Проф. Овчаров: Китайска пандемия загробва България през 14-и век
Китайска пандемия загробва България през втората половина на 14-и век. Мнението е на археолога проф. Николай Овчаров. Той цитира Улиям МакНийл, историк от университета в Чикаго, съгласно който източник на причинители на този мор била провинция Йънан в Китай. По " пътя на коприната " епидемията доближава Кафа - огромна цитадела в Крим, издигната от Генуезката република, с цел да отбранява тяхната фактория в този регион. Оттам към този момент е елементарно посредством комерсиалните кораби болестта да се придвижи в Европа.
Както и през днешния ден, първичната вълна блъснала Китай, където през 1331 година изключително потърпевша провинцията Хубей - измрели близо 90 на 100 от нейните поданици. Арабският историк Такиюддин ал-Макризи написа: " Тогава Китай напълно обезлюдя ". Ибн ал-Варди пък написа, че първите към 15 години чумата свирепствала на Изток и едвам по-късно достигнала Европа.
Началото
Още през 40-те години на 14 век епидемията обгръща и Балканите, за което свидетелства византийският император и хронист Йоан Кантакузин. Болестта избухнала в Константинопол, където в предградието Пера имало генуезки квартал. Умрял даже Андроник - най-младият наследник на императора. Друг историк - Никифор Григора, написа по какъв начин " в множеството домове всички умирали дружно ". Според сведения от венециански летописи, починало към 90 на 100 от популацията на Константинопол. Това явно е пресилено, само че въпреки всичко броят мъртви безспорно бил огромен.
Вълните на епидемията не престават есента на 1347 година, засягат и България. Последвали няколко талази, като третата избухнала през 1369 година и върлувала осем години. Известно е откритието на археоложката Стефка Ангелова в средновековна Силистра, където в два гроба от края на 14 век е намерено безусловно необикновеното за християнството кремиране - явно в опит за ограничение на болестта. Известен е и всеобщият гроб в подземието на една черква на хълма Трапезица. Там безсистемно са нахвърляни телата на повече от 50 души. Учените са на мнение, че това се прави единствено при заравяне на починали от всеобщи епидемии и болести, които заплашват живота на огромни групи от хора.
Организират няколко църковни събора поради чумата
Върлуващата болест евентуално е една от аргументите цар Иван Александър да провежда няколко църковни събора през 60-те години на столетието. Както и в Западна Европа, тогава в Търновград се популяризират разнообразни ереси, вещаещи края на света и погубването на човечеството. А мощното обезлюдяване на градовете спомогнало прииждащите от Азия турци да превземат относително елементарно градове и замъци. Косвено за това приказва и ученикът на Патриарх Евтимий - Григорий Цамблак. Той разказва рухването на столицата Търновград по този начин: " И най-сетне завладя града (турският пълководец - бел. ред.), само че не със своята мощ, а като замлъкна Божието предназначение ". Впрочем, самият Цамблак по-късно умира от чума.
Както и през днешния ден, първичната вълна блъснала Китай, където през 1331 година изключително потърпевша провинцията Хубей - измрели близо 90 на 100 от нейните поданици. Арабският историк Такиюддин ал-Макризи написа: " Тогава Китай напълно обезлюдя ". Ибн ал-Варди пък написа, че първите към 15 години чумата свирепствала на Изток и едвам по-късно достигнала Европа.
Началото
Още през 40-те години на 14 век епидемията обгръща и Балканите, за което свидетелства византийският император и хронист Йоан Кантакузин. Болестта избухнала в Константинопол, където в предградието Пера имало генуезки квартал. Умрял даже Андроник - най-младият наследник на императора. Друг историк - Никифор Григора, написа по какъв начин " в множеството домове всички умирали дружно ". Според сведения от венециански летописи, починало към 90 на 100 от популацията на Константинопол. Това явно е пресилено, само че въпреки всичко броят мъртви безспорно бил огромен.
Вълните на епидемията не престават есента на 1347 година, засягат и България. Последвали няколко талази, като третата избухнала през 1369 година и върлувала осем години. Известно е откритието на археоложката Стефка Ангелова в средновековна Силистра, където в два гроба от края на 14 век е намерено безусловно необикновеното за християнството кремиране - явно в опит за ограничение на болестта. Известен е и всеобщият гроб в подземието на една черква на хълма Трапезица. Там безсистемно са нахвърляни телата на повече от 50 души. Учените са на мнение, че това се прави единствено при заравяне на починали от всеобщи епидемии и болести, които заплашват живота на огромни групи от хора.
Организират няколко църковни събора поради чумата
Върлуващата болест евентуално е една от аргументите цар Иван Александър да провежда няколко църковни събора през 60-те години на столетието. Както и в Западна Европа, тогава в Търновград се популяризират разнообразни ереси, вещаещи края на света и погубването на човечеството. А мощното обезлюдяване на градовете спомогнало прииждащите от Азия турци да превземат относително елементарно градове и замъци. Косвено за това приказва и ученикът на Патриарх Евтимий - Григорий Цамблак. Той разказва рухването на столицата Търновград по този начин: " И най-сетне завладя града (турският пълководец - бел. ред.), само че не със своята мощ, а като замлъкна Божието предназначение ". Впрочем, самият Цамблак по-късно умира от чума.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ