Китодар Тодоров: Успехът за мен е да се чувстваш уютно в себе си
Кито го харесваме извънредно доста още от оня скеч за майните и каренцето, а с всеки епизод на „ Петък тъкмо в пет “ го почитаме от ден на ден – и него, и екипа му. Освен че може да ни разсмее с минимално изпитание, особено в „ Петък... “ намираме всичко за доста мъдро направено и поднесено. Та взехме решение да поговорим с него освен в жанр „ хахо-хихи “, а и да ни опише какво е научил от децата си, какво го натъжава, кое е най-голямото страдалчество на хората в днешно време. Но не пропуснахме и „ хахо-хихи “-то, несъмнено.
Казвал си, че те е боязън от аудитория и не ти е прелестно да играеш в театъра? Защо по този начин?
Не знам. Сценичната тресчица е доста мощна. Ние направихме два опита да създадем онлайн „ Петък тъкмо в пет “. То беше доста щадящо – с доста видеа, само че първия път, преди да изляза на сцена, ми беше доста неприятно, доста. Излязох, публиката беше пристигнала особено за това и беше супер готина. Но първата част безусловно не бях на себе си. След това чааак към края към този момент се поотпуснах. Вторият път, когато го направихме, бях се отпуснал повече.
Тъпо ли ти е, че почитател страницата с името ти и меметата за доста малко време събра най-малко три пъти повече почитатели от тази на „ Петък тъкмо в пет “?
Не, не ми е. Това е доста явен метод по какъв начин се печелят почитатели – с неизменност и с доста постоянно публикуване. Според мен, като има проблем, би трябвало да се търси решение, а не да се караш с хората. Това момче, което прави страницата, е доста готино, апропо.
Как определяш триумфа за себе си?
Да се чувстваш уютно в себе си. Няма различен триумф.
Добре, само че нали си артист – не искаш ли в Холивуд, тлъсти възнаграждения, популярност?
Това са някакви плюсове. Но в случай че това е водещото, може да изгубиш възприятието какво правиш.
Доколко сюжетите, монолозите в „ Петък тъкмо в пет “ са написани от теб, до каква степен от други в екипа ви и по какъв начин предпочиташ да са?
В общи линии концепцията идва или от Лъчезар Аврамов, с който започнахме тази страничка, или от мен, постоянно и от други хора от екипа – операторът има една негова концепция, Силвестър Силвестров, който ни оказва помощ с техника и такива неща, има негови 2-3, употребили сме подготвени текстове на Станислав Стратиев, на Даниил Хармс сме употребили един текст, т.е. на който каквото му хрумне. Най-хубаво се получава, когато на някой от нас двамата с Лъчо му хрумне нещо и седнем дружно – по този начин се допълваме. Аз съм по-многословен, той обира нещата, пък аз съм доста логически, за мен логиката е доста значима, доста се допълваме. Но който и да е вид, в един миг аз си коригирам текста, тъй че да ми е комфортен на мен.
Може ли да се научим да бъдем занимателни, в случай че не сме?
Мой персонален спомен е, че аз преднамерено се обърнах към хумора, някъде към 8-и-9-и клас. С концепцията да бъда част от класа ми. Защото се усещах новобранец. Не че това ме направи готиния пич, само че класът ми обърна внимание, тогава си сътворих доста другарства. През хумора. Осъзнах, че мога да забавлявам и започнах да го върша. И малко по малко това се поразви.
Теб кой човек най-вече те разсмива?
Напоследък май не се развеселявам доста постоянно, което е доста тъжно... Камен Донев ме е разсмивал с негови неща. Иначе с Лъчезар (Аврамов) имаме общ комизъм и постоянно си се смеем на вицове, на някоя история. С Милко Лазаров (режисьорът на „ Ага “ и „ Отчуждение “) също сме се смели доста на всевъзможни нелепости.
Ако махнем от теб скечовете, комедията, хумора – какво остава, кой си ти в действителност?
Хуморът, цигарите, алкохолът, експанзията и всички пристрастености заместват вниманието, което търсим. Може би ще остане един печален човек. Това е доста жалко, по тази причина по-добре не ми махайте хумора (смее се).
Няма! Наистина ли са те кръстили Китодар по комбинацията от първите букви на трите имена на дядо ти КИрил ТОДоров АРнаудов?
Да.
Интересен метод. Добре, че дядо ти не се е казвал Полин Серданов Костов, да вземем за пример. Имало ли е моменти, в които си се срамувал от името си Китодар, в учебно заведение може би са ти се подигравали за по-особеното име?
Не, в никакъв случай. Едно от хубавите неща в моето семейство е, че в никакъв случай не е имало експанзия към другите, като етнос или нещо такова. Щото в моя клас имаше да вземем за пример Каприел, което си е арменско име – и не ми е предписание усещане. Никога не е имало експанзия към моето име, нито от мен към друго име.
Търсил ли си други хора в страната и по света с името Китодар?
Търсил съм. Защото някой ми сподели, че има. В Русе примерно, доколкото си припомням. Има и едно стихотворение, забравих на кой беше – „... доста мисли тоя период и не учи, не прочита Кито новия урок “ (става дума за стихотворението " Има време " на Асен Босев, бел.ред). И в един именник написа, че Китодар било славянско име и идвало от гиздав подарък, нещо такова – забавно е като концепция. А може някой да се е изненадал от това име, споделил си е – има такова име, най-вероятно произлиза от такова нещо – допустимо е и това.
Би ли дал премия на някого, в случай че си кръсти бебето Китодар?
Не (смее се). Има човек, който си беше кръстил кучето Китодар. Или котката, не си припомням... Не, не е мой другар... Да, да, не е обидно. Супер е.
На жена ти към този момент досадно ли ѝ е от твоите смехории, споделя ли ти „ Престани към този момент с тия шегички, не си занимателен, дразниш ме! “?
Не, ние с нея си приказваме по различен метод, доста рядко се закачаме, по по-различен метод си поддържаме връзка, не се майтапя с нея толкоз. Тя и съвсем не е гледала моите неща. Шегувам се безпределно доста с децата ми и те нямат проблем с това.
А децата ти на какво те научиха?
Много съм научил от децата! (става по-емоционален) Много ме впечатляват две неща в децата докъм 4-5-годишна възраст. Първо – чистотата им, отдаването на волята на родителите. Ние би трябвало да отдадем волята си на Бога – това е заложено в православието и самичък Христос го споделя. Ние може да желаем да имаме големи къщи и не знам си какво си, само че в случай че това не е угодно на нашето избавление? Ако е за нашето избавление, по-добре да е по волята на Бога. Мен не ми се ще в този момент да умра в името на Бога, само че в случай че това е за моето избавление и Бог счита, че ще се оправя с това, по-добре по този начин да се случи. Децата са отдали волята си на родителите си, до момента в който са мънички. А имат свободна воля. Тоест това е точният модел, както ние би трябвало да бъдем към Бог. Това, когато го изясним за себе си, животът става по-ясен, по-лесен за живеене. А отношението на родител към дете би трябвало да е напълно построено на обич. Да не се възползваш от това, че то ти е отдало волята си. Родителят би трябвало да подхожда към децата си напълно с обич и с нищо друго – нито с упоритост, нито с каквото и да било. И с приемане на личността им, тъй като децата са персони. Много е значимо, когато осъзнаем, че сме постъпили неверно, да им се простим. Аз се оправдавам на децата си. И това, което ме интересува, е те да бъдат милостиви към хората, да бъдат състрадателни, да обичат хората – тия неща за мен са по-важни от образованието. И второто нещо – удоволствието от живеенето. Щастието от това, че живееш. Синът ми да е бил на 9-10, щерка ми на 2-3 – и той, тъй като е влезнал в играта на света за печелене, за съревнование – неща, които мразя – и би трябвало да ритне топката и тя да иде сред касата на вратата и това е гол. А щерка ми просто ритна топката и сподели „ Гооол! “ и се израдва на самия акт, че нещо се случва. И това доста ме впечатли и по този начин би трябвало да бъде. Много е значимо да има задоволство от играта, а не дали си пръв, десети, двайсти, тъй като това ти носи страдалчество, някакъв захлас по тая победа, което е толкоз жалко, че няма накъде. А при дребните деца го има нежеланието да вземат участие в тая игра.
Ако те хване дяволът и ти каже „ Взимам ти възприятието за комизъм, какво искаш в подмяна? “, ти какво ще му поискаш?
Така ще схвана дали е дяволът – тъй като аз ще си пожелая избавление на душата. А той не може да ми го даде. Бих заменил всичко за това да съм сигурен, че ще бъда избавен.
Какви други гении имаш?
Не знам. Може Господ да ми е дал доста неща, само че аз съм доста ленив.
Поне примерно да правиш някаква чудна мусака?
В готвенето не съм толкоз добър. Правя добър таратор примерно. (мисли) Бих се похвалил с таратора си. И с хумуса – напълно по арабската си рецепта... Това, което считам, че ми е обещано от раждането, е усмивката. Доколкото знам от дребен съм се усмихвал. Това ми е гений – да се усмихвам, както и да се усещам, да не занимавам другите с моите проблеми.
Това с непрекъснатото усмихване може и като полуда да наподобява.
Това мен не ме тормози. Помня, че като дете съчувствах доста на хората, в този момент не съм подобен, за жалост. Станах безсрамен. Но като дете си припомням, че това доста ме е водило. Чувствам го малко като изгубено, за жалост. И в този момент го върша, само че го върша, тъй като считам, че е готино, а не тъй като го усещам по този начин и това е огромен проблем – идва от мозъка, а не от сърцето. Първоначално си обмислям – дали да оказа помощ или не, би било хубаво, в този момент имам ли работа, нямам ли работа – това е доста гадно и е непоносимо.
И по какъв начин си го обясняваш този цинизъм?
Смятам, че въобще всички грехове са разследване на боязън и на уязвимост, уверен съм в това. И считам, че тоя цинизъм също е разследване на боязън и на уязвимост.
Станахме ли хората към този момент толкоз цинични към всичко хубаво, че всеки опит за някаква положителна смяна е жертван, тъй като се стартират едни насмешки и омаловажаване и до такава степен?
Често вършим някакви хубави неща, само че от време на време не ги вършим от сърце. Ако човек прави нещо, което е хубаво – от сърце – него не го тормози някой да не му се подиграва, то си проправя път, колкото би трябвало.
Последно от какво не можа да заспиш?
Дори и в доста тежки моменти аз имам доста здрав сън. И си дремя добре. Което е хубаво. Всъщност от паника не съм незаспивал. Последното, поради което си припомням, че не заспах, беше от вяра за едно нещо. (не желае да показа защо точно)
А какво те е тревожило мощно?
Аз никак не обичам човек да няма излаз. Да оставиш човек в невъзможност за мен е доста непочтено. Човек би трябвало да има избор, би трябвало да може да излезе заслужен в избора си, какъвто и да е той. Това може да ме разстрои. Понякога не разбирам за какво някой човек прави обещано нещо. Аз се считам за доста логически човек, в това число в работата си – с изключение на страстта, второто значимо нещо е логиката. И аз постоянно диря логиката и в случай че нещо не ми е разумно, не го върша. Понякога не откривам логичност в някакво деяние и това тотално ме събаря. Кара ме да се усещам доста неустойчив и да мисля, че светът е доста неустойчив. Както примерно и експанзията – подбудена ей по този начин от нищото. Веднъж един човек сподели, че ненавижда гърците. Защото, сподели, те, всички гърци, са зли. И един мой другар го попита „ Добре, а децата гърци? “. Той сподели „ И те! “. Ето, тук аз не намирам логичност. Просто няма по какъв начин да има логичност в това нещо. И няма излаз. И това мен ме обърква и ме кара да се усещам зле в действителност.
Кога и защо последно се излъга самичък?
Аз считам, че мразя лъжата и се хващам, че понякога се неистина в това си изказване. Защото понякога поизлъгвам други хора, което значи, че неистина и себе си, че мразя лъжата. И то поизлъгвам постоянно на дребно, което е доста необичайно. Примерно татко ми – че съм се събудил преди три часа, когато е редно човек да става, а аз преди малко ставам. Да неистина някого, че съм готин пич. А то да не е правилно. Тоест от време на време неистина някого с концепцията да не си скапе облика за мен.
Кое съгласно теб е най-голямото двуличие на човечеството?
Откривам двуличие в положителните дела. Такова най-малко възприятие имам, може да не съм прав и се надявам да не съм прав. Особено тези, които стават доста вайръл. Струва ми се, че човек би трябвало да внимава малко, тъй като постоянно се случва пътят към пъкъла да е посипан с положителни планове, това не е инцидентна сентенция. Ако се подхожда към положителните дела без обич към Бога и към индивида, това не е добра идея, по този начин считам аз. Искрена обич. Ако желаеме да почистим улиците, а подходим с ненавист към хората – какъв брой сме цапащи и зле, тая идея няма смисъл много-много. И като цяло идеята за спасяването на света – от какво се плашим – че, какво, ще унищожим природата? Това са нелепости. Ще унищожим себе си. Това е боязън за нас. Основният боязън тук е ние да не си отидем и ние да не виждаме хубостите на природата и по този начин нататък. Всичко е обвързвано с егото в последна сметка.
Като сподели спасяването на света – какво мислиш за Грета Тунберг?
Не съм доста осведомен, само че като че ли и тя е на правилото на омразата, също не е готино. Няма смисъл от това. Има ли проблем, дайте да го решим някак си рационално, без да влагаме „ ти си отговорен, ти не си отговорен “.
Кое е най-голямото страдалчество на хората в днешно време?
От липса на внимание. И го компенсираме със заместители – кино, цигари, компютърни игри, лунапарк, питейни заведения, работа, всевъзможни радостни неща, каквото ти хрумне. То не може да бъде сменено, а ние измисляме от ден на ден занимания, все по-цинични и крайни и безсмислени, а в действителност ставаме все по-самотни и по-зле. И това е някакво злокобно проваляне.
Бъди ни малко лайфкоуч за край – каква мъдрост за живота ще ни кажеш?
Наскоро прочетох... на някой духовник или духовник, не знам на кой е мисълта, само че е доста готина. Идеята беше – по-добре да си Христов „ уличник “, т.е. да си непослушният Христов наследник, в сравнение с да си послушното дете на дявола. Каквото и да вършим, в случай че сме с Бога, имаме опция за опрощаване. Но каквото и да вършим и в случай че сме с дявола – сложна работа.
Интервю на Милен Антиохов
Казвал си, че те е боязън от аудитория и не ти е прелестно да играеш в театъра? Защо по този начин?
Не знам. Сценичната тресчица е доста мощна. Ние направихме два опита да създадем онлайн „ Петък тъкмо в пет “. То беше доста щадящо – с доста видеа, само че първия път, преди да изляза на сцена, ми беше доста неприятно, доста. Излязох, публиката беше пристигнала особено за това и беше супер готина. Но първата част безусловно не бях на себе си. След това чааак към края към този момент се поотпуснах. Вторият път, когато го направихме, бях се отпуснал повече.
Тъпо ли ти е, че почитател страницата с името ти и меметата за доста малко време събра най-малко три пъти повече почитатели от тази на „ Петък тъкмо в пет “?
Не, не ми е. Това е доста явен метод по какъв начин се печелят почитатели – с неизменност и с доста постоянно публикуване. Според мен, като има проблем, би трябвало да се търси решение, а не да се караш с хората. Това момче, което прави страницата, е доста готино, апропо.
Как определяш триумфа за себе си?
Да се чувстваш уютно в себе си. Няма различен триумф.
Добре, само че нали си артист – не искаш ли в Холивуд, тлъсти възнаграждения, популярност?
Това са някакви плюсове. Но в случай че това е водещото, може да изгубиш възприятието какво правиш.
Доколко сюжетите, монолозите в „ Петък тъкмо в пет “ са написани от теб, до каква степен от други в екипа ви и по какъв начин предпочиташ да са?
В общи линии концепцията идва или от Лъчезар Аврамов, с който започнахме тази страничка, или от мен, постоянно и от други хора от екипа – операторът има една негова концепция, Силвестър Силвестров, който ни оказва помощ с техника и такива неща, има негови 2-3, употребили сме подготвени текстове на Станислав Стратиев, на Даниил Хармс сме употребили един текст, т.е. на който каквото му хрумне. Най-хубаво се получава, когато на някой от нас двамата с Лъчо му хрумне нещо и седнем дружно – по този начин се допълваме. Аз съм по-многословен, той обира нещата, пък аз съм доста логически, за мен логиката е доста значима, доста се допълваме. Но който и да е вид, в един миг аз си коригирам текста, тъй че да ми е комфортен на мен.
Може ли да се научим да бъдем занимателни, в случай че не сме?
Мой персонален спомен е, че аз преднамерено се обърнах към хумора, някъде към 8-и-9-и клас. С концепцията да бъда част от класа ми. Защото се усещах новобранец. Не че това ме направи готиния пич, само че класът ми обърна внимание, тогава си сътворих доста другарства. През хумора. Осъзнах, че мога да забавлявам и започнах да го върша. И малко по малко това се поразви.
Теб кой човек най-вече те разсмива?
Напоследък май не се развеселявам доста постоянно, което е доста тъжно... Камен Донев ме е разсмивал с негови неща. Иначе с Лъчезар (Аврамов) имаме общ комизъм и постоянно си се смеем на вицове, на някоя история. С Милко Лазаров (режисьорът на „ Ага “ и „ Отчуждение “) също сме се смели доста на всевъзможни нелепости.
Ако махнем от теб скечовете, комедията, хумора – какво остава, кой си ти в действителност?
Хуморът, цигарите, алкохолът, експанзията и всички пристрастености заместват вниманието, което търсим. Може би ще остане един печален човек. Това е доста жалко, по тази причина по-добре не ми махайте хумора (смее се).
Няма! Наистина ли са те кръстили Китодар по комбинацията от първите букви на трите имена на дядо ти КИрил ТОДоров АРнаудов?
Да.
Интересен метод. Добре, че дядо ти не се е казвал Полин Серданов Костов, да вземем за пример. Имало ли е моменти, в които си се срамувал от името си Китодар, в учебно заведение може би са ти се подигравали за по-особеното име?
Не, в никакъв случай. Едно от хубавите неща в моето семейство е, че в никакъв случай не е имало експанзия към другите, като етнос или нещо такова. Щото в моя клас имаше да вземем за пример Каприел, което си е арменско име – и не ми е предписание усещане. Никога не е имало експанзия към моето име, нито от мен към друго име.
Търсил ли си други хора в страната и по света с името Китодар?
Търсил съм. Защото някой ми сподели, че има. В Русе примерно, доколкото си припомням. Има и едно стихотворение, забравих на кой беше – „... доста мисли тоя период и не учи, не прочита Кито новия урок “ (става дума за стихотворението " Има време " на Асен Босев, бел.ред). И в един именник написа, че Китодар било славянско име и идвало от гиздав подарък, нещо такова – забавно е като концепция. А може някой да се е изненадал от това име, споделил си е – има такова име, най-вероятно произлиза от такова нещо – допустимо е и това.
Би ли дал премия на някого, в случай че си кръсти бебето Китодар?
Не (смее се). Има човек, който си беше кръстил кучето Китодар. Или котката, не си припомням... Не, не е мой другар... Да, да, не е обидно. Супер е.
На жена ти към този момент досадно ли ѝ е от твоите смехории, споделя ли ти „ Престани към този момент с тия шегички, не си занимателен, дразниш ме! “?
Не, ние с нея си приказваме по различен метод, доста рядко се закачаме, по по-различен метод си поддържаме връзка, не се майтапя с нея толкоз. Тя и съвсем не е гледала моите неща. Шегувам се безпределно доста с децата ми и те нямат проблем с това.
А децата ти на какво те научиха?
Много съм научил от децата! (става по-емоционален) Много ме впечатляват две неща в децата докъм 4-5-годишна възраст. Първо – чистотата им, отдаването на волята на родителите. Ние би трябвало да отдадем волята си на Бога – това е заложено в православието и самичък Христос го споделя. Ние може да желаем да имаме големи къщи и не знам си какво си, само че в случай че това не е угодно на нашето избавление? Ако е за нашето избавление, по-добре да е по волята на Бога. Мен не ми се ще в този момент да умра в името на Бога, само че в случай че това е за моето избавление и Бог счита, че ще се оправя с това, по-добре по този начин да се случи. Децата са отдали волята си на родителите си, до момента в който са мънички. А имат свободна воля. Тоест това е точният модел, както ние би трябвало да бъдем към Бог. Това, когато го изясним за себе си, животът става по-ясен, по-лесен за живеене. А отношението на родител към дете би трябвало да е напълно построено на обич. Да не се възползваш от това, че то ти е отдало волята си. Родителят би трябвало да подхожда към децата си напълно с обич и с нищо друго – нито с упоритост, нито с каквото и да било. И с приемане на личността им, тъй като децата са персони. Много е значимо, когато осъзнаем, че сме постъпили неверно, да им се простим. Аз се оправдавам на децата си. И това, което ме интересува, е те да бъдат милостиви към хората, да бъдат състрадателни, да обичат хората – тия неща за мен са по-важни от образованието. И второто нещо – удоволствието от живеенето. Щастието от това, че живееш. Синът ми да е бил на 9-10, щерка ми на 2-3 – и той, тъй като е влезнал в играта на света за печелене, за съревнование – неща, които мразя – и би трябвало да ритне топката и тя да иде сред касата на вратата и това е гол. А щерка ми просто ритна топката и сподели „ Гооол! “ и се израдва на самия акт, че нещо се случва. И това доста ме впечатли и по този начин би трябвало да бъде. Много е значимо да има задоволство от играта, а не дали си пръв, десети, двайсти, тъй като това ти носи страдалчество, някакъв захлас по тая победа, което е толкоз жалко, че няма накъде. А при дребните деца го има нежеланието да вземат участие в тая игра.
Ако те хване дяволът и ти каже „ Взимам ти възприятието за комизъм, какво искаш в подмяна? “, ти какво ще му поискаш?
Така ще схвана дали е дяволът – тъй като аз ще си пожелая избавление на душата. А той не може да ми го даде. Бих заменил всичко за това да съм сигурен, че ще бъда избавен.
Какви други гении имаш?
Не знам. Може Господ да ми е дал доста неща, само че аз съм доста ленив.
Поне примерно да правиш някаква чудна мусака?
В готвенето не съм толкоз добър. Правя добър таратор примерно. (мисли) Бих се похвалил с таратора си. И с хумуса – напълно по арабската си рецепта... Това, което считам, че ми е обещано от раждането, е усмивката. Доколкото знам от дребен съм се усмихвал. Това ми е гений – да се усмихвам, както и да се усещам, да не занимавам другите с моите проблеми.
Това с непрекъснатото усмихване може и като полуда да наподобява.
Това мен не ме тормози. Помня, че като дете съчувствах доста на хората, в този момент не съм подобен, за жалост. Станах безсрамен. Но като дете си припомням, че това доста ме е водило. Чувствам го малко като изгубено, за жалост. И в този момент го върша, само че го върша, тъй като считам, че е готино, а не тъй като го усещам по този начин и това е огромен проблем – идва от мозъка, а не от сърцето. Първоначално си обмислям – дали да оказа помощ или не, би било хубаво, в този момент имам ли работа, нямам ли работа – това е доста гадно и е непоносимо.
И по какъв начин си го обясняваш този цинизъм?
Смятам, че въобще всички грехове са разследване на боязън и на уязвимост, уверен съм в това. И считам, че тоя цинизъм също е разследване на боязън и на уязвимост.
Станахме ли хората към този момент толкоз цинични към всичко хубаво, че всеки опит за някаква положителна смяна е жертван, тъй като се стартират едни насмешки и омаловажаване и до такава степен?
Често вършим някакви хубави неща, само че от време на време не ги вършим от сърце. Ако човек прави нещо, което е хубаво – от сърце – него не го тормози някой да не му се подиграва, то си проправя път, колкото би трябвало.
Последно от какво не можа да заспиш?
Дори и в доста тежки моменти аз имам доста здрав сън. И си дремя добре. Което е хубаво. Всъщност от паника не съм незаспивал. Последното, поради което си припомням, че не заспах, беше от вяра за едно нещо. (не желае да показа защо точно)
А какво те е тревожило мощно?
Аз никак не обичам човек да няма излаз. Да оставиш човек в невъзможност за мен е доста непочтено. Човек би трябвало да има избор, би трябвало да може да излезе заслужен в избора си, какъвто и да е той. Това може да ме разстрои. Понякога не разбирам за какво някой човек прави обещано нещо. Аз се считам за доста логически човек, в това число в работата си – с изключение на страстта, второто значимо нещо е логиката. И аз постоянно диря логиката и в случай че нещо не ми е разумно, не го върша. Понякога не откривам логичност в някакво деяние и това тотално ме събаря. Кара ме да се усещам доста неустойчив и да мисля, че светът е доста неустойчив. Както примерно и експанзията – подбудена ей по този начин от нищото. Веднъж един човек сподели, че ненавижда гърците. Защото, сподели, те, всички гърци, са зли. И един мой другар го попита „ Добре, а децата гърци? “. Той сподели „ И те! “. Ето, тук аз не намирам логичност. Просто няма по какъв начин да има логичност в това нещо. И няма излаз. И това мен ме обърква и ме кара да се усещам зле в действителност.
Кога и защо последно се излъга самичък?
Аз считам, че мразя лъжата и се хващам, че понякога се неистина в това си изказване. Защото понякога поизлъгвам други хора, което значи, че неистина и себе си, че мразя лъжата. И то поизлъгвам постоянно на дребно, което е доста необичайно. Примерно татко ми – че съм се събудил преди три часа, когато е редно човек да става, а аз преди малко ставам. Да неистина някого, че съм готин пич. А то да не е правилно. Тоест от време на време неистина някого с концепцията да не си скапе облика за мен.
Кое съгласно теб е най-голямото двуличие на човечеството?
Откривам двуличие в положителните дела. Такова най-малко възприятие имам, може да не съм прав и се надявам да не съм прав. Особено тези, които стават доста вайръл. Струва ми се, че човек би трябвало да внимава малко, тъй като постоянно се случва пътят към пъкъла да е посипан с положителни планове, това не е инцидентна сентенция. Ако се подхожда към положителните дела без обич към Бога и към индивида, това не е добра идея, по този начин считам аз. Искрена обич. Ако желаеме да почистим улиците, а подходим с ненавист към хората – какъв брой сме цапащи и зле, тая идея няма смисъл много-много. И като цяло идеята за спасяването на света – от какво се плашим – че, какво, ще унищожим природата? Това са нелепости. Ще унищожим себе си. Това е боязън за нас. Основният боязън тук е ние да не си отидем и ние да не виждаме хубостите на природата и по този начин нататък. Всичко е обвързвано с егото в последна сметка.
Като сподели спасяването на света – какво мислиш за Грета Тунберг?
Не съм доста осведомен, само че като че ли и тя е на правилото на омразата, също не е готино. Няма смисъл от това. Има ли проблем, дайте да го решим някак си рационално, без да влагаме „ ти си отговорен, ти не си отговорен “.
Кое е най-голямото страдалчество на хората в днешно време?
От липса на внимание. И го компенсираме със заместители – кино, цигари, компютърни игри, лунапарк, питейни заведения, работа, всевъзможни радостни неща, каквото ти хрумне. То не може да бъде сменено, а ние измисляме от ден на ден занимания, все по-цинични и крайни и безсмислени, а в действителност ставаме все по-самотни и по-зле. И това е някакво злокобно проваляне.
Бъди ни малко лайфкоуч за край – каква мъдрост за живота ще ни кажеш?
Наскоро прочетох... на някой духовник или духовник, не знам на кой е мисълта, само че е доста готина. Идеята беше – по-добре да си Христов „ уличник “, т.е. да си непослушният Христов наследник, в сравнение с да си послушното дете на дявола. Каквото и да вършим, в случай че сме с Бога, имаме опция за опрощаване. Но каквото и да вършим и в случай че сме с дявола – сложна работа.
Интервю на Милен Антиохов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ