Книгата Действаме, играем, мислим предлага психомоторен подход към детското развитие

Книгата " Действаме, играем, мислим " предлага психомоторен метод към детското развиване и терапия, създаден от проф. Бернар Окутюрие. Трудът излага фундаменталните визии на създателя за това, че сензомоторното наслаждение, придвижването и играта способстват за извличане на убеденост във връзка с безпокойствата и дискомфорта на детето, успокояват вътрешните страхове, усъвършенстват развиването на символичната функционалност, благоприятстват развиването на умствената репрезентация и оказват помощ за по-добро схващане на страстите.

Тя предлага задълбочено пояснение на детската душeвност от раждането и механизми за поддръжка на детето посредством телесното и двигателното. Фантазми на действието заемат централно място в понятийния свят на Бернар Окутюрие. С този термин той отбелязва въображаемите сюжети, които детето построява вследствие на някакво незадоволство, само че и в търсенето на разтоварването му и заместването му на драго сърце.

Често определян като един от " бащите на психомоториката ", проф. Бернар Окутюрие е основател на методология на преподаване и взаимоотношение с детето, която слага тялото, играта, действието и удоволствието в центъра на вниманието. Работата му се концентрира върху самочувствието на детето и се основава на ранното взаимоотношение сред майка и бебе. Книгата " Действаме, играем, мислим " хвърля светлина върху просветителната и лечебната психомоторна процедура и синтезира огромна част от опита му.

В рубриката " Четиво " " Детски Дневник " дава фрагмент от " Действаме, играем, мислим " на Бернар Окутюрие, възложен от издателство " Колибри ". Преводът е на Албена Шарбанова.

Желание да пораснем, предпочитание да действаме: Действията на детето

Желание, наслаждение, моторика на действието

В първите си контакти с майката бебето изживява наслаждение от действието, защото под неговото въздействие майка му се преобразява. Така се ражда удоволствието от неговото господство: откакто работи сполучливо, то е в положение да господства над света.

Детето построява способността си да работи и да опознава околната конюнктура, влияейки върху майката, до момента в който тя се грижи за него: с други думи, дейното му присъединяване в грижите предопределя по-нататъшната му дарба да работи в пространството.

По време на ранните контакти бебето инкорпорира майката дружно с удоволствието от нейната смяна.

Инкорпорира я освен с устата си, а с цялото си тяло: с кожата, очите, мускулите, дишането си.

Действието свързва детето с майката или субекта с обекта майка. Майката явно е преходна. Детето живее в евентуално пространство, в което то не е другият, само че което го свързва за цялостен живот с другия.

Майката е в него: удоволствието е споделено и по този метод детето си основава непоклатимост и сигурност.

Действията на детето са обусловени от удоволствието: щом майката отсъства и удоволствието го няма, паниката на детето изплува на повърхността. То изживява несъзнаваното първично – записано в енграмите – предпочитание да прегърне майка си поради споделената приятност.

Действието е несъзнавано предпочитание за контакт с майката.

Детето не е в положение да си показа майка си в нейната целокупност, преди да навърши година и половина; то чисто и просто си основава илюзията, т. е. фантазма на действието, който го свързва с майка му въз основата на споделеното наслаждение. Можем да твърдим, че по този метод детето " изпреварва " действието.

Илюзорната връзка с майката е предопределена да притъпи и компенсира грубата действителност от майчиното неявяване, което детето усеща с тялото си.

Тази илюзорна връзка на удоволствието дава опция за обединение с майката, когато тя се появи, както и за нейното отменяне и заличаване, когато тя си тръгне. Така се раждат носещите утешение игри, както и бъдещото диалектично държание, построено върху вярното и неправилното, положителното и злото, красивото и грозното!

" Стратегията на детето "

Тъй като е присвоило майка си, детето я търси, когато я няма, тъй като тя му носи приятност и подсигурява неговата соматично-психична целокупност и развиване.

То я търси, защото счита, че я е изгубило или умъртвило със своите нагонни крайности; търси я, тъй като тя му дава приятност и сигурност в осъществявания с паника околен свят; търси я, с цел да я употребява съгласно желанията си за лично наслаждение.

Без непрекъснатото търсене на другия, няма континюитет на аза, създаване на аза, търсене на аза, идентифициране с другия и лична еднаквост.

Днес някои експерти настояват, че бебето възприема обекта майка в неговата целокупност доста по-рано, към осмия месец. Ние се съмняваме в това! Способността на детето да си показва предметите не е вродена, а се придобива последователно до година и половина или двегодишна възраст. Оттам насетне детето е в положение да си показва предметите, без да ги вижда или допира.

Да намериш майка си, значи да изживееш фантазма си

Докато бебето търси майка си, то изпитва цялата гама от чувства за доволство, примесени със същите чувства на майката. Бебето усеща тялото си цяло, което е гаранция за континюитета на неговия аз, както и гаранция, че майката съществува, въпреки да отсъства.

Това несигурно положение, както отбелязахме нагоре, разрешава на бебето да живее във вътрешния си свят и към шестия месец да се отвори към външния, щом стартира да се осъзнава като субект и да не се интересува непрестанно от майката.

Въображаемото деяние е неделимо от присвояването и изгубването на майката.

Следователно несъзнаваната " тактика " на детето е да изпревари действието, с цел да откри майка си.

Това " изпреварващо " деяние не е ли интериоризирано и белким от него не се ражда езикът?

Бебето изживява своя фантазъм на действието

Бебето открива удоволствието от взаимните трансформации; то обича да преобразява тялото си и предметите съгласно своите фантазми на действието: взима, смуче, хапе, хвърля, чупи, гледа, гука. Реалното деяние е реализиране на желанието и на фантазма на действието в действителността. То разрешава на детето да открие другия в себе си. Когато работи, то не е самò, то е по едно и също време себе си и другият.

По този метод детето преодолява паниката, усеща се решително.

Следователно функционалността на действителното деяние е да го успокои, когато обектът майка отсъства. Щом родителите и експертите в детската ясла му дават нужната сигурност, детето желае да се построи самò.

Бебето в детската ясла

Когато бебето тръгне на детска ясла, за предпочитане към шестия-осмия месец, основаната от родителите му надеждна отбрана и целостта на тялото му би трябвало да се запазят, като отговорността за това носи професионално квалифицираният личен състав, осигуряващ подобаващите условия за развиването на бебето.

В яслата надеждната отбрана е от друго естество. У дома любовта на родителите към бебето се демонстрира посредством техните грижи, трансформации и ранни игри. Родителите свободно показват своите стремежи, афекти на наслаждение, отегчение и фантазми, тоест до момента в който поддържат връзка с бебето, те свободно показват своята персона.

В яслата от първостепенно значение е качеството на грижите, тъй като то основава непринудената и сърдечна атмосфера на " обгрижване ", позволяваща на бебето да израсне умерено.

Персоналът в яслата деликатно следи какви потребности показва бебето посредством своето тяло; то освен интензивно взе участие в храненето и тоалета си, само че е готово да помогне на сестрата, която се занимава с него.

Както към този момент казахме, личният състав следи страстите, които детето показва посредством тялото си.

Отвръща му с съответни, премерени, успокояващи жестове. Персоналът е в положение да долови и найнезначителната телесна смяна, с цел да си даде сметка дали детето се усеща добре, или зле. Във Франция личният състав в детските ясли се състои най-вече от дами, което не значи, че няма и мъже.

Гласът, докосването, погледът, ръцете на професионалиста са изпълнени с внимание и деликатност.

Те намират израз в метода, по който сестрата взима бебето и го държи крепко, с цел да не се бои мъничето, че ще пропадне в бездната и ще се раздроби на части. Така тя щади неговата физическа и зараждаща се психологична целокупност.

Внимателното отношение към тялото на бебето благодарение на жестовете, контакта, мимиките, думите, погледите е надълбоко хуманно.

Тялото на бебето усеща хубостта от шерването и обмена. У него и у личния състав в яслата се появява чувството за " споделена доброжелателност ".

Детето към този момент е готово да покори пространството! Готово е да работи самò.

Ние сме постоянно признателни и изпитваме надълбоко почитание към всички, които ни помогнаха да станем хора.

Помогнете ми да се оправя самичък!

Да прави нещата без непозната помощ, да бъде уважавано и оценено съгласно личните си умения, да лази, да се подпира, надига, допира, взима и борави с играчките доставя на детето незаменимо наслаждение да бъде себе си в отсъствието на своята майка.