В Германия е създаден духовият инструмент кларинет
Кларинетът (или постоянно кларнет на български) е музикален инструмент от групата на дървените духови принадлежности.
Създаден е през 1690 година от видния занаятчия на музикални принадлежности Йохан Кристоф Денер в Нюрнберг въз основа на старинния френски инструмент шалюмо (chalumeau). Изобретеният от Денер кларинет изначало бил доста просто организиран, със 7 пръстови отвора и 2 клапи. След това кларинетът изминава дълъг път на развиване, с цел да доближи до днешния си модернизиран тип. Синът на Денер вкарва редица усъвършенствания. В 1825 година се демонстрира Иван Мюлер, а през втората половина на 19 век - братята А. и Й. Щадлер, Хиацинт Клозе. Последният ползва на кларинета и Бьом-система. Днес най-вече са публикувани френските кларинети от Бьом-система и немските кларинети от система Хекел.
Кларинетът си пробива много мъчно път в оперния и симфоничния оркестър. Във Франция за първи път е бил употребен от Жан Филип Рамо в операта „ Акант и Кефиз “ (1751 г.). Има към 12 разновидности на кларинета, които се разграничават по величина и тон – елементарен кларинет, дребен кларинет, любовен кларинет, алтов кларинет, баскларинет и други.
Кларинетът се създава от абаносово или кокосово дърво. Той се състои от пет елементи и е екипиран минимум с 20 клапи. Представлява цилиндрична тръба с клапи, седем отверстия и наустник (мундщук) с единична тръстикова пластинка (платък).
Днес елементарният кларинет се използва в 2 строя – в В и А. По времето на Хайдн, Моцарт и Бетовен се е употребявал и нетранспониращ кларинет в С строй, обаче последователно във втората половина на 19 век изчезва от музикалната процедура заради внезапния си и недодялан тембър.
За елементарния кларинет се нотира на виолинов ключ. Тоновият му размер е от ми на дребна до ла на трета октава, само че е допустимо и до до на четвърта. Макар действително звучащия размер да зависи от строя му
От всички дървени духови принадлежности обособените регистри на кларинета се отличават най-вече един от различен по своя темперамент. Ниския указател на кларинета се назовава шалюмо (chalumeau), междинният – чакан (czakan), а високият – клерон (clairon).
Кларинетът има извънредно богати и гъвкави динамически благоприятни условия. Никой различен дървен духов инструмент не може да построи diminuendo/decrescendo до цялостно изгубване на тона като него. Кларинетът може да развие доста мощна динамичност в ниския и високия си указател. Той няма и ограничавания в границите на целия си тонов размер и във връзка с динамичността пиано-пианисимо.
След флейтата кларинетът е най-подвижният инструмент от групата на дървените духови принадлежности. Той може да свири съвсем всичко, което извършва флейтата. По-трудни за него са октавовите скокове. В легато кларинетът превъзхожда флейтата, само че и отстъпва в стакатото. Той е незаместим инструмент за осъществяване на необятни мелодически линии.
Кларинетът има чиста и изразителна мелодичност и се употребява в симфонични и духови оркестри, само че на него може да се свири както българска национална музика, по този начин и джаз.
Създаден е през 1690 година от видния занаятчия на музикални принадлежности Йохан Кристоф Денер в Нюрнберг въз основа на старинния френски инструмент шалюмо (chalumeau). Изобретеният от Денер кларинет изначало бил доста просто организиран, със 7 пръстови отвора и 2 клапи. След това кларинетът изминава дълъг път на развиване, с цел да доближи до днешния си модернизиран тип. Синът на Денер вкарва редица усъвършенствания. В 1825 година се демонстрира Иван Мюлер, а през втората половина на 19 век - братята А. и Й. Щадлер, Хиацинт Клозе. Последният ползва на кларинета и Бьом-система. Днес най-вече са публикувани френските кларинети от Бьом-система и немските кларинети от система Хекел.
Кларинетът си пробива много мъчно път в оперния и симфоничния оркестър. Във Франция за първи път е бил употребен от Жан Филип Рамо в операта „ Акант и Кефиз “ (1751 г.). Има към 12 разновидности на кларинета, които се разграничават по величина и тон – елементарен кларинет, дребен кларинет, любовен кларинет, алтов кларинет, баскларинет и други.
Кларинетът се създава от абаносово или кокосово дърво. Той се състои от пет елементи и е екипиран минимум с 20 клапи. Представлява цилиндрична тръба с клапи, седем отверстия и наустник (мундщук) с единична тръстикова пластинка (платък).
Днес елементарният кларинет се използва в 2 строя – в В и А. По времето на Хайдн, Моцарт и Бетовен се е употребявал и нетранспониращ кларинет в С строй, обаче последователно във втората половина на 19 век изчезва от музикалната процедура заради внезапния си и недодялан тембър.
За елементарния кларинет се нотира на виолинов ключ. Тоновият му размер е от ми на дребна до ла на трета октава, само че е допустимо и до до на четвърта. Макар действително звучащия размер да зависи от строя му
От всички дървени духови принадлежности обособените регистри на кларинета се отличават най-вече един от различен по своя темперамент. Ниския указател на кларинета се назовава шалюмо (chalumeau), междинният – чакан (czakan), а високият – клерон (clairon).
Кларинетът има извънредно богати и гъвкави динамически благоприятни условия. Никой различен дървен духов инструмент не може да построи diminuendo/decrescendo до цялостно изгубване на тона като него. Кларинетът може да развие доста мощна динамичност в ниския и високия си указател. Той няма и ограничавания в границите на целия си тонов размер и във връзка с динамичността пиано-пианисимо.
След флейтата кларинетът е най-подвижният инструмент от групата на дървените духови принадлежности. Той може да свири съвсем всичко, което извършва флейтата. По-трудни за него са октавовите скокове. В легато кларинетът превъзхожда флейтата, само че и отстъпва в стакатото. Той е незаместим инструмент за осъществяване на необятни мелодически линии.
Кларинетът има чиста и изразителна мелодичност и се употребява в симфонични и духови оркестри, само че на него може да се свири както българска национална музика, по този начин и джаз.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ