Климатичните промени се пренасят и в цените на земеделските стоки,

...
Климатичните промени се пренасят и в цените на земеделските стоки,
Коментари Харесай

Как храните изяждат парите

Климатичните промени се придвижват и в цените на земеделските артикули, а оттова и в инфлацията

© Георги Кожухаров
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване

Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване

Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
След като в края на предходната година имаше леко утешение в покачването на цените на артикули и услуги, от началото на тази растежът се завръща. Вече трети следващ месец инфлацията се усилва и през март доближава 3.6% на годишна база - равнище за последно достигнато през септември, а върхът за предходната година беше 3.7% през октомври.

Подобно придвижване на цените при започване на годината е леко извънредно най-малкото тъй като интервалите след коледните и новогодишните празници се смятат за махмурлука на стопанската система - по-малко ползване и напън на цените. Трендът обаче се дължи на повишаването на някои храни, комуналните услуги и горивата. Последните носят резултата от картелните съглашения на ОПЕК за петрола, което се трансферира в България. Като цяло горните групи артикули са с огромен дял в потребителската кошница в страната. В хармонизирания ценови показател на Европейски Съюз да вземем за пример питателните артикули са с по-малък дял и съгласно него инфлацията тук е 2.8% на годишна база.

Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Поскъпналият зарзават

Интересно е, че измежду стоките с най-голямо покачване са зърнените храни и зеленчуците - с цели 27%. Последните да вземем за пример преди години поевтиняваха в този интервал, демонстрират данните на Национален статистически институт. Все отново те в този сезон са най-вече импорт и въздействат фактори надалеч от България.

" На доста места по света неподходящите климатичните условия (суша, наводнения, измръзвания) доведоха до огромни загуби на годишна продукция. Съседна Турция, от която внасяме зеленчуци има огромни проблеми на вътрешния пазар и е допустимо това също да дава отражение. Поскъпването на зеленчуците при започване на годината не е изолирано събитие - случва се на всички места. Очаква се известно повишаване на млякото и млечните артикули през втората половина на годината ", разяснява пред " Капитал " Николай Вълканов, шеф на " ИнтелиАгро ". Според него обаче сега няма изненада при цените на хлебните произведения.

" Още през август предходната година прогнозирахме, че едно повишаване на хляба е неизбежно поради слабата годишна продукция на качествено хлебно зърно, както в България, по този начин и в цяла Европа. Това докара до растеж на цените на хлебната пшеница с 12-15%. Не бива да забравяме и повишаването на енергийните носители през втората половина на 2018 година ", споделя той и предвижда, че през тази година може да станем очевидци на относително висока инфлация при храните.

" Топлата зима в Европа от януари насам не основава проблеми в снабдяването със зеленчуци, само че провокира опасения от ново следващо засушаване през 2019 година, което да докара до недостиг главно в полското произвеждане на зеленчуци ", предизвестяват и от Центърът за стопански проучвания в селското стопанство в месечния си бюлетин.

Удар върху доходността

Инфлацията е значима, защото, като се изключи че повишаването се усеща в фамилния бюджет, тя изяжда и от действителната рентабилност на вложенията, в случай че е отвън здравословните равнища. Разбира се, всичко е много условно и зависи както от потребителския профил на индивида, по този начин и от спестовния му проект.

При всички положения инфлацията през последните години удря съществено депозитите - при рента към нула, действително те носят минус. Последните данни на Българска народна банка демонстрират, че междинната рента по едногодишен влог е към 0.14-0.15%. Така, в случай че приемем, че при започване на март 2018 година са вложени на депозит 10 000 лева, то към март година по-късно те са донесли едвам 15 лева Инфлацията обаче е изяла от тях цели 360 лева, т.е. с толкоз повече артикули и услуги е можело да получите, в случай че вместо да спестявате тази сума, сте я изхарчили. Или казано по-просто - това, което през днешния ден се купува с 10 000 лева, преди година е коствало 9655. Това обаче очевидно не тормози българския спестител или най-малко незадоволително, че да промени навиците му. Депозитът си остава най-популярната инвестиция и през предходната година и тази размерите им не стопират да порастват и към този момент са над 52 милиарда лева

Сред дребното вложения, които бият инфлацията за 12 месеца, са вложенията във съвместен фонд. И то не всички, а за тези с най-хубава рентабилност. Твърде евентуално е заложилите на тях даже да са на минус за 12 месеца към края на март, защото доста от тях донесоха загуби поради неприятното показване на финансовите пазари през предходната година. Там въпреки всичко има известно възобновяване от началото на годината, а и инвестицията в капиталов фонд би трябвало да се преглежда дълготрайно, с цел да има някакъв резултат.

Под инфлацията е и доходността на главния показател Sofix, който е надалеч от световните трендове и единствено за първото тримесечие продължава да е надолу, макар че по развитите пазари придвижването е нагоре. Данните за доходността на частните пенсионни фондове, която през предходната година се понижаваше, демонстрират известно възобновяване през първото тримесечие, евентуално вследствие на вложенията им на интернационалните пазари.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР