Още детайли за амбициозната космическа програма на Китай
Китай възнамерява да пусне в орбита главния модул за първата си непрекъсната галактическа станция тази седмица, в последната огромна стъпка напред за осъществяване на програмата за галактическо проучване.
Модулът Tianhe или „ Небесна естетика “ би трябвало да бъде изпратен в космоса на борда на ракета „ Дълъг март 5B “ от стартовия център „ Уенчанг “ на южния остров Хайнан. Изстрелването може да пристигна още през днешния ден вечерта, в случай че всичко върви по проект.
Това ще бъде първата от 11 задачи за създаване и доставяне на галактическата станция за екипаж от трима души.
Ще последват още 10 старта, които ще изпратят още два модула; четири колета за доставка на товари и четири задачи с екипажи. Най-малко 12 астронавти се образоват да летят до станцията и да живеят в нея, в това число ветерани от предходни полети, новодошли и дами.
Когато бъде приключен до края на 2022 година, Tianhe се чака да тежи към 66 тона, което е малко по-малко от Международната галактическа станция, която пусна първия си модул през 1998 година и ще тежи към 450 тона, когато бъде приключена. Tianhe ще има докинг порт и също по този начин ще може да се свързва с мощен китайски галактически сателит. Теоретично той може да бъде уголемен с повече модули.
Основният модул на Tianhe в началото ще бъде към размера на американската галактическа станция Skylab от 70-те години на предишния век и някогашната руска / съветска Mir, която е работила повече от 14 години след изстрелването си през 1986 година
Китай пусна два пробни модула през последното десетилетие в подготовка за непрекъснатата станция. Единият, Tiangong-1, което значи „ Небесният дворец-1″ е зарязан и изгорял по време на неконтролирана загуба на орбита. Неговият правоприемник Tiangong-2 беше сполучливо изведен от орбита през 2018 година
Китай стартира подготовката за галактическа станция при започване на 90-те години, когато галактическата му стратегия набра скорост. Той беше изключен от Международната галактическа станция основно заради възраженията на Съединени американски щати по отношение на тайния темперамент на китайската стратегия и връзките с военните.
След години на сполучливи изстрелвания на ракети и търговски спътници, Китай пусна първия си астронавт в космоса през октомври 2003 година Това беше едвам третата страна, която направи това без значение след някогашния Съветски съюз и Съединени американски щати. След тази задача Шенжоу 5 Китай изпрати други астронавти в орбита, сложи екипажи на истинската станция Тиангонг и извърши галактическа разходка.
Освен това китайците усилиха съдействието си с галактически специалисти от други страни, в това число Франция, Швеция, Русия и Италия.
Китай също продължи напред с задачи без екипаж, изключително при проучване на Луната, и приземи марсоход от малко изследваната далечна страна на Луната. През декември неговата сонда Chang’e 5 върна лунните скали на Земята за първи път след задачите на Съединени американски щати от 70-те години.
Мисията Tianhe идва единствено седмици преди китайската сонда да се приземи на Марс, което ще направи Китай едвам втората страна, която сполучливо е постигнала това след Съединени американски щати Космическата сонда Tianwen-1 обикаля към алената планета от февруари, до момента в който събира данни. Неговият роувър Zhurong ще търси доказателства за съществуване на живот.
Друга китайска стратегия има за цел да събира пръст от метеорит, основен фокус на галактическата стратегия на Япония.
Китай възнамерява друга задача през 2024 година за връщане на лунни проби и съобщи, че желае да приземи хора на Луната и вероятно да построи научна база там. За такива планове не е препоръчана времева линия. Съобщава се също по този начин, че в развой на разработка е и доста конфиденциален галактически аероплан.
Програмата на Китай напредва по постоянен, внимателен метод по деликатно направен график, като значително заобикаля неуспехите, следени в напъните на Съединени американски щати и Русия, когато те бяха затворени в интензивна конкуренция по време на опияняващите ранни дни на галактически полети. Един неотдавнашен крах пристигна, когато ракета Long March 5 се провали през 2017 година по време на създаването на разновидността Long March 5B, който ще се употребява за извеждане на модула Tianhe в орбита, само че инженерите бързо отстраниха казуса.
Критиците настояват, че галактическата стратегия на Китай сполучливо е възпроизвела достиженията на Съединени американски щати и Русия, без да пробие доста нови позиции. Нарастващата софтуерна мощност на страната обаче, може да постави завършек на сходни диалози през идващите години.
Китай може да се нуждае от по-голямо присъединяване на частния бранш, с цел да подтиква нововъведенията, както Съединени американски щати направиха със SpaceX и Blue Origin, и да приложи нови технологии като ракети за многократна приложимост.
