„Слаба гъска“ нарече Китай руската армия. Защо Си Дзинпин подиграва Путин?
Китайската конституция от 1982 година лимитира пълномощията на ръководителя до два мандата от по пет години. Но Си през 2018 година, при започване на втория си петгодишен мандат, настоя законът да бъде променен и крайните му периоди да бъдат увеличени в неустановен период. И в този момент конгресът го преизбра за трети мандат. Какво е актуален Китай, в който Русия през днешния ден вижда собствен главен съдружник и по какъв начин Пекин се отнася към Москва и Путин споделя пред „ Новая газета. Европа “ специалистът по Изтока от Фондация Карнеги Темур Умаров. Предлагаме ви частта за връзките Пекин – Москва.
Китай е доста прагматичен във външната си политика. Всички очаквания, предавани от съветските пропагандисти, че приятелят Китай е на наша страна и постоянно ще ни поддържа, нямат нищо общо с действителността. На процедура виждаме, че Китай не подлага на критика Русия обществено, само че и не я поддържа. Единствената точка, по която Китай е на една страна с Русия, е борбата със Запада. Но и тук Китай има прагматични цели. Неговите връзки със Съединени американски щати не са най-хубавите от десетилетия, и Китай би трябвало да употребява Русия като сътрудник. На този декор Китай наподобява съответен, предвидим и предстоящ на договаряния състезател. И в този смисъл войната в Украйна е плюс за Китай. Освен това войната лишава мощ, време и сила от всички западни страни, в това число Съединените щати, и те имат по-малко запаси, с цел да се оправят с връзките си с Китай.
Все отново може да се каже, че
Китай към момента се нуждае от Русия като „ другарска мощ “.
Можете да забравите всичко, което преди малко споделих, и просто да погледнете голямата граница сред Русия и Китай. И не забравяйте, че и двете страни са нуклеарни. Двама такива нуклеарни колоса би било добре да поддържат положителни връзки.
В същото време Русия може да изисква някои на практика стъпки, които ще бъдат неуместни и нежелани за Китай, заради което китайските компании могат да попаднат под вторични наказания на Съединени американски щати. Китай ще се стреми по всевъзможен метод да не изпадне в такава обстановка.
По метода, по който Китай реагира на войната в Украйна, виждаме, че той подхожда прагматично към този въпрос. Ясно е, че Русия се нуждае от Китай доста повече, в сравнение с Китай от Русия. Можете просто да погледнете икономическата статистика: в комерсиалния оборот на Русия Китай има дял от съвсем 20%, а Русия в комерсиалния оборот на Китай е по-малко от 1%! Ако погледнем какво търгува Русия с Китай, ще забележим, че главно суровините напущат Русия, а се връщат като технологии. Китай се трансформира в главния снабдител на технологии за Русия от 2016 година, заменяйки Германия в това. И можете да вземете всяка област - там ще видите забележителен дял от китайския импорт.
Това се отнася и за автомобилостроенето. Русия е изолирана дотам, че тя от ден на ден разчита на икономическите връзки с Китай. Русия към този момент би трябвало да прави всичко сама и се оказа в невиждана взаимозависимост от Китай. Сега Русия на практика няма други възможности на Китай, а Китай има доста други възможности. Освен това той просто не желае да бъде свързван с експанзия, не желае да скапва връзките със западните страни. Китай не желае никога да попадне в борбата и наказания.
На процедура се вижда, че Китай не поддържа Русия.
Не виждаме Китай да оказва помощ на Русия да избегне наказания или китайски компании да завладяват съветския пазар. Напротив: китайските компании последователно го напущат. Например Huawei затвори офисите си и реалокира чиновници в страни от Централна Азия. UnionPay отхвърли да издава карти взаимно с банка VTB. Има доста образци за Китай, който се преценява със глобите, само че той просто го прави тихомълком.
В Русия си мислят, че ще преодолеят глобите, тъй като Китай изкупи техния нефт и газ. Това е илюзия. Невъзможно е просто да вземете газ от залежи, ситуирани надалеч от китайска територия, несвързани с нея, и да го прехвърлите в Китай. Това изисква тръби, а с цел да се изградят тръби, са нужни най-малко 10 години.
Да, има плана „ Силата на Сибир “ и към този момент „ Силата на Сибир-2 “, по които могат да се усилят доставките. Но Китай няма да размени европейския пазар. Особено като вземете поради, че до 2060 година той възнамерява да реализира въглероден неутралитет, т.е. от ден на ден ще понижава зависимостта си от обичайните форми на сила.
Китай не може да размени Европа.
Дори в случай че Китай имаше опция да изкупува съветския газ и нефт, той не би го направил. За него е доста значимо да може да диверсифицира пазарите. Някои от тях принадлежат на Русия, други - на страните от Централна Азия, Туркменистан и част - на страните от Персийския залив. За Китай е доста значимо да не зависи от нито една страна. И даже с Туркменистан, който доставя 80% от газа си на Китай, те не са подготвени да построят нов водопровод. Китай не желае да даде на никоя страна прекалено много от газовия си пазар. Русия приказва, само че още не сме видели съответни съглашения, както се надява Путин.
Мисля, че никой,
нито една страна, в това число Китай, няма да поддържа потреблението на нуклеарно оръжие.
Това към този момент ще бъде пресечната точка на такива червени линии... Пекин е безапелационен в това отношение. Путин усеща това.
Ако погледнете обстановката от позицията на Китай като конвенционален съдружник на Русия, тогава основаването на казус за потребление на нуклеарни оръжия в суверенна страна ще бъде просто повратна точка за Пекин. Тогава ще чуем съответни изказвания от Китай... Въпреки че и тогава се колебая, че ще бъде нещо обществено. По-скоро това ще бъдат някакви персонални договаряния сред водачите на страните, които няма да станат обществени. И обществено Китай продължава да повтаря, че е за спокойно разрешаване на спора, което зачита ползите на Русия по въпросите на сигурността в Европа, зачита обаче и териториалната целокупност и суверенитета на Украйна. От наша позиция това наподобява доста спорно, само че не наподобява по този начин за Китай.
Риториката на Китай за войната и за Украйна не се основава на публичното мнение. Честно казано, китайското общество не следи изключително какво се случва в Украйна. Някои вести, които тревожат целия свят, от време на време доближават до Китай, а няколко китайски публицисти даже в този момент са в Украйна, снимат репортажи там и показват информация не от съветска позиция, а обективно. Наскоро в китайския интернет се появиха фрагменти и видеа, които се подиграваха на съветската войска, какъв брой слаба наподобява в тази война. Нарича се, в случай че преведем китайския писмен знак, " слаба гъска ". Тези неща не се случват инцидентно. Следователно китайското управление взема решения във връзка с Русия и войната въз основа на личните си възгледи.
Наричат руската войска " слаба гъска ", т.е. Русия се появи пред целия свят като слаба мощ
- освен във военно отношение, а също в управническо. От началото на сполучливото контранастъпление на въоръжените сили на Украйна видяхме, че китайското управление спря да приказва на всеослушание за някаква поддръжка на съветските ползи.
На срещата в Самарканд Си Дзинпин, срещайки се с Путин, не сподели нищо за това. Единствената му дефиниция беше, че Китай и Русия са две виновни сили... Не изглеждаше като поддръжка, а като опит за „ наливане на вода “. Това значи да не каже нищо. И е явно желанието да се измъкне от молбите на Путин за поддръжка. А Путин доста искаше да получи някаква поддръжка. Затова сподели, че Русия е на страната на Китай по въпросите на Тайван, по въпросите на борбата със Съединените щати. Но Си в отговор не сподели нищо за войната в Украйна, даже не я назова с някакъв евфемизъм. Той просто приказва за " виновни пълномощия " - това е всичко. В избран смисъл това е насмешка.
Китай просто следи тази война против Украйна и ще се възползва от слабата позиция, в която изпада Путин.
Китай е доста прагматичен във външната си политика. Всички очаквания, предавани от съветските пропагандисти, че приятелят Китай е на наша страна и постоянно ще ни поддържа, нямат нищо общо с действителността. На процедура виждаме, че Китай не подлага на критика Русия обществено, само че и не я поддържа. Единствената точка, по която Китай е на една страна с Русия, е борбата със Запада. Но и тук Китай има прагматични цели. Неговите връзки със Съединени американски щати не са най-хубавите от десетилетия, и Китай би трябвало да употребява Русия като сътрудник. На този декор Китай наподобява съответен, предвидим и предстоящ на договаряния състезател. И в този смисъл войната в Украйна е плюс за Китай. Освен това войната лишава мощ, време и сила от всички западни страни, в това число Съединените щати, и те имат по-малко запаси, с цел да се оправят с връзките си с Китай.
Все отново може да се каже, че
Китай към момента се нуждае от Русия като „ другарска мощ “.
Можете да забравите всичко, което преди малко споделих, и просто да погледнете голямата граница сред Русия и Китай. И не забравяйте, че и двете страни са нуклеарни. Двама такива нуклеарни колоса би било добре да поддържат положителни връзки.
В същото време Русия може да изисква някои на практика стъпки, които ще бъдат неуместни и нежелани за Китай, заради което китайските компании могат да попаднат под вторични наказания на Съединени американски щати. Китай ще се стреми по всевъзможен метод да не изпадне в такава обстановка.
По метода, по който Китай реагира на войната в Украйна, виждаме, че той подхожда прагматично към този въпрос. Ясно е, че Русия се нуждае от Китай доста повече, в сравнение с Китай от Русия. Можете просто да погледнете икономическата статистика: в комерсиалния оборот на Русия Китай има дял от съвсем 20%, а Русия в комерсиалния оборот на Китай е по-малко от 1%! Ако погледнем какво търгува Русия с Китай, ще забележим, че главно суровините напущат Русия, а се връщат като технологии. Китай се трансформира в главния снабдител на технологии за Русия от 2016 година, заменяйки Германия в това. И можете да вземете всяка област - там ще видите забележителен дял от китайския импорт.
Това се отнася и за автомобилостроенето. Русия е изолирана дотам, че тя от ден на ден разчита на икономическите връзки с Китай. Русия към този момент би трябвало да прави всичко сама и се оказа в невиждана взаимозависимост от Китай. Сега Русия на практика няма други възможности на Китай, а Китай има доста други възможности. Освен това той просто не желае да бъде свързван с експанзия, не желае да скапва връзките със западните страни. Китай не желае никога да попадне в борбата и наказания.
На процедура се вижда, че Китай не поддържа Русия.
Не виждаме Китай да оказва помощ на Русия да избегне наказания или китайски компании да завладяват съветския пазар. Напротив: китайските компании последователно го напущат. Например Huawei затвори офисите си и реалокира чиновници в страни от Централна Азия. UnionPay отхвърли да издава карти взаимно с банка VTB. Има доста образци за Китай, който се преценява със глобите, само че той просто го прави тихомълком.
В Русия си мислят, че ще преодолеят глобите, тъй като Китай изкупи техния нефт и газ. Това е илюзия. Невъзможно е просто да вземете газ от залежи, ситуирани надалеч от китайска територия, несвързани с нея, и да го прехвърлите в Китай. Това изисква тръби, а с цел да се изградят тръби, са нужни най-малко 10 години.
Да, има плана „ Силата на Сибир “ и към този момент „ Силата на Сибир-2 “, по които могат да се усилят доставките. Но Китай няма да размени европейския пазар. Особено като вземете поради, че до 2060 година той възнамерява да реализира въглероден неутралитет, т.е. от ден на ден ще понижава зависимостта си от обичайните форми на сила.
Китай не може да размени Европа.
Дори в случай че Китай имаше опция да изкупува съветския газ и нефт, той не би го направил. За него е доста значимо да може да диверсифицира пазарите. Някои от тях принадлежат на Русия, други - на страните от Централна Азия, Туркменистан и част - на страните от Персийския залив. За Китай е доста значимо да не зависи от нито една страна. И даже с Туркменистан, който доставя 80% от газа си на Китай, те не са подготвени да построят нов водопровод. Китай не желае да даде на никоя страна прекалено много от газовия си пазар. Русия приказва, само че още не сме видели съответни съглашения, както се надява Путин.
Мисля, че никой,
нито една страна, в това число Китай, няма да поддържа потреблението на нуклеарно оръжие.
Това към този момент ще бъде пресечната точка на такива червени линии... Пекин е безапелационен в това отношение. Путин усеща това.
Ако погледнете обстановката от позицията на Китай като конвенционален съдружник на Русия, тогава основаването на казус за потребление на нуклеарни оръжия в суверенна страна ще бъде просто повратна точка за Пекин. Тогава ще чуем съответни изказвания от Китай... Въпреки че и тогава се колебая, че ще бъде нещо обществено. По-скоро това ще бъдат някакви персонални договаряния сред водачите на страните, които няма да станат обществени. И обществено Китай продължава да повтаря, че е за спокойно разрешаване на спора, което зачита ползите на Русия по въпросите на сигурността в Европа, зачита обаче и териториалната целокупност и суверенитета на Украйна. От наша позиция това наподобява доста спорно, само че не наподобява по този начин за Китай.
Риториката на Китай за войната и за Украйна не се основава на публичното мнение. Честно казано, китайското общество не следи изключително какво се случва в Украйна. Някои вести, които тревожат целия свят, от време на време доближават до Китай, а няколко китайски публицисти даже в този момент са в Украйна, снимат репортажи там и показват информация не от съветска позиция, а обективно. Наскоро в китайския интернет се появиха фрагменти и видеа, които се подиграваха на съветската войска, какъв брой слаба наподобява в тази война. Нарича се, в случай че преведем китайския писмен знак, " слаба гъска ". Тези неща не се случват инцидентно. Следователно китайското управление взема решения във връзка с Русия и войната въз основа на личните си възгледи.
Наричат руската войска " слаба гъска ", т.е. Русия се появи пред целия свят като слаба мощ
- освен във военно отношение, а също в управническо. От началото на сполучливото контранастъпление на въоръжените сили на Украйна видяхме, че китайското управление спря да приказва на всеослушание за някаква поддръжка на съветските ползи.
На срещата в Самарканд Си Дзинпин, срещайки се с Путин, не сподели нищо за това. Единствената му дефиниция беше, че Китай и Русия са две виновни сили... Не изглеждаше като поддръжка, а като опит за „ наливане на вода “. Това значи да не каже нищо. И е явно желанието да се измъкне от молбите на Путин за поддръжка. А Путин доста искаше да получи някаква поддръжка. Затова сподели, че Русия е на страната на Китай по въпросите на Тайван, по въпросите на борбата със Съединените щати. Но Си в отговор не сподели нищо за войната в Украйна, даже не я назова с някакъв евфемизъм. Той просто приказва за " виновни пълномощия " - това е всичко. В избран смисъл това е насмешка.
Китай просто следи тази война против Украйна и ще се възползва от слабата позиция, в която изпада Путин.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ