Кметът на Киев Виталий Кличко даде интервю за Euronews Bulgaria.

Кметът на Киев Виталий Кличко даде изявление за Euronews Bulgaria. Според него е изцяло допустимо Русия да напдне и България. Той също счита, че икономическа и политическа дестабилизация на Украйна, ще се отрази и на българската стопанска система.



Благодаря Ви, че приехте поканата ни за изявление. Къде Ви намираме в този миг?

Намирам се на работното си място. 

Каква е ситуацията сега в Киев? Връща ли се украинската столица към естествения живот?

Да, последователно се връщаме към естествения живот, в случай че това може да се назова естествен живот. Все повече хора се връщат у дома. На посетители е прелестно, само че у дома е по-хубаво. Въпреки ракетните обстрели, които не престават, се усилва броят на хората, които се връщат. Като кмет на Киев, в моите отговорности влиза опазването на спокойствието, живота и здравето на хората. Затова ги приканвам към момента да не бързат да се връщат в града. Тук през нощта към момента е в действие полицейският час. Има голямо количество блок-постове в столицата и в зоната към нея. Все още има и огромно количество взривоопасни предмети и мини. За огромно страдание съвсем всеки ден ставаме очевидци на трагични случаи, при които хора се взривяват поради взривоопасни предмети, мини и снаряди, които останаха след обстрелите. 

Ако мирните договаряния продължат да не се увенчават с триумф, какъв брой време ще можете да продължите да воювате и да се защитавате?

Ние ще пазиме своята страна, своите фамилии и деца до последна опция. Не желаеме да живеем в тоталитарна страна. Не желаеме да живеем в тирания. Не желаеме да живеем в страна, в която правата на индивида са потъпквани, където няма независимост на словото, независимост на медиите. Не желаеме да се връщаме в Съветския съюз.

Ние виждаме своето бъдеще като демократична европейска страна. Всички би трябвало да схванат, че същинската причина за нападението против Украйна е единствено и само желанието ни да станем част от европейското семейство, да се превърнем в европейска демократична страна. Путин и Русия имат единствено едно предпочитание – още веднъж да основат огромна съветска империя, руска империя. Още един път желая да подчертая за тези, които може би се съмняват и мислят, че войната е доста надалеч: част от тази руска империя в миналото беше и България.

Няколко пъти нарекохте това, което се случва в Украйна, геноцид. Но някои международни водачи отхвърлят да изрекат тази дума. Как ще коментирате това?

Мога да кажа, че доста политици се пробват да бъдат " малко бременни “. От една страна осъждат военните дейности в Украйна, а от друга – не престават да сътрудничат на Русия, не престават да заобикалят глобите, не престават комерсиалните си връзки с Русия. Точно на тях желая да кажа:

Днес светът е черно-бял. Или подкрепяте правата, правилата и полезностите, които Русия наруши и я осъждате и поддържат Украйна, или подкрепяте Москва.

Всички търговски връзки с Русия, всеки цент или евро, които изпращате, не отиват в стопанската система на страната, не се харчат за хората. Те се харчат за финансирането на армията, на войната с Украйна. Тук не може да бъдете " малко бременни “. Ако някой в Европа си мисли, че тази война не го визира и се намира някъде надалеч, той надълбоко бърка. Тази война е най-мащабната от Втората международна война насам. Хиляди, десетки хиляди хора към този момент изгубиха живота си. Колко още ще загинат не знаем. Нашата обща задача е да спрем кръвопролитията, да спрем тази война. Днес за огромно страдание това зависи единствено от един човек – този, който стартира тази война. Той се намира в Москва, в Кремъл. Всички знаем неговото име. 

Много страни в целия свят към този момент постановиха тежки наказания против Русия. Много страни оказват помощ да Украйна с хуманиратна и военна помощ. Но задоволително ли е това?

Това ще е задоволително единствено когато войната завърши. Изключително съм признателен на всички, които оказват помощ на украинците, които ни изпращат филантропична помощ, които дават на бежанците краткотрайно леговище. Благодаря на тези страни, които оказват помощ политически, стопански и с оръжия за нашата защита. Още един път желая да подчертая, че ние никого не сме нападали. Ние се пазиме.  И ние помним и знаем кой е същински другар на Украйна, другар на мира в тези тежки времена.

Наистина оценяваме това отношение към нас, украинците. Защото ние в действителност не пазиме единствено своите фамилии и своите деца. Ние пазиме всеки, който ни гледа в този момент. Ние пазиме Европа. Ако интернационалното право просто по този начин се нарушава, никой не може да подсигурява, че в един прелестен миг няма да се осъществя концепцията за възобновяване на Съветската империя, в която в миналото беше и България. 

Защо обаче съгласно вас светът отхвърля да предприеме по-тежки ограничения против Русия?

Ние сме признателни на тези страни, които към този момент постановиха тежки наказания и изпращат оръжия в Украйна. Обръщам се към тези, които дълго обмислят сходни стъпки.  Вашето съмнение коства хиляди животи.

Вие въпреки всичко ще стигнете до това решение, само че дотогава ще загинат още доста хора. А най-важното е човешкият живот. Можем да възстановим домовете, пътищата, изцяло разрушената инфраструктура. Невъзможно е обаче да върнем хората, които починаха. Нашата обща задача е оптимално бързо да сложим завършек на тази война. Има няколко метода за това.

Първият са икономическите наказания против Русия, която никога не би трябвало повече да влага във войната и да поддържа своята войска. Друг способ е поддръжката за Украйна с оръжия. Политическата поддръжка за Украйна също е извънредно значима, тъй като тази война е най-мащабната от Втората международна насам. Тя може да доближи всеки гражданин на Европа. Икономическата и политическата дестабилизация на най-голямата страна в Европа – Украйна – може да донесе дестабилизация в стопанската система и политиката на целия район. В това число и в България. 

Някои български политици се притесняват точно от това, че в случай че страната ни изпрати военна помощ на Украйна, Русия ще нападне нас.

Заедно сме по-силни. Това е страхлива позиция. Всички европейски страни се сплотяват, всички демократични страни се сплотяват в отбрана на мира. Неутралният статут на Украйна беше най-голямата неточност, която допуснахме. През 1994 година бяхме третата в света нуклеарна мощ. 

На благосклонност предадохме нуклеарните си оръжия и Русия беше една от страните, които подсигуряваха териториалната целокупност и самостоятелност на Украйна.

Станахме очевидци на анексията на Крим, а руснаците твърдяха, че нямат нищо общо с това. Това беше неистина. Лъжа бяха и изказванията, че в Донецк и Луганск няма съветски военни. Но всички знаехме, че Донецк и Луганск се финансират с пари от разполагането на оръжия и пропагандата, която се разпространяваше. До последния миг не вярвахме, че Русия ще нападне Украйна. Но тя ни атакува. Днес чуваме и лъжите за специфична военна интервенция за денацификация на Украйна. Ако някой има вяра на обещанията на Русия, че няма да атакува никого, би трябвало да знае, че това също е неистина. 

Вече чуваме гласове от Кремъл за връщане на прибалтийските страни и аз съм сигурен, че в един прелестен миг ще има такива гласове и във връзка с България.

Затова задачата да спрем войната е обща. Трябват взаимни старания, стопански наказания и военна помощ, а ние сме подготвени да водиме война и да се пазиме. Още един път – ние не пазиме единствено своите деца и своето бъдеще. Ние пазиме цяла Европа от тази нападателна политика, от политиката на агресора. 

Вие доста пъти призовавахте да бъде наложено ембарго върху вноса на съветски газ и нефт в Европа. Но след 2014 година, след анексията на Крим, когато цяла Европа беше наясно, че Русия е способна на военна експанзия против Украйна, доста страни усилиха още повече своята енергийна взаимозависимост от Русия. Как си обяснявате това държание на европейските страни?

- Виждаме, че Русия употребява енергийните си ресурси като инструмент за шантаж и стопански напън. Още един път желая да подчертая, че всяко евро, всеки цент, които изпращате в Русия, отиват не в стопанската система и в хората. Тези пари отиват за укрепване на съветската войска. За нападателната политика на Русия се ширят доста митове. Има хубава поговорка за това – вълкът козината си мени, само че нрава – не. В продължение на доста години виждаме нападателната политика на Русия. Затова съм сигурен, че глобите и поддръжката за Украйна са тази отбрана, от която се нуждаем.

В съответния случай бих желал българските политици да преразгледат своята тактичност. Защото на процедура вашата страна също е застрашена от анексия. Ние не вярвахме, че Русия ще нападне Украйна. Вие не вярвате, че Русия може да нападне България, само че това е изцяло допустимо. Виждаме последователността на дейности от страна на Москва. И по тази причина и украинците, и българите би трябвало да са наясно, че това в действителност е опасност за всички демократични страни.