Кметът на Свищов Генчо Генчев и общинското ръководство поднесоха цветя

Кметът на Свищов Генчо Генчев и общинското управление сервираха цветя на паметните плочи на починалите преди 41 години, при едно от най-големите трусове в България.

Трагедията се разигра в черния за Свищов 4 март 1977 година тъкмо в 21, 24 ч.аса. Сеизмичната вълна потегля двайсетина секунди по-рано от епицентъра във Вранча и тихо, само че подло раздвижва земята под града, а разрушенията погребват близо 250 души. Бедствието от 7,3 степен по скалата на Рихтер трае по-малко от минута, само че картината е апокалиптична. Градът потъва в мрак. Свищов е обзет от всеобща суматоха и нервност. Въпреки нещастието и стенанията отдолу под руините, потеглят мародери, които плячкосват в тъмното магазини и опустели домове. Около среднощ спасителите стартират да вадят първите трупове. Блок № 1 на ул. “Георги Матев ” 1 и общежитието на химическия комбинат “Свилоза ” са се трансформирали в големи ковчези. 8-етажната жилищна кооперация по публични данни погребва 76 души. Най-голяма е нещастието на гръцката фамилия Стефопулу, която дава 9 жертви. Загиват родителите, синът, снахата, дъщерята и петте деца. Никой не е имал никакъв късмет – фамилията е обитавало последния осми етаж на рухналата за секунди постройка. По зла подигравка на ориста многолюдната челяд е на гръцки партизани, подирили избавление в България.

Под руините на общежитието на “Свилоза ” остават 45 души. Всички починали до един са млади експерти, пристигнали по систематизиране в Свищов. За разлика от прилежащия осеметажен блок отдолу под руините са измъкнати и много оживели по знамение в кухините на падналите отвесно пакети. Оцеляла млада жена е извадена с чисто бяла като на бабичка коса от претърпяната нерешителност. Последната избавена е Дочка Любенова, която е била открита на втория ден. Тялото й било затиснато, а към главата й имало напълно малко, само че задоволително място, едвам диша.
78-годишният избавител Георги Тодоров, връща лентата на ужасите.

“Труповете, които вадехме, се караха в особено хале. Първият труп, който ни докараха, беше младият служащ Николай Савов от с. Ореш. Следващата беше красивата като киноактриса 27-годишна лекарка Олга Василева – най-хубавата жена в Свищов. След нея положихме телцето на 10-месечното й бебе. И до момента сънувам злокобната картина на подредените по земята найлонови чували с човешки остатъци. Сигурно до края на живота ми ще ме преследва и кошмарът на 27-те детски трупчета. Седем от тях бяха бебета, ненавършили и 9 месеца. Един до различен наредихме четеричленното семейство на наподобяващата на ангел и в гибелта си 13-годишна Робертина Томова. Брат й беше единствено на 10 години ”, реди Тодоров.

Той си спомня, че е имало 15 починали инженери, 11 чиновници на Министерство на вътрешните работи и 6 учители. Смъртта си намерили и четирима шефове. Най-възрастната жертва бил дядо Тодор от с. Палици.
„ Старецът бе пристигнал в Свищов да види сина и внуците си. Не му доближиха четири години, с цел да стане столетник ”, споделя Тодоров.

Последните трупове са измъкнати едвам на третия ден. Изнемощелите войничета от локалното отделение се взират с подути от недоспиване очи в руините и надават ухо с последна вяра за оживели. Изведнъж от опустошения дом на ръководителя на Административнопроцесуален кодекс се чува музика. Трескаво разриват руините, само че само оживял в някаква празнина е фамилният транзистор, от който се раздава петата симфония на Бетовен. Председателят, жена му, щерка му, шурей му и двете им деца от дълго време са мъртви. Подобно на Чернобилската повреда десетина години по-късно, формалната социнформационна машина тогава повърхностно подмята на българите данни за незначителни опустошения и няколко жертви. Спасителят Георги Тодоров е първият, който се мъчи да открие истината. Неговият лист на починалите стига до 120. Стотиците жертви са скрити в мъглявите известия за незнаен брой избавени, оживели или единствено потърпевши.