Китайският президент Си Цзинпин едва ли чете немски детски книжки.

Китайският президент Си Цзинпин надали чете немски детски книжки. Ако инцидентно обаче е техен фен, тогава позитивно ще познава героя на Михаел Ендер на име „ господин Тур Тур ". Г-н Тур Тур е подправен исполин: колкото по-далеч си от него, толкоз по-голям наподобява той. И противоположното: когато го наближиш, той последователно се смалява, а очи в очи към този момент наподобява просто като остарял човек, който не може да уплаши никого.

Критика единствено отдалеко

От позиция на Си Цзинпин американският президент Доналд Тръмп несъмнено малко наподобява на този подправен исполин. Точно това сподели пред целия свят последната азиатска обиколка на Тръмп. Докато беше на срещите на върха на АТИС във Виетнам и на АСЕАН във Филипините, от сигурна отдалеченост президентът на Съединени американски щати беше доста нападателен и се гневеше против комерсиалната политика на Китай: против „ изкуствената обезценка на юана " или против „ всеобщите обири на интелектуална благосъстоятелност ". Той още веднъж заплаши китайците с стопански наказания и митнически бариери.

И след това - цялостният контрастност по време на визитата му в Китай. Доналд Тръмп внезапно омекна, взе да хвали до небесата китайския президент и да се възхищава от неговото господство. Дори за известно време промени изображението на профила си в Туитър. Снимката, с която Тръмп очевидно се гордее, е увековечила визитата му в Забранения град дружно с неговия китайски хазаин, който американският президент несметно нахвали за церемонията по посрещането. Тръмп, подправеният исполин, самолично се смали.

Толкова се смали, че в интернационалната политика като че ли не се интересува от нищо друго, с изключение на дали няма някаква опасност за американски работни места. Към Азия Съединени американски щати сега също нямат ясна тактика. Дифузни си остават най-много проектите на Тръмп за нациите от „ Индийско-Тихоокеанския " свят. Неговият предходник Барак Обама се извърна към Азия най-много с концепцията за отбранително и икономическо доближаване със съседите на Китай, което да отслаби въздействието на Пекин. Важна частица беше Тихоокеанското съглашение за свободна търговия, на което Обама гледаше най-много като на външнополитически инструмент. Доналд Тръмп обаче се уплаши от „ разпродажбата " на американската стопанска система и суспендира съглашението.

Нарастващо комплициране

По време на азиатската си обиколка Доналд Тръмп смъмри един от най-верните съдружници на Съединени американски щати, Япония, с обвиняването, че практикува нечестна търговия. А държавното управление в Тайпе безусловно се разтрепери от визитата на Тръмп в Китай. Тайванската президентка Цай напряко се примоли на Тръмп даже да не загатва страната ѝ в диалозите с китайците - от боязън, че Тръмп може да употребява статута на Тайван като разменна монета за вероятно съглашение с Китай по спора към Северна Корея.

Дългогодишните съдружници на Съединени американски щати в района реагираха с възходящо комплициране. Китайците обаче се показват като многообещаващ сътрудник и целеустремено употребяват вакуума, оставен от Съединени американски щати. Например геополитически, като уголемяват военноморските си бази в Южнокитайско море, или пък стопански, като влагат солидни вложения по протежението на по този начин наречения „ Път на коприната ", който стига и до Европа.

Същото се случва и в политиката за развиване, където Китай форсира построяването на Азиатска банка за инфраструктурни вложения, която дава големи заеми на по-слабо развити страни. А в региона на културната политика Китай непрестанно уголемява мрежата от културни институти „ Конфуций ".
За разлика от Тръмп, Си Цзинпин следва ясна международно-политическа тактика. Китайският напредък като нова международна мощ се дължи обаче освен на личните старания. Условия за него и е фактът, че Доналд Тръмп се отхвърли от лидерските искания на Съединени американски щати в Азия и в целия свят, в следствие от което Америка от ден на ден се самозатваря. В същото време Съединени американски щати и в обозримото бъдеще ще си останат най-голямата военна мощ в света.

В предизборната битка Доналд Тръмп обещаваше да върне величието на Америка. На международната сцена обаче той последователно я трансформира във подправен исполин.

Източник: Томас Лачан, „ Дойче веле "