Битката на чиповете: от какво зависи успехът в съвременната война
Китай отговори на предизвикателното посещаване на американския политик Нанси Пелоси в Тайван с нормалните си военни учения към острова и възбрана на износа на… пясък. Втората международна война бе извоювана с метали и нефт, Студената война бе решена от нуклеарните оръжия, само че актуалната борба сред Съединени американски щати и Китай евентуално ще зависи от изчислителната мощност.
Стратезите в Пекин и Вашингтон към този момент са наясно, че всички съвременни технологии – от машинното образование и ракетните системи до автоматизираните транспортни средства и бойните дронове – изискват модерни чипове. Те се създават въз основата на силициева пластина, получена от пясъка. Чиповете, създадени в Тайван, сформират една трета от международната изчислителна мощ.
За разлика от нефта, който може да се купи в доста страни, при производството на чипове има редица спънки: принадлежности, химикали и програмен продукт, а някои от тях се създават от напълно малко компании, от време на време единствено от една. Никоя друга промишленост не е толкоз подвластна от толкоз дребен брой предприятия. Освен Тайван, струва си да се упоменат двете корейски компании, които създават 44% от всички чипове памет в света, както и холандската ASML, която създава 100% – т.е., безусловно всичките в света машини за ултравиолетова литография, без които е невероятно производството на днешните най-съвременни чипове. В съпоставяне с това даже 40-процентният дял на ОПЕК в международното произвеждане на нефт не наподобява толкоз впечатляващ.
За това се споделя в новата книга на историка Крис Милър, който е прочут на първо място с книгите си за съветската история, само че в този момент се концентрира върху войната на чиповете, както в действителност се назовава неговото ново произведение. В нея той разказва освен конкуренцията във въоръжаването, подхранвана от новата чудодейна технология, само че и патентните, тарифните и политическите борби, посредством които участниците – от корпорации до държавни управления – се пробват да завоюват преимущество пред съперниците си или най-малко да понижат своята накърнимост.
Въпреки това е отделено задоволително място за описанието на решаващия (в началото) принос на американския военнопромишлен комплекс и галактическата стратегия за триумфа на нововъведението. Според Милър, страхът на Съединените щати от закъснение от Съветския съюз – първо в софтуерно отношение – в проучването на космоса, а по-късно и в количествено отношение – в броя на междуконтиненталните ракети (американците вземат решение да компенсират това с висока точност) води до увеличение на потреблението на микрочипове в технологиите на Министерството на защитата и НАСА. Точността, която новите „ смарт муниции “ са постигнали, е зашеметяваща.
Така да вземем за пример, по време на войната във Виетнам, през 1965 военновъздушните сили на Съединени американски щати в продължение на доста дълго време бомбардират извънредно значимия от военна позиция мост Хамджонг. Въпреки стотиците пуснати бомби нито една не попада в задачата и мостът си остава кадърен за потребление. Само че през 1972 година още с първото политане на нов модел бомбардировач с лазерно ориентиране на бомбите задачата е изумена и мостът със стратегическо значение е тотално срутен. Само един полет и единствено няколко бомби. Ето за какво не е за удивление, че държавните поръчки стават доста великодушни, чиповете последователно стават евтини, освен това дотолкоз, че към този момент са налични за всеобщо потребление в потребителските артикули – от битовата електроника до колите.
Авторът не подценява развиването на микроелектрониката в Съюз на съветските социалистически републики. Той отбелязва, че Хрушчов въодушевено утвърждава концепцията за създаване на руски град на полупроводниците, какъвто става Зеленоград (той към момента има микрочип в герба си). В атмосферата на Студената война обаче Америка не може и не желае да продаде технологията на Съветския съюз, по тази причина се намесва Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който търси тайните на производството на чипове. Според Милър при започване на 80-те години над хиляда души в чужбина – т.е. промишлени шпиони, са работили по въпроса. Но вследствие на това, допуска той, руските инженери са били заложници на копирането и имитирането на наученото, без да се научат да създават свое лично полупроводниково произвеждане, и постоянно са изоставали с няколко години. Законът на Мур гласи, че броят на транзисторите, сложени в интегралните схеми – в чиповете, се удвоява на всеки 24 месеца, тъй че това закъснение се оказва сериозно. Американските балистични ракети разполагат с цифрови системи за ориентиране и надзор още при започване на 60-те години, до момента в който първата сходна руска бордова изчислителна машина е тествана едвам през 1971 година Оборудването и машините за произвеждане на чипове също е трябвало да бъдат набавяни тайно от чужбина, а за аварийни елементи изобщо не е можело да става дума.
С течение на времето цивилното потребление на чиповете се разраства – появяват се аудиоплейъри, видеокамери, игрови конзоли, лични компютри, мобилни телефони и смарт телефони, което разрешава на международните производители да бъдат самостоятелни от отбранителната промишленост, макар че при всеки стадий на нововъведения някои от огромните компании банкрутират. Заплахата надвисна и над американската Intel, тайванската TSMC и японските и корейските компании. Оцелелите компании се радват на възходящи облаги, защото международното търсене на чипове нараства с 8% годишно.
Уви, книгата неизбежно приключва с тревожна нотка. Сегашният геополитически разлом се простира наоколо до страните, в които са ситуирани главните неповторими центрове за произвеждане на чипове.
Понастоящем Китай харчи годишно повече пари за вносни чипове (260 милиарда $ през 2017 г.), в сравнение с за петрол, защото Пекин по този начин и не съумява да сътвори свои лични аналози. Почти всеки чип, създаден в Китай, може да бъде създаден другаде. Но за актуалните процесори, чиповете с хардуерна поддръжка на ИИ логаритмите, чиповете памет, както и при най-новите аналогови чипове КНР е сериозно подвластна от американския програмен продукт и дизайн, от американския, холандския и японския хардуер, както и от южнокорейското и тайванското произвеждане.
Стратегическата цена на чиповете е неоспорима (в една противотанкова ракетна система Javelin се употребяват над 200 най-съвременни чипа); по тази причина китайските анализатори са на мнение, че при положение на борба със Съединени американски щати Китай няма друга опция, с изключение на да завземе TSMC (нейният дял в международното произвеждане – 37%) – дружно с останалата част от острова. Ембаргото върху пясъка е единствено възпираща мярка.
„ Тайван не е единствено източник на модерни чипове, на които разчитат военните сили на двете страни. Той е и най-вероятното бъдещо полесражение “ – е прекомерно мрачната прогноза на Милър.
