Езидите ще отбележат празника Клоч
Клоч се назовава един от най-старите езидски празници. Езидите го назовават още Клоча Саре Сале (Kloça Serê Salê), което в превод значи „ Клоч – началото на годината “. Думата клоч е пренесена и в европейските езици: кулич (рус.), kulich (англ.), koulitch (фр.), kollikion(греч.) и така нататък
Празникът няма тъкмо избран ден. Отбелязва се на първата сряда от месец март по Езидския безоблачен календар или в третата сряда на месец март по Григорианския календар. Защо е определен този ден? В взаимозависимост от годината по григорианския календар третата сряда може да се падне в датите сред 15-ти и 21-ри март. Така съответствува или е доста покрай деня на пролетното равноденствие, така наречен Науроз (Нова година), която означават всички кюрди, без значение от вероизповеданието си. С празника Науроз се отбелязва края на студения, неподходящ сезон, в който нерядко се случва хората и да гладуват. Дългата зима е завършила и с това си отива заплахата от апетит и гибел. Идва пролетта и с разцъфтяващата природа хората виждат своето избавление и началото на нов витален цикъл.
За разлика от езидите от постсъветското пространство, езидите в Ирак и Сирия назовават новата година „ Серсал “ и там тя стартира през април. Денят на празнуването се пада на третата сряда на април по Григорианския календар, наричана Чаршама Сор (Червената сряда) и е отдадена на деня, в който Бог завършва сътворението на света. Според езидския календар светът е сътворен преди 6768 годинни.
Клоч се назовава празничния ритуален самун (пита) с кръгла или правоъгълна форма, който се разграничава от ежедневно употребявания, тъй като в него се замесва „ вярата “ и се слага " вълшебна съставна част ". Рецептата за приготвянето му се знае от всяка езидска жена и на процедура се предава от потомство на потомство. Клоч се подготвя единствено един път годишно, по тази причина се замесва с доста обич и от най-хубавите артикули. В него се съчетават най-ценните и хранителни за човек субстанции, които се срещат в зърното, млякото и яйцата. Затова считат, че езидския клоч е неповторим артикул. Приеман е като „ благословена храна “.
Всяка година в избраната сряда от месец март, във всяко семейство стопанката пече клоч, като в тестото наложително се слага мънисто или дребна монета. На идващия ден, в четвъртък, в наличието на всички членове от фамилията, главата на рода (малхе мале), след произнасянето на нужната молитва, разрязва клоча на равни елементи. Това се назовава " Хета джот ". След това половината от хляба се разделя на равни части (до 7 на брой) по убеждение на главата на фамилията, като всяко от частите се принася в подарък на божества и светии:
1. Heft mȇre dȋwanȇ – Седемте ангела, помагали на Бог в сътворението на света.
2. Melek Taus – Малик Таус, архангелът, настойник на езидите.
3. Xwedanȇ malȇ – Ходане мале, светец, настойник на фамилията.
4. Xatȗna Fexra – Хатуна Фахра, настойничката на дамите и децата.
5. Gavanȇ Zerzan – Гаване Зарзан, настойник на едрия рогат добитък, който носи и триумфа в дома
6. Mаmȇ Şivan – Маме Шван, настойник на дребните животинки, а също и този, който носи щастието
7. Mаmȇ Reşan – Маме Рашан, настойник на плодородието и благосъстоянието.
Другата половина от хляба, главата на фамилията също разделя на равни елементи за всеки от членовете на рода. Първо заделя за себе си, а по-късно раздава частите на мъжете по старшинство и по същия ред – на дамите. Ако някой от членовете на фамилията отсъства заради някаква причина, резервират парчето му.
Ако мънистото или паричката се падне в парче, заделено за провидение или светец, то това се приема за знак, че този светец или провидение ще закриля фамилията през идната година. Ако се падне на някого от фамилията, този човек ще бъде блажен от висшите сили и за него годината се чака да бъде сполучлива и щастлива. От антични времена е признат обичая, всички присъстващи да поздравяват и целуват „ щастливеца “.
През празничния ден всички езиди се поздравяват с израза „ Клоча те пирозбе! “. И несъмнено, се хвалят, на кого се е паднало манистото…
Празникът няма тъкмо избран ден. Отбелязва се на първата сряда от месец март по Езидския безоблачен календар или в третата сряда на месец март по Григорианския календар. Защо е определен този ден? В взаимозависимост от годината по григорианския календар третата сряда може да се падне в датите сред 15-ти и 21-ри март. Така съответствува или е доста покрай деня на пролетното равноденствие, така наречен Науроз (Нова година), която означават всички кюрди, без значение от вероизповеданието си. С празника Науроз се отбелязва края на студения, неподходящ сезон, в който нерядко се случва хората и да гладуват. Дългата зима е завършила и с това си отива заплахата от апетит и гибел. Идва пролетта и с разцъфтяващата природа хората виждат своето избавление и началото на нов витален цикъл.
За разлика от езидите от постсъветското пространство, езидите в Ирак и Сирия назовават новата година „ Серсал “ и там тя стартира през април. Денят на празнуването се пада на третата сряда на април по Григорианския календар, наричана Чаршама Сор (Червената сряда) и е отдадена на деня, в който Бог завършва сътворението на света. Според езидския календар светът е сътворен преди 6768 годинни.
Клоч се назовава празничния ритуален самун (пита) с кръгла или правоъгълна форма, който се разграничава от ежедневно употребявания, тъй като в него се замесва „ вярата “ и се слага " вълшебна съставна част ". Рецептата за приготвянето му се знае от всяка езидска жена и на процедура се предава от потомство на потомство. Клоч се подготвя единствено един път годишно, по тази причина се замесва с доста обич и от най-хубавите артикули. В него се съчетават най-ценните и хранителни за човек субстанции, които се срещат в зърното, млякото и яйцата. Затова считат, че езидския клоч е неповторим артикул. Приеман е като „ благословена храна “.
Всяка година в избраната сряда от месец март, във всяко семейство стопанката пече клоч, като в тестото наложително се слага мънисто или дребна монета. На идващия ден, в четвъртък, в наличието на всички членове от фамилията, главата на рода (малхе мале), след произнасянето на нужната молитва, разрязва клоча на равни елементи. Това се назовава " Хета джот ". След това половината от хляба се разделя на равни части (до 7 на брой) по убеждение на главата на фамилията, като всяко от частите се принася в подарък на божества и светии:
1. Heft mȇre dȋwanȇ – Седемте ангела, помагали на Бог в сътворението на света.
2. Melek Taus – Малик Таус, архангелът, настойник на езидите.
3. Xwedanȇ malȇ – Ходане мале, светец, настойник на фамилията.
4. Xatȗna Fexra – Хатуна Фахра, настойничката на дамите и децата.
5. Gavanȇ Zerzan – Гаване Зарзан, настойник на едрия рогат добитък, който носи и триумфа в дома
6. Mаmȇ Şivan – Маме Шван, настойник на дребните животинки, а също и този, който носи щастието
7. Mаmȇ Reşan – Маме Рашан, настойник на плодородието и благосъстоянието.
Другата половина от хляба, главата на фамилията също разделя на равни елементи за всеки от членовете на рода. Първо заделя за себе си, а по-късно раздава частите на мъжете по старшинство и по същия ред – на дамите. Ако някой от членовете на фамилията отсъства заради някаква причина, резервират парчето му.
Ако мънистото или паричката се падне в парче, заделено за провидение или светец, то това се приема за знак, че този светец или провидение ще закриля фамилията през идната година. Ако се падне на някого от фамилията, този човек ще бъде блажен от висшите сили и за него годината се чака да бъде сполучлива и щастлива. От антични времена е признат обичая, всички присъстващи да поздравяват и целуват „ щастливеца “.
През празничния ден всички езиди се поздравяват с израза „ Клоча те пирозбе! “. И несъмнено, се хвалят, на кого се е паднало манистото…
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ