Китайското настъпление в Африка започва да променя лицето на континента.

Китайското " нахлуване " в Африка стартира да трансформира лицето на континента. Според някои оценки към този момент над един милион китайци са се преселили в Африка по разнообразни аргументи. На доста места те оставят отпечатъка си върху всекидневието, можете да ги срещнете при всеки вътрешноафрикански полет - китайци от всевъзможни съсловия и генезис, от ръководители на държавни концерни през строителни служащи, бизнесдами и туристи до продавачи на писалки. Често това са хора със мощен пионерски дух и все по-често можете да чуете истории като разказаната от предприемача, дошъл в Кот д'Ивоар без да знае и дума френски, който за няколко седмици построява фабрика за ПВЦ. Това е предприемаческа класа, която за трите десетилетия стремглав китайски напредък се е научила да се оправя с непрекъснати компликации и е осъзнала, че огромният риск предлага и огромни благоприятни условия. От изгода е също, че самият Китай до наскоро бе разрастваща се страна - бизнесмените са осведомени с този вид пазар и имат подобаващите артикули. След три десетилетия политика на промени Китай се промени и в този момент е негов ред да трансформира света. За извънредно малко време той стана най-важният търговски сътрудник на Африка, изпреварвайки останалите с огромна преднина. Стойността на стоките, изтъргувани сред Китай и континента през 2015 година, доближи 188 милиарда $ или над три пъти комерсиалния размер с Индия, която е вторият по величина сътрудник на Африка. Дълго време връзките следваха простоват сюжет - китайското държавно управление търси запаси и политически сътрудници, a за постигането на тази цел държавните му компании строят пътища и държавни здания. Те прегръщат всички, даже най-лошите автократи - прозрачността и системата на ръководство са без значение. Практики, поради които мнозина упрекват Китай в неоколониализъм. Сега обаче връзките сред Китай и Африка стават по-сложни. Да вземем за образец Зимбабве. Само седмица преди военните да смъкват от власт дългогодишния деспот Робърт Мугабе през ноември, шефът на зимбабвийската войска пътува до Пекин. Дали там е получил утвърждение за преврата? Това би било нарушаване на правилото за невмешателство в работите на друга страна, който Китай обичайно съблюдава. Появява се обаче кардинален спор - поради мащаба, с който се усилват китайските ползи по света, Пекин може да реши, че е належащо да се намеси, въпреки по-рано да порицаваше сходни дейности. Големите покупко-продажби в Африка към момента се вършат от китайската страна и нейните предприятия. Освен тях обаче има и доста частни " бойци на шанса ", чиито брой съгласно консултантската компания MsKinsey е близо 10 000. Сред тях има такива, които правят хищническа употреба, занимават се с незаконен дърводобив или лов на риба. Има обаче и други, които образоват и основават работни места, оферират нови планове и съживяват стопанската система. Сред 1000-та компании, които MsKinsey интервюира, 89 % % показват, че чиновниците им са африканци. Това значи 300 000 нови работни места. Със тактика на " меката мощ " към по-добър имидж Китайската страна от дълго време следва потвърдила тактиката на меката мощ, която се е потвърдила като сполучлива, създавайки да вземем за пример институти " Конфуций ", аналог на немския институт " Гьоте ". Интересно е, че честните компании също започнаха да възприемат този принцип. В бедняшко предградие на Найроби китайски компании раздават филантропични помощи. Стремежът е да се дистанцираме от облика на жадни за облага китайци, споделя един от участниците. Когато е належащо, бизнесмените даже се включват в националните тактики на страните, където работят. Пример е Етиопия. В столицата Адис Абеба трамвайната линия минава през града, който в задъханото си бързане към модерността не поставя особени грижи за външния си тип. Линията е влиятелен план, издигнат от китайци и единствен на целия континент отвън Република Южна Африка (РЮА). В града е централата на Африканския съюз (АС) и Адис Абеба е показна витрина, нещо като локалната столица на Африка. Всички африкански страни имат в него свои представителства. Тук може да се види по какъв начин се вършат нещата, с китайците и от китайците. Близо до новата централа на Апелативен съд, издигната от китайци, са ситуирани офисите на китайски държавни компании. Китайските строителни компании са из целия град. Китай освен е най-големият източник на финансиране за инфраструктурни обекти на континента, само че и 50 % от интернационалните планове се извършват от китайски компании. Дипломати от средите към Апелативен съд описват, че представителите на единствено две страни не би трябвало да си уговарят срещи авансово, а напряко влизат на всички места с преимущество - домакините от Етиопия и китайците. Наред с РЮА, Етиопия е най-важният африкански сътрудник на Китай. Още Мао Цзедун слага на фундамент етиопския император Хайле Селасие, знаейки каква тежест има той като представител на свободна Африка. С изключение на късата окупация от Италия по времето на Мусолини, Етиопия остава пощадена от колониално владичество. Усилията на Мао се отплащат. Когато Организация на обединените нации през 1971 година гласоподава дали мястото в Общото заседание и Съвета за сигурност да бъде обещано на Пекин или на Тайпе, доста от нужните гласове идват от Африка. Етиопия избра китайския модел на развиване и напълно заложи на индустриализацията. " Ще станем Китай в Африка, промишленото сърце на континента ", дават обещание непрестанно етиопските водачи. В цялата страна китайски компании построяват индустриални паркове. Китайски бизнесмени влагат, подкрепени от държавното управление в Пекин, и Етиопия, повече от всяка друга страна в Африка, следва китайския модел. Промишлена зона " Аваса " край Адис Абеба. Управителят на текстилна фабрика Дани Лю работи в сектора от 31 години. Той е претърпял времето, когато служащи от всички елементи на Китай са се стичали към заводите в южната част на страната, където са произвеждали артикули за целия свят. Той обаче става очевидец също по този начин по какъв начин внезапно служащите стават по-малко и по-скъпи. " Резултат от политиката на едно дете ", показва Лю. Евтиното произвеждане за останалата част от света към този момент не е преференциално. Още в края на 90-те години китайското държавно управление дава нови инструкции на предприятията - да излязат по света, в други страни, и да изградят световни компании, споделя той. Когато през 2008 година избухва международната финансова рецесия и търсенето от Запада понижава, натискът върху китайските компании се ускорява, те са принудени да търсят нови пазари. Въпреки всички проблеми Етиопия има голям капацитет, уверен е Лю. С над 100 милиона поданици страната има второто най-многобройно население в Африка, хората са млади, а заплатите ниски. По оценки на икономисти към 2034 година се чака в Африка да има 1.1 милиарда души в трудоспособна възраст. До 2025 година африканските консуматори биха могли да харчат 5.6 трилиона $ годишно. Африка е последният континент, на който му следва да се развива, съгласно Александър Демиси, етиопец, израснал в Германия, създател на консултантската компания China Africa Advisory. Новият Път на коприната Китай не губи време. Телекомуникационните колоси Huawei и ZTE построиха огромна част от цифровите мрежи в Африка. Следвайки проекта си " Нов Път на коприната ", Китай строи пристанища, тръбопроводи, жп мрежи по целия свят, в това число в Източна Африка. " Когато се вгледате в китайските инфраструктурни планове, се вижда каква е задачата им - въздействие в целия район ", споделя Демиси. Джибути, по-малкият комшия на Етиопия на Африканския рог, към този момент стана стратегически център, откакто там бе открита първата китайска военна база. Сега престои страната да стане също финансов и логистичен център за Източна Африка - " нещо като Сингапур, където огромните китайски банки към този момент предявиха претенциите си ", добавя Демиси. Китай освен уголемява локалното пристанище, само че и работи по голям брой обекти в Танзания и Кения, които се конкурират за най-големите пристанищни уреди в Източна Африка. Инфраструктурата бива допълнена от разнообразни жп линии. Отсечката Момбаса-Найроби преди малко е приключена, а сред Джибути и Адис Абеба би трябвало скоро да бъде открита. Двете линии някой ден ще бъдат свързани и разширени към Уганда, Бурунди, Руанда, Конго, Судан. Голямата далечна цел е в бъдеще да бъдат свързани Западна и Източна Африка. Щом Китай успее да наложи стандартите си с всички тези огромни контракти, ще последват още доста други поръчки - за услуги, за аварийни елементи, разяснява Демиси. Африка е континентът, където китайските компании могат със светкавична скорост да се трансфорат в световни играчи, където Китай може извънредно интензивно да оформя глобализацията. Тези начинания включват изкупуване на южноафрикански медии, изпаднали в тежки финансови усложнения, от китайски компании, с цел да се сътвори общност, както си я показва партията (Китайската комунистическа партия - бел. прев.). Демиси е наясно с това, само че прави оценка позитивно китайското присъединяване. Инфраструктурата е извънредно нужна и никоя друга страна не може да си разреши това, което Китай прави. Страна като Етиопия най-сетне има късмет да се развие и е в доста добра позиция да се възползва от китайския интерес за потребностите си, показва той. Аламайеху Геда, професор по стопанска система в университета на Адис Абеба, е по-скептичен. Той от дълго време изследва китайската икономическа тактика и акцентира, че би трябвало да се регистрират освен директните вложения, само че и заемите. " Китайските директни вложения в Етиопия през последните 10 години доближават 600 милиона $, заемите обаче са за 70 милиарда, показва специалистът. " Китайците трансформират играта. Кредитите отиват при държавното управление. Всички заеми са свързани с съответни планове, да вземем за пример в сферите енергетика или инфраструктура, и се извършват от китайски компании. Няма нито един заем, който да не носи някаква изгода на китайската стопанска система ", акцентира той. По думите му, китайското държавно управление от рано е почнало да обвързва помощите за развиване със стимулирането на външноикономическата активност, оформяйки принцип " на взаимната полза ". Геда признава, че страната му в действителност се нуждае от цялата тази инфраструктура. Какво обаче ще стана, в случай че един ден независимостта би трябвало да бъде пожертвана, щом етиопците към този момент не могат да изплащат заемите си, разяснява с паника той. " Тогава китайското държавно управление може да изиска да вземем за пример, етиопските самолетни компании да купуват китайски самолети вместо Boeing или Airbus ". Геда назовава това " стратегическата накърнимост " и съгласно него има единствено един метод тя да бъде избегната. " Нуждаем се от експертни знания във всяко отношение, само че най-много на масата за договаряния ", уверен е той. По Българска телеграфна агенция.