„Клетниците“ откриват 2020-а в Софийската опера
„ Клетниците “, най-играният до момента в света мюзикъл, открива 2020-а в Софийската опера и балет. Грандиозното представление с музиката на Клод-Мишел Шьонберг по приспособените текстове от Ален Бублил пресъздава революционния порив във Франция от времената на следващата промяна в държавното ръководство на страната, разказани в едноименния разказ на Виктор Юго. За да съпреживее публиката същински страстите на Жан Валжан, Козет, Гаврош, Тернадие и другите герои, режисьорът Пламен Карталов разчита на Орлин Павлов, Богомил Спиров, Владимир Михайлов, Атанас Сребрев, Вениамин Димитров, Румен Григоров, Пламен Гранжан, Деница Шопова, Юлияна Тодорова, Весела Янева, Весела Делчева... „ Клетниците “ са моя сбъдната моя фантазия от 1987 година “, споделя ученият и остава правилен на стила си да предложи на ценителите необикновено преживяване, гарантирано от актьорската игра, музиката и акомодацията. Както се знае, Софийската опера е откупила правата за мюзикъла от най-успешния и авторитетен продуцент в света Камерън Макинтош, който владее още два от най-дълго играните в историята на Бродуей спектакли „ Фантомът на операта “ и „ Котките “. „ Клетниците “ са по интернационалните подиуми към този момент над 30 години с повече от 10 000 представления пред 60 милиона фенове в 42 страни на 21 езика.
Ето какво споделя още Пламен Карталов. „ Всеки ден би трябвало да послушаш най-малко една ария, да прочетеш едно хубаво стихотворение, да погледнеш една прелестна картина ”, споделя великият Гьоте. Като самобитно продължение на вдъхновяващите му думи е сбъднатото знамение на международния кинаджия Алфред Хичкок, че от романа на Виктор Юго „ Клетниците ” става прелестен мюзикъл. Изкуството на оперния спектакъл е да служи със актуалните си послания на всяка ера. В този смисъл спектакълът в Софийската опера е нова революционна концепция – наред с главния репертоар с шедьоврите от класиката. Характерите и историческите събитията от романа на Виктор Юго могат да се отнесат към всяко време – и изключително към днешния век. Любовта, омразата, състраданието, благородството, солидарността, отмъщението, митингите против властта - изобщо революционното въодушевление на народите са все безконечни тематики. Затова диря обществен и нравствен катарзис, базирайки се върху внушенията на гениалната драматургия на мюзикъла. Принципът на кинетичното деяние е в динамичността на сцените, бързината на изкусно сменящите се картини, контрастните епизоди, израстването в придвижване на характерите и идващите ги събития, връзките сред лиричните и трагични ракурси. Всеки фен сякаш персонално взе участие в действието и се разпознава с страстите си, сходни с тези на героите и събитията от сцената. А химнът на студентите бунтари е в името на свободата и напредъка. Опитах се да слага „ Клетниците “ още през 1987-а. Тогава създателят на лиценза и основен продуцент Камерън Макинтош ми даде правата за лична режисьорска версия незабавно след двете международни министър председатели в Лондон и Ню Йорк. Т.е. имахме правата да сме трети в света. Но нямахме парите… Щеше да бъде същинско историческо и културно събитие „ Клетниците “ да се появят в България по-малко от две години преди 1989-а “.
Композиторът Клод-Мишел Шьонберг през 1978 година прави концептуален албум по романа на Виктор Юго със стихове на Ален Бублил, а по-късно двамата го преработват в мюзикъл. Първата му режисура е в Париж през 1980-а. Пет години по-късно е подложен на Уест Енд в Лондон и се трансформира във феномен в жанра. През 1987-а е премиерата му в Ню Йорк, където също се трансформира в супер шлагер. Макар в началото рецензията да е много отрицателна по отношение на творбата, още с първата си поява на сцената публиката я приема позитивно с голям интерес и по тази причина и до през днешния ден „ Клетниците “ се възприема за класика. През 2016-а Би Би Си 2 назовава „ Клетниците ” най-хубавия мюзикъл на всички времена. Основният роман в него се гради към облика на някогашния пандизчия Жан Валжан, който вижда и има вяра в силата на положителното, макар че не може да избяга от тъмното си минало. Започвайки през 1815-а, повествованието доближава своята кулминационна точка през 1832-а с Юнското въстание в Париж на барикадите, като следва живота и връзките на няколко персонажа и съответно страданията на някогашния изгнаник Жан Валжан и неговото възмездие. Следващите представления на „ Клетниците “ са на 9, 10, 11 и 12 януари, като на 11 и 12 януари има и утринни от 11 часа. Билетите са на касите на Операта на ”Врабча ” 1 и на EasyPay в цялата страна, в мрежата на eventim.bg и на operasofia.bg.
Ето какво споделя още Пламен Карталов. „ Всеки ден би трябвало да послушаш най-малко една ария, да прочетеш едно хубаво стихотворение, да погледнеш една прелестна картина ”, споделя великият Гьоте. Като самобитно продължение на вдъхновяващите му думи е сбъднатото знамение на международния кинаджия Алфред Хичкок, че от романа на Виктор Юго „ Клетниците ” става прелестен мюзикъл. Изкуството на оперния спектакъл е да служи със актуалните си послания на всяка ера. В този смисъл спектакълът в Софийската опера е нова революционна концепция – наред с главния репертоар с шедьоврите от класиката. Характерите и историческите събитията от романа на Виктор Юго могат да се отнесат към всяко време – и изключително към днешния век. Любовта, омразата, състраданието, благородството, солидарността, отмъщението, митингите против властта - изобщо революционното въодушевление на народите са все безконечни тематики. Затова диря обществен и нравствен катарзис, базирайки се върху внушенията на гениалната драматургия на мюзикъла. Принципът на кинетичното деяние е в динамичността на сцените, бързината на изкусно сменящите се картини, контрастните епизоди, израстването в придвижване на характерите и идващите ги събития, връзките сред лиричните и трагични ракурси. Всеки фен сякаш персонално взе участие в действието и се разпознава с страстите си, сходни с тези на героите и събитията от сцената. А химнът на студентите бунтари е в името на свободата и напредъка. Опитах се да слага „ Клетниците “ още през 1987-а. Тогава създателят на лиценза и основен продуцент Камерън Макинтош ми даде правата за лична режисьорска версия незабавно след двете международни министър председатели в Лондон и Ню Йорк. Т.е. имахме правата да сме трети в света. Но нямахме парите… Щеше да бъде същинско историческо и културно събитие „ Клетниците “ да се появят в България по-малко от две години преди 1989-а “.
Композиторът Клод-Мишел Шьонберг през 1978 година прави концептуален албум по романа на Виктор Юго със стихове на Ален Бублил, а по-късно двамата го преработват в мюзикъл. Първата му режисура е в Париж през 1980-а. Пет години по-късно е подложен на Уест Енд в Лондон и се трансформира във феномен в жанра. През 1987-а е премиерата му в Ню Йорк, където също се трансформира в супер шлагер. Макар в началото рецензията да е много отрицателна по отношение на творбата, още с първата си поява на сцената публиката я приема позитивно с голям интерес и по тази причина и до през днешния ден „ Клетниците “ се възприема за класика. През 2016-а Би Би Си 2 назовава „ Клетниците ” най-хубавия мюзикъл на всички времена. Основният роман в него се гради към облика на някогашния пандизчия Жан Валжан, който вижда и има вяра в силата на положителното, макар че не може да избяга от тъмното си минало. Започвайки през 1815-а, повествованието доближава своята кулминационна точка през 1832-а с Юнското въстание в Париж на барикадите, като следва живота и връзките на няколко персонажа и съответно страданията на някогашния изгнаник Жан Валжан и неговото възмездие. Следващите представления на „ Клетниците “ са на 9, 10, 11 и 12 януари, като на 11 и 12 януари има и утринни от 11 часа. Билетите са на касите на Операта на ”Врабча ” 1 и на EasyPay в цялата страна, в мрежата на eventim.bg и на operasofia.bg.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ