Шерифът на Буковлък или какво е да си кмет на село с 3500 роми
Кметът на плевенското село Буковлък Росен Русанов ръководи към този момент четири мандата. Той е един от рекордьорите по изборни резултати в мажоритарен избор у нас. На локалните избори през 2015 година за него са дали своят вот 1 757 души - 94,46 на 100 от гласоподавателите. Четири години преди този момент печели кметските избори с 83,98 на 100 от гласовете. На 27 октомври още веднъж ще взе участие в надпреварата за кметския стол.
Хората в селото са го кръстили Шерифа. Всеки ден влиза в кметството облечен в маскировъчни облекла и „ оборудван ” с всичко належащо да реагира незабавно на сигнал за нарушаване на публичния ред или друга сериозна обстановка. Тръгва си след среднощ, когато е ревизирал дали всички кръчми са затворени и дали всички са се прибрали по къщите.
Бях решил към този момент да се откажа, само че хората ме изненадаха – бяха си организирали предприемчив комитет и ме сложиха пред приключен факт. Уморих се да се боря с вятърни мелници. Бюрокрацията на страната е като една дебела стена от бетон. Блъскаш се, падаш, ставаш, отново се блъскаш и в един миг, като си направиш равносметка, установяваш, че единствено си съсипваш живота. Каузата на един кмет е да оказва помощ на хората. Ама, по какъв начин да вземем за пример да им обясня, че може през зимата да останат без дърва за огрев, тъй като страната ми връзва ръцете. Особено на старците, които са с пенсии по 200 лева и всеки месец си кътат от по малко парици, с цел да си купят четири кубика. Около 1 000 индивида са се записали дърва. Това са 1 000 фамилии. Има още толкоз, които чакат да се запишат. Събрахме пари и сме внесли за близо 3 000 кубика. Дори започнахме да добиваме дървата - хората разчитат на тях. Обаче пристигна заповед от Горското, че не разрешават сечта в горските масиви край село Рибен, тъй като там намерили умряло диво прасе. А в тоя регион е масивът, от който добиваме дървата за огрев на Буковлък.
Когато трябваше, страната нищо не направи, с цел да спре разпространяването на Африканската чума по свинете /АЧС/. Това, което в този момент вършат, е след дъжд качулка. В същото време такава забранителна заповед има и за земеделските производители – да не пипат продукцията на полето, тъй като посредством нея може да се разнесе АЧС. А те си жънат без да им пука – царевицата отива в силозите, от там – във фуражите, които след това се дават на прасетата. И болестта продължава да се популяризира. Обратен ход няма. Това е следващата недалновидна политика на ръководещите, които изобщо не мислят какво ще се случи и постоянно вървят след събитията.
Още един образец ще ви дам. Тази година стартира построяването на канализация в Буковлък. А още през 2004 година направих предложение за подобен план. 15 години се боря с бюрокрацията, с корупция, с какво ли не, с цел да се направи тая канализация. Дойде едно държавно управление на власт. Таман са нагласят нещата - кой да открадне парите, и айде пристигна друго държавно управление, което гледа да постави негови компании на „ хранилката ”. После идва идващото държавно управление и всичко почва отначало.
Това е главното – да не се позволява напрежение на етническа и на обществена основа. В Буковлък живеят към 3 500 роми и към 1 000 българи. Затова се стремя непрекъснато да съм в селото и най към този момент в тъмната част на денонощието, с цел да не се позволяват обстановки, които биха ескалирали напрежение. Преди да стана кмет бях служител на реда – младши областен контрольор в селото. И като кмет получавам схващане от управлението на Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи в Плевен. Проблемите обаче идват от полицейските чиновници на по-ниските равнища, които нямат нужната мотивация и настройка да си правят работата както би трябвало.
Битова престъпност съвсем нямаме. Ще ви дам образец. През зимата ми направиха интервенция на гръбнака и бях осем дни в болничното заведение. През това време в Буковлък са осъществени 12 обири. А цяла година преди този момент нямаше нито една кражба в селото. И откакто излязох от болничното заведение, отново стопираха кражбите. Истината е, че когато котката я няма, мишките играят кючек. Котка в страната би трябвало да бъдат полицията, прокуратурата и съдът, само че нещата доста рядко се случват по този начин, както би трябвало.
Има го и това. Случва се постоянно. Не постоянно при такива кавги крещя полиция, тъй като съумявам самичък да се оправя. Агресивни стават най-вече хора с ниско интелектуално равнище и след приложимост на алкохол. Те не са доста и намирам метод да се оправя с тях. За мен главният проблем е неграмотността. В Буковлък има главно учебно заведение, в което би трябвало да учат 640 деца. Те са главно от ромски генезис. Бюджетът на учебното заведение е над 1 млн. лева Но над 90 на 100 от децата, които излизат от него, са извънредно необразовани. Те не посещават постоянно образователните занятия. Учителският надзор е занижен. Учителите към този момент са вдигнали ръце. Изпяват си урока, нищо че в класната стая има единствено три деца – никой не се интересува къде са останалите 20 деца.
Много от тях отпътуваха по чужбина и източват обществената система на западняците. От Буковлък най-малко 1 000 души са се пръснали в страни от Европейски Съюз, записали са се там като безработни, получават обществени помощи, детски надбавки, безвъзмездни жилища. Така си „ изкарват ” по 1 500-2 000 евро на месец. Европейците ги „ субсидират ” там, а парите идват тук и те строят къщи. Системата е елементарна – нашият иде до Германия да се подпише като незает и се връща тук и живее нашироко с европейските помощи. След месец отново иде, отново се подпише и така нататък Отделно си докарват пари от сивата стопанска система и от контрабанда.
Те не желаят да се интегрират в обществото. Много по-лесно им е да живеят „ ден да мине, различен да пристигна ”. Той ще седне през днешния ден на каруцата, ще рови в контейнерите за боклуци и все ще изкара 20-30 лева, само че няма да се хване някъде на работа за 500 лева на месец. Сега са почнали да събират орехи – докарват си по 100-200 лева После всичко отива за бира, мезета, музики и така нататък Пък и страната не прави съвсем нищо, с цел да ги интегрира. Тия каруци и развъждането на коне би трябвало да се забрани със закон. Има и хора, които в действителност желаят да работят, само че те са не повече от 10-15 % от тях.
Това са организации, основани единствено за източване на пари. Никой не стъпва тук и не се интересува от ромската интеграция.
Опитват се, само че аз от дълго време съм им дал да схванат, че мен политиката не ме интересува. Сред българските политици доста рядко има такива, които се пробват да свършат нещо за елементарния човек. Повечето от тях са в политиката поради персонални или партийни ползи.
Според мен страната не се нуждае от политици, тъй като те са неприятно племе. Идват при хората единствено за избори. Четири години в селото ни не е стъпил политик, който да попита по какъв начин се оправяме. Бюджетът на кметство Буковлък е 217 000 лева за близо 5 000 поданици. А бюджетът на друго плевенско село - Къшин, което е с 200 поданици, е 117 000 лева Само за поддържане на чистотата в Буковлък дневно ми трябват 200 лева, а по бюджет имам отпуснати годишно 10 000 лева – няма и за два месеца. Вижда се, че е чисто в селото – обезщетявам с мои начинания.
На такива избори политиците вземат решение нещата по различен метод. Аз за кметските избори в никакъв случай не съм правил нищо – нито събрания, нито други пропаганди. Нито пък съм правил банкети като печеля. Аз имам едно сърце, едно достолепие и една душа – това мога да дам на хората. Политиците им дават други неща.
Хората в селото са го кръстили Шерифа. Всеки ден влиза в кметството облечен в маскировъчни облекла и „ оборудван ” с всичко належащо да реагира незабавно на сигнал за нарушаване на публичния ред или друга сериозна обстановка. Тръгва си след среднощ, когато е ревизирал дали всички кръчми са затворени и дали всички са се прибрали по къщите.
Бях решил към този момент да се откажа, само че хората ме изненадаха – бяха си организирали предприемчив комитет и ме сложиха пред приключен факт. Уморих се да се боря с вятърни мелници. Бюрокрацията на страната е като една дебела стена от бетон. Блъскаш се, падаш, ставаш, отново се блъскаш и в един миг, като си направиш равносметка, установяваш, че единствено си съсипваш живота. Каузата на един кмет е да оказва помощ на хората. Ама, по какъв начин да вземем за пример да им обясня, че може през зимата да останат без дърва за огрев, тъй като страната ми връзва ръцете. Особено на старците, които са с пенсии по 200 лева и всеки месец си кътат от по малко парици, с цел да си купят четири кубика. Около 1 000 индивида са се записали дърва. Това са 1 000 фамилии. Има още толкоз, които чакат да се запишат. Събрахме пари и сме внесли за близо 3 000 кубика. Дори започнахме да добиваме дървата - хората разчитат на тях. Обаче пристигна заповед от Горското, че не разрешават сечта в горските масиви край село Рибен, тъй като там намерили умряло диво прасе. А в тоя регион е масивът, от който добиваме дървата за огрев на Буковлък.
Когато трябваше, страната нищо не направи, с цел да спре разпространяването на Африканската чума по свинете /АЧС/. Това, което в този момент вършат, е след дъжд качулка. В същото време такава забранителна заповед има и за земеделските производители – да не пипат продукцията на полето, тъй като посредством нея може да се разнесе АЧС. А те си жънат без да им пука – царевицата отива в силозите, от там – във фуражите, които след това се дават на прасетата. И болестта продължава да се популяризира. Обратен ход няма. Това е следващата недалновидна политика на ръководещите, които изобщо не мислят какво ще се случи и постоянно вървят след събитията.
Още един образец ще ви дам. Тази година стартира построяването на канализация в Буковлък. А още през 2004 година направих предложение за подобен план. 15 години се боря с бюрокрацията, с корупция, с какво ли не, с цел да се направи тая канализация. Дойде едно държавно управление на власт. Таман са нагласят нещата - кой да открадне парите, и айде пристигна друго държавно управление, което гледа да постави негови компании на „ хранилката ”. После идва идващото държавно управление и всичко почва отначало.
Това е главното – да не се позволява напрежение на етническа и на обществена основа. В Буковлък живеят към 3 500 роми и към 1 000 българи. Затова се стремя непрекъснато да съм в селото и най към този момент в тъмната част на денонощието, с цел да не се позволяват обстановки, които биха ескалирали напрежение. Преди да стана кмет бях служител на реда – младши областен контрольор в селото. И като кмет получавам схващане от управлението на Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи в Плевен. Проблемите обаче идват от полицейските чиновници на по-ниските равнища, които нямат нужната мотивация и настройка да си правят работата както би трябвало.
Битова престъпност съвсем нямаме. Ще ви дам образец. През зимата ми направиха интервенция на гръбнака и бях осем дни в болничното заведение. През това време в Буковлък са осъществени 12 обири. А цяла година преди този момент нямаше нито една кражба в селото. И откакто излязох от болничното заведение, отново стопираха кражбите. Истината е, че когато котката я няма, мишките играят кючек. Котка в страната би трябвало да бъдат полицията, прокуратурата и съдът, само че нещата доста рядко се случват по този начин, както би трябвало.
Има го и това. Случва се постоянно. Не постоянно при такива кавги крещя полиция, тъй като съумявам самичък да се оправя. Агресивни стават най-вече хора с ниско интелектуално равнище и след приложимост на алкохол. Те не са доста и намирам метод да се оправя с тях. За мен главният проблем е неграмотността. В Буковлък има главно учебно заведение, в което би трябвало да учат 640 деца. Те са главно от ромски генезис. Бюджетът на учебното заведение е над 1 млн. лева Но над 90 на 100 от децата, които излизат от него, са извънредно необразовани. Те не посещават постоянно образователните занятия. Учителският надзор е занижен. Учителите към този момент са вдигнали ръце. Изпяват си урока, нищо че в класната стая има единствено три деца – никой не се интересува къде са останалите 20 деца.
Много от тях отпътуваха по чужбина и източват обществената система на западняците. От Буковлък най-малко 1 000 души са се пръснали в страни от Европейски Съюз, записали са се там като безработни, получават обществени помощи, детски надбавки, безвъзмездни жилища. Така си „ изкарват ” по 1 500-2 000 евро на месец. Европейците ги „ субсидират ” там, а парите идват тук и те строят къщи. Системата е елементарна – нашият иде до Германия да се подпише като незает и се връща тук и живее нашироко с европейските помощи. След месец отново иде, отново се подпише и така нататък Отделно си докарват пари от сивата стопанска система и от контрабанда.
Те не желаят да се интегрират в обществото. Много по-лесно им е да живеят „ ден да мине, различен да пристигна ”. Той ще седне през днешния ден на каруцата, ще рови в контейнерите за боклуци и все ще изкара 20-30 лева, само че няма да се хване някъде на работа за 500 лева на месец. Сега са почнали да събират орехи – докарват си по 100-200 лева После всичко отива за бира, мезета, музики и така нататък Пък и страната не прави съвсем нищо, с цел да ги интегрира. Тия каруци и развъждането на коне би трябвало да се забрани със закон. Има и хора, които в действителност желаят да работят, само че те са не повече от 10-15 % от тях.
Това са организации, основани единствено за източване на пари. Никой не стъпва тук и не се интересува от ромската интеграция.
Опитват се, само че аз от дълго време съм им дал да схванат, че мен политиката не ме интересува. Сред българските политици доста рядко има такива, които се пробват да свършат нещо за елементарния човек. Повечето от тях са в политиката поради персонални или партийни ползи.
Според мен страната не се нуждае от политици, тъй като те са неприятно племе. Идват при хората единствено за избори. Четири години в селото ни не е стъпил политик, който да попита по какъв начин се оправяме. Бюджетът на кметство Буковлък е 217 000 лева за близо 5 000 поданици. А бюджетът на друго плевенско село - Къшин, което е с 200 поданици, е 117 000 лева Само за поддържане на чистотата в Буковлък дневно ми трябват 200 лева, а по бюджет имам отпуснати годишно 10 000 лева – няма и за два месеца. Вижда се, че е чисто в селото – обезщетявам с мои начинания.
На такива избори политиците вземат решение нещата по различен метод. Аз за кметските избори в никакъв случай не съм правил нищо – нито събрания, нито други пропаганди. Нито пък съм правил банкети като печеля. Аз имам едно сърце, едно достолепие и една душа – това мога да дам на хората. Политиците им дават други неща.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ