Върховните съдии отсякоха: Лихварството не е престъпление
Класическото лихварство, при което се дават заеми със лични пари против рента, не е закононарушение. Това следва от новия наложителен прочит на разпоредба от Наказателния кодекс (НК), който даде Наказателната гилдия на Върховния касационен съд (ВКС), предава Лекс.
Върховен касационен съд обърна преобладаващата до момента процедура, като одобри, че по тази наредба не се преследват лихварите. В специално тълкувателно решение Наказателната гилдия разгласи: „ Предоставянето по занимание на заеми/кредити със средства, които не са набрани посредством обществено привличане на влогове или други възстановими средства, не съставлява банкова активност и нейното реализиране без позволение не реализира състава на закононарушението по член 252, алинея 1 от Наказателен кодекс “.
Това значи, че класическото лихварство, при което човек дава лични пари назаем против големи лихви, не може да се преследва по тази наредба в Наказателен кодекс, а няма и друга, чийто състав да покрива такава дейност. И решението дали ще има закононарушение е в ръцете на законодателя. Докато той не реши друго, по углавен път може да се преследват вероятно съпътстващите лихварството машинация, насила и данъчни закононарушения, само че не и самото то.
По въпросната наредба Министерство на вътрешните работи арестуваше, а прокуратурата обвиняваше доста постоянно през годините при скандални случаи на разпределяне на заеми и заеми при големи лихви в ромски махали и заложни къщи, при завладяване на парцели посредством неспособност да се изплащат задължения от такива заеми, при случаи на държане според на огромни общности, които да бъдат употребявани при разнообразни обстановки, в това число и избори. Едно от известните каузи по изтълкувания в този момент текст от Наказателен кодекс беше против към този момент починалия някогашен министър на финансите Стоян Александров. Прокуратурата го разследваше години наред за разпределяне на милиони заеми, някои от които с дневна рента от 0,5 на 100. Накрая делото бе прекратено.
На процедура по този текст доста рядко се стигаше до присъди, само че когато съдилищата въобще се произнасяха, се смяташе, че лихварството може да бъде наказвано като закононарушение. След тълкувателното разпореждане на Върховен касационен съд това към този момент не може да става.
Сега остава гражданскоправната отбрана – откритата правосъдна процедура е, че договорна възнаградителна рента при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за оскъдна заради накърняване на положителните нрави, в случай че надвишава трикратния размер на законната рента. А в случай че вземанията на кредитора са обезпечени, за оскъдна се приема тази, която надвишава двукратния размер на законната рента. В тези случаи обаче би трябвало да има каузи, някои от които вървят с години.
Иначе настоящето тълкувателното решение на Върховен касационен съд се чака от съвсем четири години.
Върховен касационен съд обърна преобладаващата до момента процедура, като одобри, че по тази наредба не се преследват лихварите. В специално тълкувателно решение Наказателната гилдия разгласи: „ Предоставянето по занимание на заеми/кредити със средства, които не са набрани посредством обществено привличане на влогове или други възстановими средства, не съставлява банкова активност и нейното реализиране без позволение не реализира състава на закононарушението по член 252, алинея 1 от Наказателен кодекс “.
Това значи, че класическото лихварство, при което човек дава лични пари назаем против големи лихви, не може да се преследва по тази наредба в Наказателен кодекс, а няма и друга, чийто състав да покрива такава дейност. И решението дали ще има закононарушение е в ръцете на законодателя. Докато той не реши друго, по углавен път може да се преследват вероятно съпътстващите лихварството машинация, насила и данъчни закононарушения, само че не и самото то.
По въпросната наредба Министерство на вътрешните работи арестуваше, а прокуратурата обвиняваше доста постоянно през годините при скандални случаи на разпределяне на заеми и заеми при големи лихви в ромски махали и заложни къщи, при завладяване на парцели посредством неспособност да се изплащат задължения от такива заеми, при случаи на държане според на огромни общности, които да бъдат употребявани при разнообразни обстановки, в това число и избори. Едно от известните каузи по изтълкувания в този момент текст от Наказателен кодекс беше против към този момент починалия някогашен министър на финансите Стоян Александров. Прокуратурата го разследваше години наред за разпределяне на милиони заеми, някои от които с дневна рента от 0,5 на 100. Накрая делото бе прекратено.
На процедура по този текст доста рядко се стигаше до присъди, само че когато съдилищата въобще се произнасяха, се смяташе, че лихварството може да бъде наказвано като закононарушение. След тълкувателното разпореждане на Върховен касационен съд това към този момент не може да става.
Сега остава гражданскоправната отбрана – откритата правосъдна процедура е, че договорна възнаградителна рента при необезпеченост на вземанията на кредитора се приема за оскъдна заради накърняване на положителните нрави, в случай че надвишава трикратния размер на законната рента. А в случай че вземанията на кредитора са обезпечени, за оскъдна се приема тази, която надвишава двукратния размер на законната рента. В тези случаи обаче би трябвало да има каузи, някои от които вървят с години.
Иначе настоящето тълкувателното решение на Върховен касационен съд се чака от съвсем четири години.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ