Кметът на Благоевград д-р Атанас Камбитов: Българи пречат на българи да живеят по-добре в България
Кметът първенец – по този начин назовават благоевградския кмет и член на ГЕРБ Атанас Камбитов, откогато завоюва голям брой обекти по програмата за саниране и градът се преобрази. Разговаряме с него за така наречен „ зелени “, които стопират съществени планове в Пиринско. Камбитов споделя пред Труд и по какъв начин в Благоевград се вземат решение проблемите с мръсния въздух и с боклука, а също и по какъв начин той от столица на чалгата стана столица на френската музика и просвета.
– Г-н Камбитов, градоначалниците на всички общини от Пиринско се сплотиха и над 6 хиляди души манифестираха в отбрана на втората кабинка на Банско и разширението на проекта за ръководство на Пирин. Но и „ зелените “ не престават да стачкуват. Възможно ли е поради тях държавното управление на промени решението си?
– Не, нямам доверие. Абсурдно е да се съизмерват нещата с присъстващи на митингите. Не мисля, че всички ние този път ще отстъпим. Втората кабинка не е значима единствено за Банско, а за развиването на целия район. Затова с всички сътрудници сме обединени.Туризмът е най-важният бранш и занаят за нашата област. Вижте Банско, Разлог, Добринище – хората там тютюн ли да гледат,картофи ли са да садят!? Ние желаеме европейско развиване на туризма. И аз на шествието в столицата се обърнах към така наречените „ зелени “ и споделих: Българи, не пречете на българи да живеят по-добре в България. Защото в този момент по този начин се получава.
– Разкажете за конфликтите си със зелените в района?
– Тук имаме богат „ опит “ с тия конфликти. Аз стъпвам на обстоятелствата, псевдозелените апелират и пречат на всичко положително да се случи в региона. За автомагистралата „ Струма “ – срещу, за депото за боклуци в Благоевград – срещу, за останалите депа в района – отново срещу. Тезата им за депата е, че щели да вредят на екологията и непорочност. Те стачкуват против всеки напредък, който ще докара до по-добър живот на българина. Защо ги няма „ зелените “ в Самоков, за какво ги няма в Ихтиман? Те са там, където има пари, това е истината. От тук нататък би трябвало съответните органи да създадат изследване кой дава пари, на кой ги дава, защо и какво се цели. Аз настоявам, че вредите за България са големи от техните дейности, които са маскирани зад красивата идея „ да запазим природата “. Ние сме хората, които живеем в този край, тук ще живеят и нашите деца, по тази причина знаем по какъв начин да си пазим природата. Ядосвам се и на изказванието,че щели да бъдат унищожени вековни мури – нелепости. Ами запитвам ги аз кой се е погрижил да ги има тези вековни мури, кой ги е запазил през вековете – това са банскалии, това са хората от Пиринския край, тъй като той е техният дом. Нещата са доста простички. И те могат да се случват по този начин, че хем да има напредък и развиване, хем да се пазят законите и природата.
– Благоевградчани също желаят да развиват зимен туризъм, да имат ски зона и кабинка?
– Имаме към този момент вложител и до 2-3 годинище развием инфраструктурата на ски курорт „ Картала “, който ще стане добре проведен и структуриран. Той се намира единствено на 20 км. от Благоевград ище се трансформира в една добра зона за отдих, спорт и туризъм на допустими цени. Ние сме единствено на 40 минути път от София, тъй че и столичанище бъдат добре пристигнали.
– Благоевград се пробва да трансформира в свое преимущество близостта до столицата, по този начин ли?
– Да, това желаеме. Ние търсим нашата ниша, предоставяме повсеместен артикул – просвета, спорт, отдих, университети. Имаме неща, които огромният град не предлага – успокоение, положителни детски градини, добра администрация и всевъзможни услуги за бизнеса, на 20 км. караш ски, плуване – имаме басейн с олимпийски размери, стадион.
– Г-н Камбитов, назовават ви кмета първенец поради програмата за саниране. В същото време тя има много съперници. Как се промени Благоевград?
– Въобще не желая да ги разясня съперниците на санирането и да ги върша значими. Това са хора, които нищо не схващат. Фактите сами приказват за нас – 160 блока санирани досега, някои от тях минаха втори отоплителен сезон, в този момент чакаме още 70 блока да стартират, това са над 210 здания общо, действително ние нямаме повече здания да санираме, покрили сме над 85% от допустимите. Ефектът е повече от забележим. Първо, качеството се управлява съществено на всички равнища, второ – енергийната успеваемост е в действителност голяма. Хора които към този момент са изкарали една или две зими споделят,че сметките им за отопление са намалели с 50%. Трето 9 Благоевград тотално смени образа си. Преди хората се нервираха на олющените квартали поради неугледния тип, а в този момент всичко е ново, цветно и красиво. Не на последно място програмата сътвори голяма претовареност – такава, че в този момент пък има дефицит на строители. Няма компания в Благоевград, която да не работи.
– Кмете, Благоевград е с най-замърсен въздух след София. Какво предприемате против това?
– При нас този проблем стои от години. Първо, тъй като географски се намираме в долина, в която се получава температурна инверсия и стопира придвижването на въздуха. В града хората най-вече се отопляват на твърдо гориво и отсам идва огромната замърсяемост на въздуха,но единствено през зимата, през лятото това не е проблем. След санирането от ден на ден семейства започнаха да се газифицират, публичните здания от дълго време са газифицирани. Но в този момент общината предприе друго решение на въпроса – ще инсталираме на комините филтри, които ще улавят твърдите частици и в границите на идната година ще се оправи и това. Вече тествахме четири сходни устройства, резултатите са положителни и по стратегия „ Околна среда “ ще инсталираме филтрите.
– Искате да кажете, че жителите няма да заплащат нищо за тези устройства?
– Да, няма да заплащат устройствата, а единствено еленергията за комина, която обаче е стотинки за месец.
– Напоследък стана съвременно кметовете да обезпечават чужестранни вложения и да разкриват работни места. Но дали е по силите на един кмет това?
– Общинската администрация е най-близо до хората и напълно естествено е те да чакат от кмета всичко да прави, за всичко да дава отговор – за ВиК, електрозахранване, за надзор. За всичко търсят кмета. И те са прави, като споделят: Кмете, ти управляваш града, ти решавай. Но откакто обществото натоварва кметовете с такива условия, би трябвало чисто законодателно някои права да ни се вменят. Защото хубаво ми се търси отговорност, само че като нямам право нещо да свърша, по какъв начин да се изяснявам аз на хората? Те не са длъжни да знаят. Трябва да се върви в тая посока – повече отговорности, само че и повече права. И, като приказваме за вложения, да вметна – общините не би трябвало да бъдат максимален шеф. При нас по този начин се оказва, което не е най-хубавото. В последно време има растеж на стопанската система и се усеща. Инвеститори има. Проблемът е, че не намират фрагменти и експерти. Ето при нас да вземем за пример има голям недостиг от механически фрагменти – търсят се инженери всевъзможни, а ние имаме пренасищане от експерти по обществена администрация, финанси и право, които не могат да си намерят работа. Това значи,че няма корелация сред пазара на труда и това, което създават университетите, от тук идва несъответствието.
– Има ли строителен взрив в Благоевград?
– Да, има, като през 2007 година. Няма заплаха обаче от строителен балон, тъй като виждам,че огромна част от издигнатото се продава още на зелено.
– Значи Благоевград пораства?
-Да. Според ГРАО записаните хора сега са 108 400. Но растем не поради естествения приръст, а с помощта на вътрешната миграция от региона към регионалния град. Градът пораства несъмнено, тъй като хората също се местят там, където намират работа и по-добри условия за живот.
– Кмете, кои са хроничните проблеми на общините?
– Инфраструктура. Недостиг на пари. За Благоевград това не е по този начин, ние сносно се оправяме с финансите, с привличането на външни и национални стратегии, като множеството доходи ги насочваме в обществената сфера.За общините е проблем и противозаконното строителство в ромските махали. При нас също има такова – в дере, което е рисково и ние ще сме безкомпромисни. На всички, останали без покрив ще осигурим общински жилища. Иначе проблеми с нашите роми нямаме, всички работят, нямаме и доста деца, отпаднали от учебно заведение. Благоевградските роми са интегрирани. На последния кукерски фестивал две групи от по 150 роми дефилираха с огромен копнеж, децата бяха облечени в български носии. Затова не разделям хората на роми и българи, а дейностите им – на законни и противозаконни.
– Синята зона има ли доста съперници?
– Да, синята зона е като демокрацията – не е най-хубавата форма на ръководство, само че друга няма измислена. Да, синята зона не е най-хубавото решение, само че друго няма към този момент. Това се отнася за всички общини. Ако няма синя зона в Благоевград ще настъпи цялостен транспортен безпорядък. В града може да се върви и пеш, 10 минути са от място до място, само че ние желаеме с мерцедеса да влезем до заведението, та да ни видят всички, вместо да вървим за здраве. Имаме доста пропуски в наредбата, които ще бъдат изчистени. На ден се издават по 20-30 пропуски за инвалиди, които не дават отговор на истината. Ще вършим прецизиране към този момент – за всеки неработоспособен – и талоните ще зависят от % на неработоспособност. В България всеки желае да има правила и ред, само че когато опрат до него, почва да недоволства,защото му нарушаваш комфорта. Не можеш да искаш това да не плашащ, това да не плащаш, а да получаваш услуга. Така не може да съществува обикновено нито общината,нито страната.
– Кмете, какво става с депото за боклуци? Старото е запечатано, а новото още го няма. Проблемът визира пет общини, освен Благоевград. Еколози ли отново забавиха процедурите с обжалвания в съда?
– Да, по този начин е. Нодобрата вест е, че до 10 дни се чака да започват дейностите по създаване на Регионалната система за ръководство на отпадъците. И депото би трябвало да стане до септември. Община – Благоевград извозва отпадъците в депото на Сандански. За задачата общинската компания „ Биострой” е наела 5-6 профилирани автомобила. Старата система за битови боклуци в града към този момент не се употребява, тя спря работа в края на предходната година. Новото хранилище ще се употребява от петте общини – Благоевград, Симитли, Рила, Бобошево и Кочериново ище бъде едно от най-модерните в страната. И тази обстановка няма да докара до увеличение на такса боклук за жителите.
– В бюджетно отношение по какъв начин стои общината?
– Ами сравнете – за 2011 година бюджетът бе 37 млн. лева, а за 2018 година – 67 млн.лв. 150 млн.лева за саниране, над 150 млн.лв. са влезнали по оперативни стратегии, това прави над 300 млн.лв. влезнали в общината за 5 години. В това число не считаме личните доходи, това са единствено външни доходи. Ние сме спечелили всички тези планове и пари на спортен принцип.
– А по какъв начин за 6 години успяхте да превърнете Благоевград от столица на чалгата в столица на френска музика и просвета?
– С фестивала „ Франкофоли “, на който кметът е единствено лицето. Зад зад него стои добър екип и големи старания. За 2-3 фестивални дни хората виждат шоуто, само че зад фасадата стои едногодишен непосилен труд. Много мъчно се случват нещата, тъй като сътрудници са французи. Това е най-големият франкофонски фестивал в света и французите току-тъй за черните ти очи няма да си дадат правата. Ние от общината преобърнахме света, както се споделя, с цел да има Благоевград този фестивал. И тук благодаря на министерствата на външните работи, туризма и културата, които също ни оказват помощ. Този фестивал действително не е на Благоевград, а на България. Френското външно министерство ни направи огромно самопризнание и реклама, като ни включи в техния гид за стоте най-хубави фестивали в света. Така, че „ Франкофоли “- Благоевград е дипломат на България. И ставаме още по-добри, хората към този момент чакат идващите издания. И още в областта на културата ние слагаме акцента върху децата и подрастващите, разкрили сме много форми за тяхното занятие, обучение и образование, тъй като на следващия ден те ще ни ръководят.
Интервю на Светлана Василева, сътрудник на " Труд " в Благоевград
– Г-н Камбитов, градоначалниците на всички общини от Пиринско се сплотиха и над 6 хиляди души манифестираха в отбрана на втората кабинка на Банско и разширението на проекта за ръководство на Пирин. Но и „ зелените “ не престават да стачкуват. Възможно ли е поради тях държавното управление на промени решението си?
– Не, нямам доверие. Абсурдно е да се съизмерват нещата с присъстващи на митингите. Не мисля, че всички ние този път ще отстъпим. Втората кабинка не е значима единствено за Банско, а за развиването на целия район. Затова с всички сътрудници сме обединени.Туризмът е най-важният бранш и занаят за нашата област. Вижте Банско, Разлог, Добринище – хората там тютюн ли да гледат,картофи ли са да садят!? Ние желаеме европейско развиване на туризма. И аз на шествието в столицата се обърнах към така наречените „ зелени “ и споделих: Българи, не пречете на българи да живеят по-добре в България. Защото в този момент по този начин се получава.
– Разкажете за конфликтите си със зелените в района?
– Тук имаме богат „ опит “ с тия конфликти. Аз стъпвам на обстоятелствата, псевдозелените апелират и пречат на всичко положително да се случи в региона. За автомагистралата „ Струма “ – срещу, за депото за боклуци в Благоевград – срещу, за останалите депа в района – отново срещу. Тезата им за депата е, че щели да вредят на екологията и непорочност. Те стачкуват против всеки напредък, който ще докара до по-добър живот на българина. Защо ги няма „ зелените “ в Самоков, за какво ги няма в Ихтиман? Те са там, където има пари, това е истината. От тук нататък би трябвало съответните органи да създадат изследване кой дава пари, на кой ги дава, защо и какво се цели. Аз настоявам, че вредите за България са големи от техните дейности, които са маскирани зад красивата идея „ да запазим природата “. Ние сме хората, които живеем в този край, тук ще живеят и нашите деца, по тази причина знаем по какъв начин да си пазим природата. Ядосвам се и на изказванието,че щели да бъдат унищожени вековни мури – нелепости. Ами запитвам ги аз кой се е погрижил да ги има тези вековни мури, кой ги е запазил през вековете – това са банскалии, това са хората от Пиринския край, тъй като той е техният дом. Нещата са доста простички. И те могат да се случват по този начин, че хем да има напредък и развиване, хем да се пазят законите и природата.
– Благоевградчани също желаят да развиват зимен туризъм, да имат ски зона и кабинка?
– Имаме към този момент вложител и до 2-3 годинище развием инфраструктурата на ски курорт „ Картала “, който ще стане добре проведен и структуриран. Той се намира единствено на 20 км. от Благоевград ище се трансформира в една добра зона за отдих, спорт и туризъм на допустими цени. Ние сме единствено на 40 минути път от София, тъй че и столичанище бъдат добре пристигнали.
– Благоевград се пробва да трансформира в свое преимущество близостта до столицата, по този начин ли?
– Да, това желаеме. Ние търсим нашата ниша, предоставяме повсеместен артикул – просвета, спорт, отдих, университети. Имаме неща, които огромният град не предлага – успокоение, положителни детски градини, добра администрация и всевъзможни услуги за бизнеса, на 20 км. караш ски, плуване – имаме басейн с олимпийски размери, стадион.
– Г-н Камбитов, назовават ви кмета първенец поради програмата за саниране. В същото време тя има много съперници. Как се промени Благоевград?
– Въобще не желая да ги разясня съперниците на санирането и да ги върша значими. Това са хора, които нищо не схващат. Фактите сами приказват за нас – 160 блока санирани досега, някои от тях минаха втори отоплителен сезон, в този момент чакаме още 70 блока да стартират, това са над 210 здания общо, действително ние нямаме повече здания да санираме, покрили сме над 85% от допустимите. Ефектът е повече от забележим. Първо, качеството се управлява съществено на всички равнища, второ – енергийната успеваемост е в действителност голяма. Хора които към този момент са изкарали една или две зими споделят,че сметките им за отопление са намалели с 50%. Трето 9 Благоевград тотално смени образа си. Преди хората се нервираха на олющените квартали поради неугледния тип, а в този момент всичко е ново, цветно и красиво. Не на последно място програмата сътвори голяма претовареност – такава, че в този момент пък има дефицит на строители. Няма компания в Благоевград, която да не работи.
– Кмете, Благоевград е с най-замърсен въздух след София. Какво предприемате против това?
– При нас този проблем стои от години. Първо, тъй като географски се намираме в долина, в която се получава температурна инверсия и стопира придвижването на въздуха. В града хората най-вече се отопляват на твърдо гориво и отсам идва огромната замърсяемост на въздуха,но единствено през зимата, през лятото това не е проблем. След санирането от ден на ден семейства започнаха да се газифицират, публичните здания от дълго време са газифицирани. Но в този момент общината предприе друго решение на въпроса – ще инсталираме на комините филтри, които ще улавят твърдите частици и в границите на идната година ще се оправи и това. Вече тествахме четири сходни устройства, резултатите са положителни и по стратегия „ Околна среда “ ще инсталираме филтрите.
– Искате да кажете, че жителите няма да заплащат нищо за тези устройства?
– Да, няма да заплащат устройствата, а единствено еленергията за комина, която обаче е стотинки за месец.
– Напоследък стана съвременно кметовете да обезпечават чужестранни вложения и да разкриват работни места. Но дали е по силите на един кмет това?
– Общинската администрация е най-близо до хората и напълно естествено е те да чакат от кмета всичко да прави, за всичко да дава отговор – за ВиК, електрозахранване, за надзор. За всичко търсят кмета. И те са прави, като споделят: Кмете, ти управляваш града, ти решавай. Но откакто обществото натоварва кметовете с такива условия, би трябвало чисто законодателно някои права да ни се вменят. Защото хубаво ми се търси отговорност, само че като нямам право нещо да свърша, по какъв начин да се изяснявам аз на хората? Те не са длъжни да знаят. Трябва да се върви в тая посока – повече отговорности, само че и повече права. И, като приказваме за вложения, да вметна – общините не би трябвало да бъдат максимален шеф. При нас по този начин се оказва, което не е най-хубавото. В последно време има растеж на стопанската система и се усеща. Инвеститори има. Проблемът е, че не намират фрагменти и експерти. Ето при нас да вземем за пример има голям недостиг от механически фрагменти – търсят се инженери всевъзможни, а ние имаме пренасищане от експерти по обществена администрация, финанси и право, които не могат да си намерят работа. Това значи,че няма корелация сред пазара на труда и това, което създават университетите, от тук идва несъответствието.
– Има ли строителен взрив в Благоевград?
– Да, има, като през 2007 година. Няма заплаха обаче от строителен балон, тъй като виждам,че огромна част от издигнатото се продава още на зелено.
– Значи Благоевград пораства?
-Да. Според ГРАО записаните хора сега са 108 400. Но растем не поради естествения приръст, а с помощта на вътрешната миграция от региона към регионалния град. Градът пораства несъмнено, тъй като хората също се местят там, където намират работа и по-добри условия за живот.
– Кмете, кои са хроничните проблеми на общините?
– Инфраструктура. Недостиг на пари. За Благоевград това не е по този начин, ние сносно се оправяме с финансите, с привличането на външни и национални стратегии, като множеството доходи ги насочваме в обществената сфера.За общините е проблем и противозаконното строителство в ромските махали. При нас също има такова – в дере, което е рисково и ние ще сме безкомпромисни. На всички, останали без покрив ще осигурим общински жилища. Иначе проблеми с нашите роми нямаме, всички работят, нямаме и доста деца, отпаднали от учебно заведение. Благоевградските роми са интегрирани. На последния кукерски фестивал две групи от по 150 роми дефилираха с огромен копнеж, децата бяха облечени в български носии. Затова не разделям хората на роми и българи, а дейностите им – на законни и противозаконни.
– Синята зона има ли доста съперници?
– Да, синята зона е като демокрацията – не е най-хубавата форма на ръководство, само че друга няма измислена. Да, синята зона не е най-хубавото решение, само че друго няма към този момент. Това се отнася за всички общини. Ако няма синя зона в Благоевград ще настъпи цялостен транспортен безпорядък. В града може да се върви и пеш, 10 минути са от място до място, само че ние желаеме с мерцедеса да влезем до заведението, та да ни видят всички, вместо да вървим за здраве. Имаме доста пропуски в наредбата, които ще бъдат изчистени. На ден се издават по 20-30 пропуски за инвалиди, които не дават отговор на истината. Ще вършим прецизиране към този момент – за всеки неработоспособен – и талоните ще зависят от % на неработоспособност. В България всеки желае да има правила и ред, само че когато опрат до него, почва да недоволства,защото му нарушаваш комфорта. Не можеш да искаш това да не плашащ, това да не плащаш, а да получаваш услуга. Така не може да съществува обикновено нито общината,нито страната.
– Кмете, какво става с депото за боклуци? Старото е запечатано, а новото още го няма. Проблемът визира пет общини, освен Благоевград. Еколози ли отново забавиха процедурите с обжалвания в съда?
– Да, по този начин е. Нодобрата вест е, че до 10 дни се чака да започват дейностите по създаване на Регионалната система за ръководство на отпадъците. И депото би трябвало да стане до септември. Община – Благоевград извозва отпадъците в депото на Сандански. За задачата общинската компания „ Биострой” е наела 5-6 профилирани автомобила. Старата система за битови боклуци в града към този момент не се употребява, тя спря работа в края на предходната година. Новото хранилище ще се употребява от петте общини – Благоевград, Симитли, Рила, Бобошево и Кочериново ище бъде едно от най-модерните в страната. И тази обстановка няма да докара до увеличение на такса боклук за жителите.
– В бюджетно отношение по какъв начин стои общината?
– Ами сравнете – за 2011 година бюджетът бе 37 млн. лева, а за 2018 година – 67 млн.лв. 150 млн.лева за саниране, над 150 млн.лв. са влезнали по оперативни стратегии, това прави над 300 млн.лв. влезнали в общината за 5 години. В това число не считаме личните доходи, това са единствено външни доходи. Ние сме спечелили всички тези планове и пари на спортен принцип.
– А по какъв начин за 6 години успяхте да превърнете Благоевград от столица на чалгата в столица на френска музика и просвета?
– С фестивала „ Франкофоли “, на който кметът е единствено лицето. Зад зад него стои добър екип и големи старания. За 2-3 фестивални дни хората виждат шоуто, само че зад фасадата стои едногодишен непосилен труд. Много мъчно се случват нещата, тъй като сътрудници са французи. Това е най-големият франкофонски фестивал в света и французите току-тъй за черните ти очи няма да си дадат правата. Ние от общината преобърнахме света, както се споделя, с цел да има Благоевград този фестивал. И тук благодаря на министерствата на външните работи, туризма и културата, които също ни оказват помощ. Този фестивал действително не е на Благоевград, а на България. Френското външно министерство ни направи огромно самопризнание и реклама, като ни включи в техния гид за стоте най-хубави фестивали в света. Така, че „ Франкофоли “- Благоевград е дипломат на България. И ставаме още по-добри, хората към този момент чакат идващите издания. И още в областта на културата ние слагаме акцента върху децата и подрастващите, разкрили сме много форми за тяхното занятие, обучение и образование, тъй като на следващия ден те ще ни ръководят.
Интервю на Светлана Василева, сътрудник на " Труд " в Благоевград
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ