Арсеналът на Пекин за дуела с Вашингтон
Китай има мощни финансови принадлежности за комерсиалния си конфликт с Щатите, в това число купищата американски облигации, които държи и валутата си. Използването им обаче си има цена.
Веднага след оповестяването на увеличените митнически ставки (от 10 на 25 процента) върху китайския импорт за Съединени американски щати за 200 милиарда щ. $, китайците заплашиха, че ще отвърнат на удара. Прекият отговор за реципрочни данъци е малко евентуален, счита Брад Сецър - някогашен чиновник в американското финансово министерство, сега - старши помощник в Съвета за интернационалните връзки. Той разяснява, че равностоен отговор от 25% мита върху целия импорт от Щатите, в това число и на артикули, които се употребяват в китайските артикули за експорт, би блъснал непосредствено китайското стопанство. Поради което индиректният метод ще е по-уместен.
Стопанинът на Белия дом обръща прекомерно огромно внимание на финансовите пазари и постоянно приказва за борсовите показатели, достигнали рекордни висоти. И откакто в края на предходната седмица разгласи желанията си да усили митата, S&P 500 стартира да се хлъзга надолу. Което значи, че пазарните лостове, които Пекин би могъл да задейства, с цел да ожесточи борбата, ще са доста по-ефикасни.
Единият вид е да бъде девалвиран юана, с цел да се компенсира въздействието на нарасналите данъци.
Китайската валута, която се търгува зад граница (т.нар. офшорен юан) загуби 5.5% от цената си към щатския $ през 2018-а, което провокира неспокойствие у Тръмп и предизвика спекулации, че страната своеволно отслабва паричната си единица. В края на тази седмица (на 10 май), макар понижението си с 1.3% от понеделник, юанът нарастна, откакто Народната банка на Китай фиксира националната към щатската валута на по-силно от предстоящото ниво - 6.7912 юана за един $.
Все отново, като се има поради мъчителния опит на Пекин да девалвира валутата си през 2015-а, довел до всеобщ отлив на капитали от страната, повторението на този акт е малко евентуално, разяснява Тао Ванг - основен икономист за Китай и началник на икономическите разбори за Азия в "Ю Би Ес груп ". Просто тъй като формалните управляващи не толерират сходно бягство на фондове, което понижава доверието в националното стопанство. Както и рецензиите на щатската администрация, довели в последна сметка до митническата война.
Валутата е в центъра на комерсиалните договаряния и Вашингтон упорства за "пакт за валутна непоклатимост " като част от възможна договорка, настояват осведомени с въпроса. А организация "Блумбърг " осведоми на 9 май, че Белият дом е подготвен да разшири листата на страните, които Вашингтон подозира в манипулиране на националните им валути. И да включи в него с изключение на най-големите американски търговски сътрудници и Швейцария, също и Русия, Виетнам, Индонезия, Ирландия, Малайзия и Тайланд
Вторият лост е "раздялата " с щатски ДЦК.
Китай има американски държавен дълг за 1.1 трлн. щ. $ - повече от която и да било друга страна в света. Ако Пекин реши да редуцира вложенията си в този клас активи, оценен на общо 15.9 трлн. щ. $, това би било доста потентно оръжие. Особено откакто пазарите на облигации се разклатиха през предходната година след известието, че публични китайски представители са предложили да се лимитират и даже да се спрат покупките на щатски ДЦК. Но тук истината е, че Китай не разполага с чак толкоз положителни други варианти за вложение на своите валутни запаси от 3.1 трлн. щ. $. Което понижава и възможностите за потребление на този лост, разяснява Ед Ал-Хюсейни от капиталовата група Columbia Threadneedle Investments. Още повече, в случай че китайците стартират да разпродават американски дългови бумаги, - цените им ще скочат и ще обезценят и останалия дълг, който към момента има страната.
Третото оръжие на Пекин е да посегне на соята.
Китай, който е най-едрият покупател на соя от американците, към този момент е обложил тази суровина с 25% мито. По-голямата част от реколтата се прибира в щатите от междинния запад, където е и най-многобройният електорат на президента Доналд Тръмп. Което прави ориста й извънредно значима за стопанина на Белия дом. Преди утежняването на комерсиалните договаряния Китай направи няколко покупки на суровината "на благосклонност ". Сега бъдещите покупко-продажби могат да увиснат във въздуха. Защото, в случай че обезценяването на юана или продажбите на щатски държавен дълг носят и много неподходящи странични резултати, посягането към соята е относително елементарно осъществимо, обобщава Сецър.
Веднага след оповестяването на увеличените митнически ставки (от 10 на 25 процента) върху китайския импорт за Съединени американски щати за 200 милиарда щ. $, китайците заплашиха, че ще отвърнат на удара. Прекият отговор за реципрочни данъци е малко евентуален, счита Брад Сецър - някогашен чиновник в американското финансово министерство, сега - старши помощник в Съвета за интернационалните връзки. Той разяснява, че равностоен отговор от 25% мита върху целия импорт от Щатите, в това число и на артикули, които се употребяват в китайските артикули за експорт, би блъснал непосредствено китайското стопанство. Поради което индиректният метод ще е по-уместен.
Стопанинът на Белия дом обръща прекомерно огромно внимание на финансовите пазари и постоянно приказва за борсовите показатели, достигнали рекордни висоти. И откакто в края на предходната седмица разгласи желанията си да усили митата, S&P 500 стартира да се хлъзга надолу. Което значи, че пазарните лостове, които Пекин би могъл да задейства, с цел да ожесточи борбата, ще са доста по-ефикасни.
Единият вид е да бъде девалвиран юана, с цел да се компенсира въздействието на нарасналите данъци.
Китайската валута, която се търгува зад граница (т.нар. офшорен юан) загуби 5.5% от цената си към щатския $ през 2018-а, което провокира неспокойствие у Тръмп и предизвика спекулации, че страната своеволно отслабва паричната си единица. В края на тази седмица (на 10 май), макар понижението си с 1.3% от понеделник, юанът нарастна, откакто Народната банка на Китай фиксира националната към щатската валута на по-силно от предстоящото ниво - 6.7912 юана за един $.
Все отново, като се има поради мъчителния опит на Пекин да девалвира валутата си през 2015-а, довел до всеобщ отлив на капитали от страната, повторението на този акт е малко евентуално, разяснява Тао Ванг - основен икономист за Китай и началник на икономическите разбори за Азия в "Ю Би Ес груп ". Просто тъй като формалните управляващи не толерират сходно бягство на фондове, което понижава доверието в националното стопанство. Както и рецензиите на щатската администрация, довели в последна сметка до митническата война.
Валутата е в центъра на комерсиалните договаряния и Вашингтон упорства за "пакт за валутна непоклатимост " като част от възможна договорка, настояват осведомени с въпроса. А организация "Блумбърг " осведоми на 9 май, че Белият дом е подготвен да разшири листата на страните, които Вашингтон подозира в манипулиране на националните им валути. И да включи в него с изключение на най-големите американски търговски сътрудници и Швейцария, също и Русия, Виетнам, Индонезия, Ирландия, Малайзия и Тайланд
Вторият лост е "раздялата " с щатски ДЦК.
Китай има американски държавен дълг за 1.1 трлн. щ. $ - повече от която и да било друга страна в света. Ако Пекин реши да редуцира вложенията си в този клас активи, оценен на общо 15.9 трлн. щ. $, това би било доста потентно оръжие. Особено откакто пазарите на облигации се разклатиха през предходната година след известието, че публични китайски представители са предложили да се лимитират и даже да се спрат покупките на щатски ДЦК. Но тук истината е, че Китай не разполага с чак толкоз положителни други варианти за вложение на своите валутни запаси от 3.1 трлн. щ. $. Което понижава и възможностите за потребление на този лост, разяснява Ед Ал-Хюсейни от капиталовата група Columbia Threadneedle Investments. Още повече, в случай че китайците стартират да разпродават американски дългови бумаги, - цените им ще скочат и ще обезценят и останалия дълг, който към момента има страната.
Третото оръжие на Пекин е да посегне на соята.
Китай, който е най-едрият покупател на соя от американците, към този момент е обложил тази суровина с 25% мито. По-голямата част от реколтата се прибира в щатите от междинния запад, където е и най-многобройният електорат на президента Доналд Тръмп. Което прави ориста й извънредно значима за стопанина на Белия дом. Преди утежняването на комерсиалните договаряния Китай направи няколко покупки на суровината "на благосклонност ". Сега бъдещите покупко-продажби могат да увиснат във въздуха. Защото, в случай че обезценяването на юана или продажбите на щатски държавен дълг носят и много неподходящи странични резултати, посягането към соята е относително елементарно осъществимо, обобщава Сецър.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ