с голи ръце, или въпреки всичко да извадиш телефона и да се обадиш на 112?

АР: Аз не съм срещу телефон 112. Аз съм срещу хленченето. Така отново стигаме до Брайвик и опита да се медикализира и психиатризира класовата битка, по този начин да се каже – отново да се повика някаква власт да ти реши въпроса. Както споделя една българска майка: " Да не пращат нашите деца по границата, а да наемат частна компания ".

АА: Аз обаче мисля, че тази наклонност е нещо позитивно. Цялото общество непрестанно развива структури, които освобождават индивида от най-различни функционалности. Ти казваш " психиатризиране ", само че то освобождава хората от мъчителните опити да си обяснят за какво той мазета децата. Говорили сме си с теб за подвига, героизма и саможертвата. Съвременните общества са освободили хората от мъчителната насила да бъдат храбри и смели, да се саможертват.

АР: Не мисля, че това е мъчителна насила.

АА: Че по какъв начин да не е? За множеството хора е мъчителна насила – никой не желае да рискува живота си, да бъде смел и да е подготвен на всеотдайност, тъй като това просто е доста рисково. Ето за какво всички избираме да има армия, да има полиция, противопожарна защита, 112 – т.е. структури, които против съответното възнаграждение смъкват от плещите му тази тежест.

АР: Не е неприятна концепция да има 112. Но концепцията, че човек може да смъкна отговорността за живота си от своите рамене и да я трансферира на обслужваща компания, респективно на властта, може да изяде главата на човечеството. Отговорността за себе си и за свободата ти е единствено твоя и няма метод да си свободен, без да носиш тази отговорност.

АА: Можеш обаче да разтовариш върху съответни органи единствено непотребната отговорност. И ти да носиш само отговорността за това да си свободен.

АР: Не можеш. Свободата е неопределеност, свободата е " не ", свободата е отричане, тя е негативност, съдържа произвол. Свободата те изправя пред битието като такова.

АА: Но за какво? Защо свободата да не е позитивно конотирана? Свободен съм да върша разнообразни неща, само че няма потребност безусловно да отхвърлям други.

АР: Отказът да носиш отговорност за живота си, да разполагаш с него, да разполагаш и с живота на други хора...

АА: Аз не желая да разполагам с живота на други хора.

АР: Но този отвод трансформира човечеството в необикновено лесна цел за случайна тирания, която му пее приспивни песни. И това ще се случи, в случай че човечеството потегли натам. Ако то изгуби съпротивителните си свойства, тъкмо това ще му се случи. Не виждаш ли какво става със актуалния човек? Бройлеризиране. Невероятно! Удивително! И води единствено към неприятно. Момчето би трябвало да се бие, да има рани, да пада, да се удря – с цел да стане мъж. Между другото – и момичето. Иначе става един бройлер, който на 18 години го прихващат обществените, почват да му дават някакви пари и основно натъртват да не пуши...

АА: Ти в някакъв смисъл възпяваш експанзията. Аз не преставам да не разбирам за какво момчето би трябвало да се бие, за какво момичето би трябвало да се бие, за какво тази наречена от теб бройлеризация безусловно да е нездравословна? Казваш, че ще се появи тирания, която да ги доприспи. Но диктатури и диктатори са се появявали най-много в общества, където доста са се биели и въобще не са били бройлеризирани. Виж Хитлерова Германия или Съветския съюз.

АР: Казвам какво ще стане с днешните. На тези бройлери един ден ще им кажат " Това в този момент към този момент не може " и " Виждам всичко, което правиш " – и те даже няма да потреперят.

АА: Отново: същото се е случвало и преди, да вземем за пример в такива типичен диктатури каквито са били Германия и Съюз на съветските социалистически републики, със сурово и наежено население, а не с бройлери.

АР: Да, и хората са се борили против това, воювали са против това. А тук ти споделят: " Няма да се биеш ".

АА: Ако стане тази антиутопия, тази тирания, която описваш несъмнено отново ще се появят хора, подготвени да се бият за свободата си.

АР: Да, най-вероятно, популярност Богу.

АА: Така че аз не виждам никаква покруса. Човечеството натам се развива. Или най-малко този, както ти го наричаш, " златен милиард ". Виждаш, че таман в развитите страни при актуалните генерации към този момент се размива даже границата сред половете, появяват се някакви метросексуални, изчезва мъжкарството, за което ти ратуваш. И това не е инцидентно. Явно новото време го желае някак си, то не пада от небето.

АР: Тук половете нямат значение. Половете просто са станали три. Има три пола, три типа хора, както споделя Кънчо: аз съм " за ", стига третото да не стане наложително. Това разкрепостяване няма никаква връзка с въпроса за бройлеризирането. Напротив, то си е освободително придвижване: разнообразни хора, на които се вменява " отклоняване от нормата ", заслужено – и безстрашно – реализират да бъдат одобрявани като естествени.

АА: Аз го споделих в метафоричен смисъл, тъй като актуалният мъж, който върви на козметик, поддържа си ноктите, депилира се и така нататък, по този начин придобива доста от свойствата на довчерашната жена.

АР: Значи погрешно съм подчертал или ти не си схванал какво споделям. Не спорим за мачо или не-мачо. Проблемът е в следното: този човек, който не се интересува от политика, не се интересува от просвета, не се интересува от публичен живот – та ето на този човек му е разказано, че той е готин и всичко изредено не е негова отговорност. Навремето той е знаел най-малко, че най-хубавият физик се споделя Нютон, а най-хубавият биолог – Дарвин. И в идеалния случай даже е можел да проумее какво споделят. Сега той е трансферирал отговорността от Дарвин и Нютон върху институции – върху Харвард, върху Станфорд. По същия метод е предоверил и въпроса " Ние свободни хора ли сме? " на професионални военни, които го пазят и на които е платил. Това е и основната болест на Европа. Ако Европа загине, от това ще загине. Не всичко се купува. Не всичко може да стане опосредствано. А свободата – изобщо не може. Нищо не анулира Сервантесовото, че " свободата, Санчо, е на върха на копието ", т.е. че си свободен, единствено в случай че има защо да умреш, и има защо да убиеш.

АА: Да, само че светът е станал към този момент доста сложен. Ако преди 100–150 години си можел да знаеш Дарвин или Нютон, в този момент би трябвало да знаеш хиляда пъти по толкоз. Тогава си бил заставен да излезеш с пушката и да се самоотбраняваш, само че през днешния ден към този момент не си. Светът е комплициран и профилиран, не е онази елементарна и идилична картина, която рисуваш.

АР: Мътен въпрос. Когато те атакуват, ти би трябвало да се самоотбраняваш, а не да се страхуваш и да хленчиш. Което се счита от управляващите за по-правилното държание. Пред теб изнасилват сестра ти. Да се обадиш по телефона? Или да убиеш гада?

АА: Мен да вземем за пример в никакъв случай не са ме нападали. И не са изнасилвали сестра ми. Защо безусловно би трябвало да съм квалифициран за неща, които с огромна възможност в никакъв случай няма да ми се случат в живота?

АР: Това е бройлеризация, без всякакво подозрение. Освен всичко, концепцията, че всички неща са решими с пари, е внушена концепция. Не са решими с пари. Има неща, за които човек би трябвало персонално да дава отговор, самичък да го прави. И популярност богу, голямо количество хора отхвърлят такова бройлерско битие – като стартираме от тези, които отиват в Африка да лекуват слепи деца, и приключим с тези, които упорстват на правото си на въоръжена самозащита.

АА: Разбира се, че има такива хора, само че те са малцинство. А болшинството избира да бъдат снети от раменете му тези отговорности.

АР: Това се споделя " плебей ", чиято независимост е единствено привидна.

АА: Боравиш с изказвания и метафори, които са незащитими и необясними. Те не се считат за плебеи и незабавно ще ти кажат: " Кой ме е поробил? ". Ти ще отговориш " Поробили са те публичните условия ". Но не е по този начин. Нали този " плебей " смъква държавни управления, избира държавни управления...

АР: Давам елементарен образец. Да вземем едно дете, и то не неуместно, а мъдро дете. Вкарват го в учебно заведение, споделят му: " Сега ще научиш тези неща. И ще получиш бележки ". Той е по-добър от другите, класира се на първо, второ, трето място, от самото начало върви нагоре. После му слагат второ затруднение: влез в гимназия. После трето: влез в университет. После четвърто: напиши в този момент магистърска работа. После му споделят: " Яви се на конкурс за... " И той все е най-хубав, най-хубав, най-хубав. Но най-после учуден открива, че деца, които са били много-много по-зле от него, са го задминали, и то от дълго време. А той е останал някакъв добряк, който съблюдава условия и непрестанно прескача все нови и нови бариери.

АА: Кои са тези " те "? Нали това са неговите родители, които вземат участие в основаването на законите, в развиването на обществото?

АР: Да бе. Разказах ти ориста на най-успешното несполучливо бройлерче. В най-хубавия случай то става високоплатен асистент на някой различен, който от самото начало е нарушавал правила. Който се държи като свободен човек. Свободата постоянно е нарушение. Няма независимост, която не е нарушение. Свободата е " Не! " и " Не – не! ". Разбира се, не споделям, че е единствено нарушение, единствено произвол.

АА: Напротив, има и кооперативна независимост, когато границите на моята независимост са границите на твоята независимост. Защо би трябвало безусловно да нарушавам твоите граници?

АР: Защото другояче не си свободен. Свободен значи самоопределен – този, който от себе си прави. Който не фетишизира реда. За да направиш нещо ново и изобщо, с цел да си сполучлив човек, да си богат, осъществен, прочут, би трябвало да нарушаваш реда. И другите, спазващите реда, са неприятно сюрпризирани. И все желаят да създадат някакви правила, тъй че да печели индивидът, спазващ разпоредбите. Правило за правилото желаят. Това не може да стане. Винаги печели нарушителят. Винаги той е спечелилият. Отделен въпрос е, че той е рискувал. Една част от тия извършители умират. Други – по-голямата част – губят. Но спечелилите постоянно са извършители. За спазващите разпоредбите е основана и много обидна дума – елементарен човек.

АА: Това въобще не е наложително. Може да се изброят безброй сполучливи, богати и велики хора, които не са извършители. Бил Гейтс какво е нарушил? Какво е престъпил?

АР: Знам ли какво е престъпил? Нещо е престъпил. Със сигурност нещо е посмял. Доколкото съм чувал – даже не е приключил университет.

АА: Повечето хора не приключват университет. Че това какво закононарушение е? Да напуснеш университета.

АР: Като цяло няма вид, в който да не си престъпил и да спечелиш... Просто не знам нищо за съответния случай.

АА: Това е изказване, само че не може да се потвърди. Не е нужно твоята независимост безусловно да нарушава непознати свободи.

АР: България се освободи преди 28 години от една потискаща политическа система. Всички, които я събаряха, престъпваха – единствено това правеха, единствено неразрешени неща правеха.

АА: Напротив, не бяха неразрешени. Конституцията на Народна република България ги позволяваше.

АР: Не отговаряй официално. Те направиха безусловно неразрешени неща, примерно – качиха се на мавзолея. Всички се потресоха, хванаха се за главата. А те си се качиха на мавзолея и толкоз – това е безусловно провокативно, неразрешено алегорично деяние. И до момента в който беше по този начин, печелеха. После ритуализираха съпротивата си, започнаха да се държат лоялно към някакъв различен тип власт – и изгубиха. Масово и незабавно. Тези, които в същото време приватизираха – завоюваха. А това беше чисто отклоняване. Изобщо, не можеш по несвободния път, по разпоредбите да стигнеш до свободата.