Българите вече търсят по-практично обучение в чужбина
Класическите университетски университети по света стават все по-непривлекателни за българските студенти за сметка на висшите учебни заведения по приложни науки. Подобна наклонност следят в тазгодишната акция по банкет на наши младежи в задгранични вузове консултантите от "Дарби ", които този петък за поредна година провеждат ревюто "Уча в чужбина ".
По данни на компанията 60% от българските студенти в Холандия, които за м.г. са били към 3000, да вземем за пример са избрали точно приложните университети. Причината съгласно тях е не просто тъй като в класическите университети приемът и образованието са много по-трудни, а тъй като българските студенти от ден на ден избират на практика ориентираното образование.
Въпреки че в университетите по приложни науки следването е с една година повече - 4 година вместо 3 година, младежите ги избират поради комбинацията сред доктрина и процедура (поне 2 стажа на година) и развиването на съответни умения, нужни за трудовата им реализация.
"По-малката група избира да продължи образованието си, следвайки високоакадемични стандарти с огромно натоварване, а множеството дават приоритет на последващата си бърза кариерна реализация за сметка на дълготрайното учене в вероятност ", споделят оттова.
Страната на лалетата остава измежду най-търсените от нашите младежи страни за образование в Европа поради рационалните такси (2080 евро годишно, а за първокурсници - двойно по-малко) и високото качество на образование. Все отново най-популярната компетентност остава интернационален бизнес и мениджмънт, следвана от инженерни и компютърни науки и изкуства и просвета с превес на специалностите, свързани с дизайн. Родните претенденти за британска тапия пък са се нараснали двойно. Въпреки че от английското държавно управление потвърдиха, че и за 2019 година финансирането за европейските студенти ще продължи, претендентите въпреки всичко са несигурни поради идния Брекзит, поради което аплайват "като за последно ".
Студентите, приключили компютърни науки, получават най-високи приходи след довеждане докрай на висшето си обучение, демонстрира отчет на английския институт за фискални проучвания, представен от "Дарби ". Лидерът в класацията за 2018-а е специалността компютърни науки на Imperial College London със междинен годишен приход от 50 хиляди лири на новозавършил студент. На второ място са икономическите стратегии, следвани от дизайна. Специалността изобретателно писане пък носи най-ниско заплащане - към 9 хиляди лири годишно.
По данни на компанията 60% от българските студенти в Холандия, които за м.г. са били към 3000, да вземем за пример са избрали точно приложните университети. Причината съгласно тях е не просто тъй като в класическите университети приемът и образованието са много по-трудни, а тъй като българските студенти от ден на ден избират на практика ориентираното образование.
Въпреки че в университетите по приложни науки следването е с една година повече - 4 година вместо 3 година, младежите ги избират поради комбинацията сред доктрина и процедура (поне 2 стажа на година) и развиването на съответни умения, нужни за трудовата им реализация.
"По-малката група избира да продължи образованието си, следвайки високоакадемични стандарти с огромно натоварване, а множеството дават приоритет на последващата си бърза кариерна реализация за сметка на дълготрайното учене в вероятност ", споделят оттова.
Страната на лалетата остава измежду най-търсените от нашите младежи страни за образование в Европа поради рационалните такси (2080 евро годишно, а за първокурсници - двойно по-малко) и високото качество на образование. Все отново най-популярната компетентност остава интернационален бизнес и мениджмънт, следвана от инженерни и компютърни науки и изкуства и просвета с превес на специалностите, свързани с дизайн. Родните претенденти за британска тапия пък са се нараснали двойно. Въпреки че от английското държавно управление потвърдиха, че и за 2019 година финансирането за европейските студенти ще продължи, претендентите въпреки всичко са несигурни поради идния Брекзит, поради което аплайват "като за последно ".
Студентите, приключили компютърни науки, получават най-високи приходи след довеждане докрай на висшето си обучение, демонстрира отчет на английския институт за фискални проучвания, представен от "Дарби ". Лидерът в класацията за 2018-а е специалността компютърни науки на Imperial College London със междинен годишен приход от 50 хиляди лири на новозавършил студент. На второ място са икономическите стратегии, следвани от дизайна. Специалността изобретателно писане пък носи най-ниско заплащане - към 9 хиляди лири годишно.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ