Какво работи президентът и защо има значение кой е той
Клишето, че президентът е безгласна писмен знак и просто представителна фигура, би трябвало към този момент да се е изтъркало на 30-ата година от приемането на настоящата конституция. В нея той се загатва 93 пъти - дали в случай че в действителност нищо не зависеше от него, щеше да е по този начин?
Президентът действително има въздействие във всички сфери на публичния живот. И също така може да има мощен глас - с позициите, които показва даже и по тематики, които не са в директните му пълномощия.
Припомняме най-важните от функционалностите му (като изброяването не претендира за изчерпателност), които демонстрират, че гласуването за държавен глава също е значимо и има смисъл:
Представлява България пред света
Президентът се избира директно и това не е инцидентно - той е президентът, въплъщава единството на нацията и съставлява републиката в интернационалните връзки. Често се чуват рецензии, че няма право на партийни пристрастия, тъй като би трябвало да бъде " обединител на нацията ".
" В България ", изяснява политологът Атанас Ждребев. " Точната дефиниция в конституцията е, че президентът въплъщава единството на нацията. Под единение би трябвало да разбираме спояващата роля, която изиграва за популацията, обитаващо една обща територия на страната, не нещо друго, а съществуването на общ език, обща история и просвета, общо минало и настояще, общи традиции и обичаи, общи споделени полезности. Разбира се, страната има и общо ръководство, което обаче е излъчено по силата на механизмите на плуралистичното посланичество. Еманацията на това посланичество са разнопосочните ползи на обществото, чиято цялост в Народното събрание е израз на делегираната от народа власт, само че не и на съществуването на една обща воля. "
Към това би трябвало да се добави, което пояснява противоречивия израз и заключава, че:
Президентът съгласно конституцията не е деполитизиран държавен орган. Той може да издава актове със основни политически последствия, да прави изказвания и обръщения с значимо политическо значение. Националното единение не значи политическо единодушие. В качеството си на държавен глава и знак на националното единение президентът съставлява страната в интернационалните връзки.
Назначава членове на държавни органи и регулатори
С квотите си президентът директно въздейства на политическия и икономическия живот. Президентски квоти по закон има да вземем за пример в Конституционния съд и Съвета за електронни медии. Президентът назначава членове на УС на Българска народна банка, в Комисията за отбрана от дискриминация, в Комисията за контролиране на известията. С негови укази след оферти от изпълнителната или правосъдната власт се назначават: ръководителят на ДАНС, шефът на Националната разследваща работа, началникът на Националната работа за защита, основният секретар на Министерство на вътрешните работи, основният прокурор и ръководителите на висшите съдилища.
Назначава и освобождава ръководителите на представителствата ни в интернационалните организации по предложение на Министерския съвет. Приема акредитивните и отзователните писма на задграничните дипломати.
Налага несъгласие на законите и изпраща питания до Конституционния съд
Една от най-важните функционалности на президента е правото да постанова несъгласие на законите, признати от Народното събрание. Това е действителен надзор върху законодателната активност, без значение че ветото е елементарно за превъзмогване. Президентът има право на законодателна самодейност за промени в конституцията, което по никакъв начин не е маловажно.
Важно е и, че има право да сезира Конституционния съд - нещо, което жителите не могат.
Освен това той дава и възвръща българско поданство и освобождава и лишава от него, дава убежищe, помилва наказани, има функционалности във връзка с българите в чужбина - тези пълномощия нормално се делегират на вицепрезидента.
Президентът опрощава и несъбираеми държавни вземания.
Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния главаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Насрочва избори, привиква Народното събрание, връчва мандати за държавно управление
Президентът насрочва избори за народни представители, привиква на първо съвещание новоизбраното Народно заседание, насрочва локални и европейски избори, както и национални референдуми, когато Народното събрание е взел решение, или самичък предлага допитване до народа.
През последната година видяхме образно всичките му пълномощия, свързани с назначението на служебни кабинети. По този мотив мнозина са на мнение, че действително президентът ръководи страната сега.
Държавният глава взе участие и в процедурата за сформиране на постоянно държавно управление - организира съвещания с парламентарните групи, разпорежда проучвателни мандати. От него зависи на кого ще връчи третия мандат, в случай че първите две партии в Народното събрание не сформират кабинет.
Когато проучвателният мандат е завършил сполучливо, президентът предлага на Народното събрание да избере министър-председател. В противоположен случай разпуска депутатите и насрочва предварителни избори.
Сключва контракти, връчва ордени и медали
Освен указите, които издава, президентът може да подписва интернационалните контракти от името на страната, след координиране с Министерския съвет. Утвърждава промени на границите и на центровете на административно-териториалните единици по предложение на държавното управление. Има право да позволява преименуване на обекти от национално значение и обитаеми места.
Награждаването с ордени и медали по предложение на разнообразни държавни органи и оргнизаци също е измежду функционалностите на президента.
Върховен главнокомандващ е на въоръжените сили в мир и война
Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на държавното управление. Има цялостен достъп до цялата информация за защитата и националната сигурност. Може да се каже, че е измежду най-информираните хора в страната.
В спокойно време негово обвързване е да утвърди сратегическите проекти на кабинета за деяние на въоръжените сили, да афишира готовност, да назначава и освобождава висшия команден състав на армията. При война функционалностите му са десетки и все управителни, като се стартира от оповестяването й и се стигне до сключването на мир.
Свиква Консултативния съвет за национална сигурност, който разисква всички въпроси от първостепенна значимост на страната.
Какво споделят политическите анализатори
Антоний Тодоров:
", който въплъщава единството на нацията и ни съставлява пред света. Представяме си " внушителен човек ", с положителни маниери и добре изглеждащ, задоволително прочут в обществото, умеещ да приказва (включително и непознати езици?), който да наподобява еднообразно добре и на военния церемониал, и на Европейския съвет, и на екрана в навечерието на Нова година. Всичко това, евентуално, е доста значимо. Но не трябва да забравяме най-важното - президентските избори са политически избори, избори сред визии за обществото. И въпреки президентът да има лимитирана власт в нашата парламентарна република (премиерът има доста повече власт), значимо е, каква визия за обществото той излъчва. "
Калоян Велчев пред " Капитал ":
" В страните, в които има президент с лимитирани пълномощия, той може да извършва ролята на буфер, който да възпира несъразмерната централизация на власт в ръцете на премиера.
Ролята на президента в законодателния процесС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Както стана явно през последната година, ролята на президента е централна при политически рецесии. Липсата на постоянна власт води до краткотрайно прекачване на отговорността за държавното ръководство в неговите ръце и в тези интервали той става най-овластената фигура в политическата ни система. "
Юлиан Попов пред " година :
" Президентът няма потребност да въплъщава единството на нацията вътре в страната, с изключение на когато се събираме на всеобщ празник. Неговата работа по олицетворяването е вън. Той би трябвало да бъде дипломат на страната преди всичко в Европейския съюз, след това в цялата Организацията за икономическо сътрудничество и раз, а в случай че се размечтаем - и в Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка и други страни, които излизат на международната сцена и с които не се знаем добре.
България има потребност от глас, който непрекъснато да интерпретира интернационалния дневен ред вътре в страната. Глас, който, с изключение на да приказва за Априлското въстание, да може да преразказва на наличен политически език какъв спор тече в Брюксел, Вашингтон или Пекин. За какво си приказват водачите на Г-8, Г-20, Г-77 или Г-2 и какво общо би могла да има България с тези приказки.
Изяснявайки си ролята на президента, българският гласоподавател може би е добре да си избере някой, който не се тормози от чужденци, изпълнен е с персонален сексапил, приказва добре британски (и френски, в случай че се вълнуваме от поддръжката на французите), ориентира се бързо в непрекъснато изменящия се калейдоскоп на европейската политика и е задоволително деятелен, с цел да покрива пълноценно 27 страни членки плюс още няколко страни, в които е добре името на България да се чува. Това може би е работа за човек, който ще може да ни показва не такива, каквито се опасяваме, че може да се окажем, а такива, каквито би ни се желало да бъдем. "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Президентът действително има въздействие във всички сфери на публичния живот. И също така може да има мощен глас - с позициите, които показва даже и по тематики, които не са в директните му пълномощия.
Припомняме най-важните от функционалностите му (като изброяването не претендира за изчерпателност), които демонстрират, че гласуването за държавен глава също е значимо и има смисъл:
Представлява България пред света
Президентът се избира директно и това не е инцидентно - той е президентът, въплъщава единството на нацията и съставлява републиката в интернационалните връзки. Често се чуват рецензии, че няма право на партийни пристрастия, тъй като би трябвало да бъде " обединител на нацията ".
" В България ", изяснява политологът Атанас Ждребев. " Точната дефиниция в конституцията е, че президентът въплъщава единството на нацията. Под единение би трябвало да разбираме спояващата роля, която изиграва за популацията, обитаващо една обща територия на страната, не нещо друго, а съществуването на общ език, обща история и просвета, общо минало и настояще, общи традиции и обичаи, общи споделени полезности. Разбира се, страната има и общо ръководство, което обаче е излъчено по силата на механизмите на плуралистичното посланичество. Еманацията на това посланичество са разнопосочните ползи на обществото, чиято цялост в Народното събрание е израз на делегираната от народа власт, само че не и на съществуването на една обща воля. "
Към това би трябвало да се добави, което пояснява противоречивия израз и заключава, че:
Президентът съгласно конституцията не е деполитизиран държавен орган. Той може да издава актове със основни политически последствия, да прави изказвания и обръщения с значимо политическо значение. Националното единение не значи политическо единодушие. В качеството си на държавен глава и знак на националното единение президентът съставлява страната в интернационалните връзки.
Назначава членове на държавни органи и регулатори
С квотите си президентът директно въздейства на политическия и икономическия живот. Президентски квоти по закон има да вземем за пример в Конституционния съд и Съвета за електронни медии. Президентът назначава членове на УС на Българска народна банка, в Комисията за отбрана от дискриминация, в Комисията за контролиране на известията. С негови укази след оферти от изпълнителната или правосъдната власт се назначават: ръководителят на ДАНС, шефът на Националната разследваща работа, началникът на Националната работа за защита, основният секретар на Министерство на вътрешните работи, основният прокурор и ръководителите на висшите съдилища.
Назначава и освобождава ръководителите на представителствата ни в интернационалните организации по предложение на Министерския съвет. Приема акредитивните и отзователните писма на задграничните дипломати.
Налага несъгласие на законите и изпраща питания до Конституционния съд
Една от най-важните функционалности на президента е правото да постанова несъгласие на законите, признати от Народното събрание. Това е действителен надзор върху законодателната активност, без значение че ветото е елементарно за превъзмогване. Президентът има право на законодателна самодейност за промени в конституцията, което по никакъв начин не е маловажно.
Важно е и, че има право да сезира Конституционния съд - нещо, което жителите не могат.
Освен това той дава и възвръща българско поданство и освобождава и лишава от него, дава убежищe, помилва наказани, има функционалности във връзка с българите в чужбина - тези пълномощия нормално се делегират на вицепрезидента.
Президентът опрощава и несъбираеми държавни вземания.
Насрочва избори, привиква Народното събрание, връчва мандати за държавно управление
Президентът насрочва избори за народни представители, привиква на първо съвещание новоизбраното Народно заседание, насрочва локални и европейски избори, както и национални референдуми, когато Народното събрание е взел решение, или самичък предлага допитване до народа.
През последната година видяхме образно всичките му пълномощия, свързани с назначението на служебни кабинети. По този мотив мнозина са на мнение, че действително президентът ръководи страната сега.
Държавният глава взе участие и в процедурата за сформиране на постоянно държавно управление - организира съвещания с парламентарните групи, разпорежда проучвателни мандати. От него зависи на кого ще връчи третия мандат, в случай че първите две партии в Народното събрание не сформират кабинет.
Когато проучвателният мандат е завършил сполучливо, президентът предлага на Народното събрание да избере министър-председател. В противоположен случай разпуска депутатите и насрочва предварителни избори.
Сключва контракти, връчва ордени и медали
Освен указите, които издава, президентът може да подписва интернационалните контракти от името на страната, след координиране с Министерския съвет. Утвърждава промени на границите и на центровете на административно-териториалните единици по предложение на държавното управление. Има право да позволява преименуване на обекти от национално значение и обитаеми места.
Награждаването с ордени и медали по предложение на разнообразни държавни органи и оргнизаци също е измежду функционалностите на президента.
Върховен главнокомандващ е на въоръжените сили в мир и война
Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на държавното управление. Има цялостен достъп до цялата информация за защитата и националната сигурност. Може да се каже, че е измежду най-информираните хора в страната.
В спокойно време негово обвързване е да утвърди сратегическите проекти на кабинета за деяние на въоръжените сили, да афишира готовност, да назначава и освобождава висшия команден състав на армията. При война функционалностите му са десетки и все управителни, като се стартира от оповестяването й и се стигне до сключването на мир.
Свиква Консултативния съвет за национална сигурност, който разисква всички въпроси от първостепенна значимост на страната.
Какво споделят политическите анализатори
Антоний Тодоров:
", който въплъщава единството на нацията и ни съставлява пред света. Представяме си " внушителен човек ", с положителни маниери и добре изглеждащ, задоволително прочут в обществото, умеещ да приказва (включително и непознати езици?), който да наподобява еднообразно добре и на военния церемониал, и на Европейския съвет, и на екрана в навечерието на Нова година. Всичко това, евентуално, е доста значимо. Но не трябва да забравяме най-важното - президентските избори са политически избори, избори сред визии за обществото. И въпреки президентът да има лимитирана власт в нашата парламентарна република (премиерът има доста повече власт), значимо е, каква визия за обществото той излъчва. "
Калоян Велчев пред " Капитал ":
" В страните, в които има президент с лимитирани пълномощия, той може да извършва ролята на буфер, който да възпира несъразмерната централизация на власт в ръцете на премиера.
Както стана явно през последната година, ролята на президента е централна при политически рецесии. Липсата на постоянна власт води до краткотрайно прекачване на отговорността за държавното ръководство в неговите ръце и в тези интервали той става най-овластената фигура в политическата ни система. "
Юлиан Попов пред " година :
" Президентът няма потребност да въплъщава единството на нацията вътре в страната, с изключение на когато се събираме на всеобщ празник. Неговата работа по олицетворяването е вън. Той би трябвало да бъде дипломат на страната преди всичко в Европейския съюз, след това в цялата Организацията за икономическо сътрудничество и раз, а в случай че се размечтаем - и в Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка и други страни, които излизат на международната сцена и с които не се знаем добре.
България има потребност от глас, който непрекъснато да интерпретира интернационалния дневен ред вътре в страната. Глас, който, с изключение на да приказва за Априлското въстание, да може да преразказва на наличен политически език какъв спор тече в Брюксел, Вашингтон или Пекин. За какво си приказват водачите на Г-8, Г-20, Г-77 или Г-2 и какво общо би могла да има България с тези приказки.
Изяснявайки си ролята на президента, българският гласоподавател може би е добре да си избере някой, който не се тормози от чужденци, изпълнен е с персонален сексапил, приказва добре британски (и френски, в случай че се вълнуваме от поддръжката на французите), ориентира се бързо в непрекъснато изменящия се калейдоскоп на европейската политика и е задоволително деятелен, с цел да покрива пълноценно 27 страни членки плюс още няколко страни, в които е добре името на България да се чува. Това може би е работа за човек, който ще може да ни показва не такива, каквито се опасяваме, че може да се окажем, а такива, каквито би ни се желало да бъдем. "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ