Наръчник за бързо и лесно ферментиране на зеленчуци
Киселото зеле и комбучата превземат света, а хилядолетната традиция на ферментацията на храни изживява същински подем.
Ферментиралите храни са на трапезата както на последователите на здравословния метод на живот, които им приписват чудодейни свойства, по този начин и на виртуозите в кухнята, които разкриват нови аспекти на усета и необятни благоприятни условия за кулинарна алхимия.
Естествената ферментация е развой, при който микроорганизмите разграждат органичните съединения заради липса на О2. Такива артикули са обогатени с потребни минерали, витамини от групи В, С и К, омега-3 мастни киселини, натрий, желязо, антиоксиданти и пробиотици. Ферментацията вкъщи се прави без присъединяване на консерванти и " ускорители " на процеса.
Благодарение на ферментацията продуктите се съхраняват по-дълго, без да губят потребните си свойства. Всъщност можете да ферментирате всичко - от зеленчуци и плодове до зърнени храни. Така да вземем за пример в Азия бобът и пшеничният зародиш се ферментират отдавна, някои френски и италиански сирена също минават през ферментация, в Испания обичайно ядене е ферментирало свинско месо - хамон.
Как да ферментирате зеленчуци
Ето кои са най-важните фактори за вярната ферментация на зеленчуците:
Чистота: Общото предписание е да поддържате всичко допустимо най-чисто, с цел да избегнете замърсяване. Това е още по-важно за неща като кисели краставички и кисело зеле, които могат да ферментират за месец или повече.
Температура: Зеленчуците ферментират най-добре при към 18 C. Ако нямате хладно място, където да приберете ферментиралите си зеленчуци, имайте поради, че те ще ферментират бързо.
Тъмнина: Съхранявайте вашите зеленчукови ферменти в мрачен долап или ги увийте в забрадка, с цел да избегнете излагане на светлина. Светлината предизвиква появяването на плесен.
Сол: Правилното количество сол ще предотврати множеството проблеми.
Контейнери: Ако занапред стартирате, използвайте стъклен буркан с тежест, с цел да държите зеленчуците под течната саламура (и надалеч от излагане на въздух).
Примерна рецепта:
Ферментирали морковени пръчици:
Необходими артикули:
2 чаши вода (без хлор, задоволително за покриване на морковите)
3 супени лъжици нейодирана сол
4 до 6 огромни моркова
Начин на подготвяне:
Смесете солта и 1 чаша вода в буркан с размер 1 литър, с цел да извършите саламура.
Измийте и нарежете морковите на пръчици. Не е належащо да ги белите, само че не се колебайте, в случай че кожата е изключително груба.
Поставете морковите в буркана, като се уверите, че са на към (2,5 см) под горната част. Опитайте се да ги поставите морковите компактно един до различен или използвайте тежест, с цел да не изплуват над саламурата.
След това прибавете задоволително вода, с цел да покриете изцяло морковите.
Поставете морковите на мрачно място със стайна температура (кухненският долап е идеален). Оставете ги да ферментират от 3 до 7 дни. След три дни морковите ще бъдат вкусно ферментирали, само че към момента хрупкави. Те ще продължат да омекват колкото по-дълго ферментират.
Съхранявайте в ледник и се наслаждавайте в границите на 1 месец.
Ферментиралите храни са на трапезата както на последователите на здравословния метод на живот, които им приписват чудодейни свойства, по този начин и на виртуозите в кухнята, които разкриват нови аспекти на усета и необятни благоприятни условия за кулинарна алхимия.
Естествената ферментация е развой, при който микроорганизмите разграждат органичните съединения заради липса на О2. Такива артикули са обогатени с потребни минерали, витамини от групи В, С и К, омега-3 мастни киселини, натрий, желязо, антиоксиданти и пробиотици. Ферментацията вкъщи се прави без присъединяване на консерванти и " ускорители " на процеса.
Благодарение на ферментацията продуктите се съхраняват по-дълго, без да губят потребните си свойства. Всъщност можете да ферментирате всичко - от зеленчуци и плодове до зърнени храни. Така да вземем за пример в Азия бобът и пшеничният зародиш се ферментират отдавна, някои френски и италиански сирена също минават през ферментация, в Испания обичайно ядене е ферментирало свинско месо - хамон.
Как да ферментирате зеленчуци
Ето кои са най-важните фактори за вярната ферментация на зеленчуците:
Чистота: Общото предписание е да поддържате всичко допустимо най-чисто, с цел да избегнете замърсяване. Това е още по-важно за неща като кисели краставички и кисело зеле, които могат да ферментират за месец или повече.
Температура: Зеленчуците ферментират най-добре при към 18 C. Ако нямате хладно място, където да приберете ферментиралите си зеленчуци, имайте поради, че те ще ферментират бързо.
Тъмнина: Съхранявайте вашите зеленчукови ферменти в мрачен долап или ги увийте в забрадка, с цел да избегнете излагане на светлина. Светлината предизвиква появяването на плесен.
Сол: Правилното количество сол ще предотврати множеството проблеми.
Контейнери: Ако занапред стартирате, използвайте стъклен буркан с тежест, с цел да държите зеленчуците под течната саламура (и надалеч от излагане на въздух).
Примерна рецепта:
Ферментирали морковени пръчици:
Необходими артикули:
2 чаши вода (без хлор, задоволително за покриване на морковите)
3 супени лъжици нейодирана сол
4 до 6 огромни моркова
Начин на подготвяне:
Смесете солта и 1 чаша вода в буркан с размер 1 литър, с цел да извършите саламура.
Измийте и нарежете морковите на пръчици. Не е належащо да ги белите, само че не се колебайте, в случай че кожата е изключително груба.
Поставете морковите в буркана, като се уверите, че са на към (2,5 см) под горната част. Опитайте се да ги поставите морковите компактно един до различен или използвайте тежест, с цел да не изплуват над саламурата.
След това прибавете задоволително вода, с цел да покриете изцяло морковите.
Поставете морковите на мрачно място със стайна температура (кухненският долап е идеален). Оставете ги да ферментират от 3 до 7 дни. След три дни морковите ще бъдат вкусно ферментирали, само че към момента хрупкави. Те ще продължат да омекват колкото по-дълго ферментират.
Съхранявайте в ледник и се наслаждавайте в границите на 1 месец.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ