Китай е една от малкото страни в света, които имат

Китай е една от дребното страни в света, които имат пари и водачът отпред на страната Си Дзинпин, оглавяващ и Китайската комунистическа партия отпред към този момент отпуска за останалия свят известна сума за реализиране на огромния план „ Един пояс – едни път “. Повечето страни от петте континента са съгласни с присъединяване в този план, без значение от протекционизма на Съединени американски щати и съществуването на протекционистични дейности от някои страни от Европа. Проектът бе препоръчан от Си Дзинпин през 2013 година Той обгръща 62 страни и 4,4 милиарда души, или 40 % от международния Брутният вътрешен продукт.

При идването си на власт американският президент Доналд Тръмп издигна лозунга - „ Да създадем Съединени американски щати още веднъж велика “, а в отговор Китай застана с плана защитаващ глобализма - „ Един пояс – веднъж “.

Осъществяването на плана значи съществено преоформяне на световните, изключително на азиатските търговски и стопански модели. Анализаторите не са единомислещи в мнението си за тази самодейност и съзират в нея основни опасности. Самата самодейност по плана „ Един пояс – веднъж “ е към момента в самото начало. Големите водачи като Ангела Меркел и Синдзо Абе, в това число и Доналд Тръмп избират да не разясняват. Подкрепа и внимателност в изрече се следи при съветския президент Владимир Путин. Европейският съюз има лично виждане и то не е в поддръжка на „ Един пояс – веднъж “, макар че огромна част от страните-членки са „ за “.

Ключовете за намаляването на неопределеността, неяснотите към самодейността „ Един пояс – веднъж “ са свързани главно с решение на редица проблеми, касаещи стратегическите противници на Китай в лицето на Индия, Русия и Съединени американски щати, изключително по отношение на това, че растящата военна мощност на Китай й дава опция да е по-агресивна при решение на противоречиви територии, коемнтират специалисти.

Китайската страна счита „ да хвърли “ 500 милиарда $ за създаване на стопански кулоар през Пакистан, да построи пристанище в Джибути, а също по този начин и нефтопроводи в Азия. Всички тези 500 милиарда $ са планувани да бъдат ориентирани към създаване на инфраструктура, която би могла да се употребява в битките за превъзходство с обичайните страни. Експертите обръщат внимание, че Пекин би трябвало да признае, че поетата от него самодейност няма да съответствува с другите. Не може да не се означи, че Съединени американски щати, а частично и Европейски Съюз преглеждат тази цялост от планове през призмата на геополитиката, т.е. като старания от страна на Китай за основаване на сфери на въздействие. Конкретно тези 500 милиарда $, съгласно данните са ориентирани към планове в 62 страни в света. От 2013 година доникъде на 2017 година данните са за към този момент вложени в планове по самодейността средства от порядъка на 50 милиарда $.

Намерението по тази световна китайска самодейност получи публичност за пръв път през септември 2013 година в университет в Казахстан. Тогава китайският водач Си Дзинпин за пръв път показа плана, който по това време се простираше единствено в границите на Евразийския континент, а и самото наименование бе друго. В началото то бе заимствано от остарелият план „ Пътя на коприната “, след това стана „ Новият път на пътя на коприната “, а в този момент е „ Един пояс – едни път “. Което и от тези названия да се употребява няма да е неверно, разликата е в повишаването на обсега, на мащабите – от Евразийския континент до целия свят. Основната цел е преустрояване на античните търговски направления от Китай за Европа по сушата и по морето. Впоследствие обсегът доближава и до Латинска Америка.

Един от основните фактори е икономическият. Китай желае да подтиква растеж в слаборазвити вътрешни региони и да обезпечи огромни пазари за личният си остатък от огромни индустриални мощности. Държава като Китай, която разполага с интернационалните запаси от 3 трилиона $, което е над една четвърт от международния размер може да си разреши такива вариации.

Инициативата набра мощ през 2016 година, когато популистките придвижвания в Европа и Съединени американски щати взеха връх. Англия и Brexit сложиха под въпрос жизнеспособността на Европейския съюз. Съединени американски щати от своя страна избра да излезе от Транс тихоокеанското партньорство, което се отрази на образуването на световни стопански правила. Фактически появяването на „ Един пояс – веднъж “ не е нищо друго, с изключение на запълване на вакуума в търговско-икономическите връзки. Европа и Съединени американски щати сами сътвориха опция за разширение на въздействието Китай, а Си Дзинпин, без да си губи времето стартира да приканва страните да се причислят към самодейността, означават анализаторите. Липсата на друга вероятност, умората от чакането на европейските решения, както и протекционизма и спорната политика на Съединени американски щати провокираха и позитивното отношение, изключително на страни, нуждаещи се от вложения. Така припознаването в „ Един пояс – едни път “ на опция за глобализация стартира да притегля доста повече страни от предстоящото, защото е съпроводена не със залъгване за търговски съглашения, а с планове за пристанища, газопроводи, пътища, нови железопътни линии.

Европейски Съюз като цяло продължава да гледа с съмнение китайската самодейност, опасявайки се, че след Brexit това може да е нов удар против нея. В същото време пет страни през 2017 година като Дания, Финландия, Швейцария, Франция и Италия се оповестиха намерено в поддръжка на „ Един пояс – веднъж “. Полша, Чехия и Унгария също дадоха своето „ да “. Гърция към този момент се възползва и стартира присъединението посредством пристанище „ Пирея “.

Банките започнаха интензивно да се задействат по плана през 2016 – 2017 година През август 2017 година China Construction Bank Corp (CCB), втората по величина на активите си банка в страната притегли не по-малко от 100 милиарда юана или 15 милиарда $ във фонд, особено предопределен за финансирането на вложенията по плана „ Един пояс – веднъж “. Банката организира интензивно роуд шоу за вложители. Банката на китай (BOC) е другата държавна банка, която разгласи проекти за привличане на 20 милиарда юана в подобен фонд.
По думите на източници, представени от интернационалните осведомителни организации, паричните средства, привлечени от банките посредством фондове за директни вложения или други капиталови платформи са част от доста по-големи планове, подкрепяни от Централната бака на Китай за огромни вложения в чужбина, в това число и на покупко-продажби по плана „ Един пояс – веднъж “.
Останалите две китайски банка от „ огромната четворка “ - Промишлено-търговска банка на Китай и Селскостопанска банка на Китай през 2017 година също оповестиха за разискване на аналогични проекти за привличане на средства.

В китайските глобалистични планове се включи и Световната банка, която през септември 2017 година отпусна за инфраструктурните планове по Пътя на коприната общо 8 милиарда $ (икономическия пояс на Пътя на коприната).

През 2016 година Китайската банка за развиване даде заеми за сумата от 160 милиарда $ за страните, които влизат в плана „ Един пояс – веднъж “. Държавният глава на Китай Си Дзинпин през май 2017 година даде обещание да усили финансирането на 124 милиарда $, за осъществяване на проектите за строителството на Новия Път на коприната. Проектът може да сплоти Китай със старите и нови търговски сътрудници.

Инициативата „ 16 + 1 “ е част от „ Един пояс – веднъж “ и обгръща реализирането на редица стопански планове в Централна и Източна Европа. Тази година България бе хазаин на седмата Среща на държавните и държавни ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай. Провеждането на китайската политика бе особено обезпечено от наличието на ръководителя на Държавния съвет Ли Къцян. И с цел да няма неправилни усещания, изключително, с цел да не бъде „ засегната “ Европа, към участието, в чийто банков съюз към този момент се вглеждаме упорито бе отправено посланието на премиера Борисов: „ Форматът „ 16+1 “ не разделя Европа. Това не е геополитически съюз и не опълчва никого в Европа “, съобщи той.
Нещо повече, ръководителят на Държавния съвет на Китай Ли Къцян се ангажира с деликатно изследване на законите на Европейски Съюз, с цел да не бъдат нарушавани при реализирането на китайските планове в страната ни.
Така след няколкодневното посещаване се чуха и съответните резултати – Българската банка за развиване контракти кредитни съглашения за над 100 млн. евро с с китайски финансови институции за развиване за българския бизнес през 2017г.

Икономическият министър осведоми, че още през 2017 година ББР е сключила с Китайската банка за развиване кредитно съглашение за поддръжка на взаимни капиталови планове на стойност 80 млн.евро, като финансирането е асъдействало за развиване на значими за стопанската система на България планове в региона на превоза, възобновимите източници, строителство, индустрия, земеделие и други браншове. „ През 2017 година с ББР бе подписано и Споразумение за финансово съдействие за кредитна линия за 50 млн. евро от Ексим - Банката на Китай за финансиране на българския бизнес “, добави икономическият министър. По думите му в развой на договаряния е обезпечаване на още едно кредитно съглашение с Индустриалната и комерсиална банка на Китай - за повторно по-късно, което бе подписано през 2016 година
На извършения конгрес в София бе подписана и Програма за съдействие за интервала 2018-2020г. и Споразумение за съдействие за създаване на потенциал и шерване на опит. Това са първите публични документи на Асоциацията след учредяването й през ноември предходната година в Будапеща.
Китай се ангажира с плана за АЕЦ „ Белене “, с изкупуване на 10 млн. броя тютюневи листа, както и с създаване на високотехнологични стопанства и пробни полета в границите на плана за образован град “Св. София” край Елин Пелин.