Въпреки Радев: Кирил Петков все пак призна, че Крим е окупиран от Русия
Кирил Петков напълно поддържа мнението на Европейски Съюз и НАТО, че Украйна е единна и тъй като Крим сега е окупиран, става дума за окупация. " За мен няма никакво подозрение в това. Ние изцяло поддържаме европейската позиция, без никакво отклоняване от нея ", съобщи той в изявление за Bloomberg.
По думите му България би трябвало да бъде в Шенгенското пространство и добави, че ще ускори полемиките със Скопие. " Според това по какъв начин напредваме по всички проблеми, чакам да определим дефинитивна дата за приемане на Македония ", акцентира той.
Новият министър-председател на България удостовери уговорката на държавното управление да одобри еврото след две години макар нежната поддръжка измежду гласоподавателите. Той обърна внимание на нуждата от интензивно увеличение на поддръжката за въвеждането на единната валута след неуспеха на връзката по време на рецесията с Covid-19.
Коментарите са първият експлицитен залог на държавното управление за влизане в еврозоната, изработен от Петков откогато държавното управление встъпи в служба през декември. Преходът от българския лев към еврото би трябвало да се третира деликатно и изисква огромна социална осведомителна акция, сподели Петков.
" Това не може да се направи внезапно ", сподели премиера като повтори целевата дата за еврото до 2024 година " Когато не се комуникира добре и по-късно се постанова или натрапва на популацията, постоянно има риск от политически разтърсвания, които не би трябвало да съществуват ".
" Ние безспорно сме ангажирани с датата 01 януари 2024. Разбираме икономическите изгоди от това и се стремим да е неразделна част от финансовата ни политика, само че би трябвало деликатно да подходим към връзката и по тази причина би трябвало да стартираме от рано. Това е част от нашия проект – да не сервира изненади и да беседваме с всички заинтригувани страни за практичната страна на нещата. Например, за какъв интервал ще би трябвало да има отчетност и в евро, и в лв. в кварталното магазинче. Какъв е подобаващият интервал? Доколко ще има счетоводни проблеми за дребния бизнес? ".
Петков сподели, че страната ще резервира неизменен настоящия фиксинг лев-евро до влизането през 2024 година
Според него е обикновено, когато увеличиш паричното предложение без безусловно да се усилва действителният Брутният вътрешен продукт, да се сътвори инфлация. " Това се случи във всички европейски страни, това се случи в България като при нас има един спомагателен фактор, който е изцяло логически: нашата обществена политика нито един пенсионер да не остане под линията на бедността. Тук няма детайл на икономисване и каквото и нарастване да беше обещано, то беше изхарчено в стопанската система, а това ни донесе в допълнение повишаване на инфлацията, само че считам, че тя е естествена – 1 – 1,5 % над европейската инфлация. Трябва деликатно да следим тези последствия, само че аз съм уверен, че няма систематичен проблем, който да основава риск за България. От доста години валутният курс е закрепен, няма прекалено надвишаване или остатъци по комерсиалния недостиг, които да не са овладени. Така че, за нас преходът би трябвало да е относително елементарен. Левът към този момент е закрепен към еврото, а ще можем да се възползваме и от по-ниската рискова награда и нулевите разноски при преводите ".
България е заложила недостиг от 3% през 2021 година и през " идната година би трябвало да се опитаме да имаме 3-4% недостиг какъвто, апропо, ще имат множеството страни в Европа ", сподели Петков.
" По-важното е по какъв начин ще се харчи този недостиг. Ако той бъде вложен ефикасно във всички неща, които желаеме да създадем, в случай че се влага в нулевата приемливост към корупцията, това е интелигентна тактика, която да се приложи в интервала на възобновяване от Covid, а също вероятно и през идната зима, когато е допустимо към момента да има нови талази... през идната година можем да си позволим недостиг до 4%, а тогава несъмнено ще се вместим в критериите от Маастрихт. Мисля, че това е и задачата на множеството европейски финансови министри. Така ще бъдем в синхрон с Европа ", разяснява министър-председателят.
Правителството не има намерение да трансформира плоския налог за бизнеса и физическите лица, увери Петков. " Вярваме, че това е конкурентно преимущество за България. Сега би трябвало да насочим внимание към разноските на събраните налози, парите от сегашната данъчна система. Колкото по-ефективно, толкоз по-добре. Режимът обаче остава подобен, какъвто е. Това конкурентно преимущество за България към момента не е изчерпано ".
Петков съобщи, че ускорява дневния си ред за възстановяване на успеваемостта на органите за битка с корупцията и налагане на механизъм за усилване на контрола над основния прокурор след многократни рецензии от Европейски Съюз. " Напредъкът може да помогне на България да се причисли към Шенгенското пространство на Европейски Съюз през идващите шест месеца - упоритост, дълго отлагана от държавите-членки на фона на подозрения по отношение на правоприлагането на България ", сподели той.
" Надявам се, че още при председателството на Франция ще отбележим значителен прогрес в това отношение. Убеден съм, че България би трябвало да бъде в Шенгенското пространство и считам, че в случай че в идващите месеци покажем обещаните резултати, това ще донесе достоверност на настояването ни нашите сътрудници да признаят напредъка ни. Тази коалиция ще остане на власт, до момента в който можем да поддържаме тази нулева приемливост към корупцията ", добави Петков.
" Ако имаме съдружен сътрудник, който стъпва настрана и в случай че това кара държавното управление да падне, по този начин да бъде ", безапелационен бе министър председателят. Той също по този начин даде обещание да се бори с пандемията посредством увеличение на доброволната имунизация посредством акции, фискални тласъци и въвеждане на документи за имунизация или предишно заболяване в обществената администрация.
По думите му България е разтревожена от последните напрежения сред Украйна и Русия и уговорката на Съединени американски щати за реакция при положение на съветска инвазия в Украйна.
" Разбира се, че се тревожим, тъй като сме близо. Всеки спор и риск от ескалация на спора в съседство е неприятна вест за всички от района и цяла Европа. Ясно декларирахме, че нашето държавно управление ще бъде градивен и деен член на Европейски Съюз и на НАТО. С други думи – във външната политика желая да България бъде одобрявана като благонадежден сътрудник ", сподели Петков.
Според него България би трябвало да мисли за основаването на стратегическа инфраструктура, която би могла да помогне на опциите на НАТО да има по-добра логистика, по-добра военна подвижност в свързването на Александруполис с Констанца да вземем за пример.
" Не сме обсъждали с никой от сътрудниците ни от НАТО, нито вътрешно в държавното управление нищо съответно за спомагателни военни елементи или друго. Ще има полемики, само че бих желал да видя плановете по Механизма за свързване на Европа и военната подвижност на НАТО, наред с осите от Гърция до Румъния през цяла Източна България ".
Петков сподели, че държавното управление му ще търси способи за финансиране на инфраструктурни планове, които " могат да оказват помощ за способността на НАТО да има по-добра логистика ", в това число повече мостове по река Дунав и пътни връзки, които ще оказват помощ за свързването на Гърция и Румъния, северните и южните съседи на България.
Според министър-председателя би трябвало да има резистентен метод към промените от Зелената договорка, с цел да не намалее конкурентоспособността на района. " Може би по-бавен растеж или някои регулаторни процеси, с които би трябвало да го реализираме. Иначе рискуваме да станем най-бързо най-зелени, само че и най-бързо да намалее конкурентоспособността ни. А тези две неща би трябвало да се развиват ръка за ръка, с цел да реализираме в действителност зелените цели на зелена стопанска система, която да е устойчива и която поддържа своите жители. " Запитан за затварянето на въглищните електроцентрали и замяната на мощности, Петков разяснява, че " в случай че сменяем локален източник на сила с вносен, зависимостта ни се усилва ".
" Относно периодите на затваряне на ТЕЦ-овете, бихме могли да ги заложим да вземем за пример до 2040 година, само че това няма значение. При сегашните цени на въглеродните излъчвания и в случай че не престават да порастват, тези ТЕЦ-ове в действителност мъчно ще работят на пазара. Мечтая след няколко години, да кажем до 2040 година да успеем изцяло да заместим всички въглищни източници с чисти енергийни източници, които да са локални. Не желая да ги заменявам с газ да вземем за пример. Заместването им с газ е краткотраен развой и за нас няма смисъл. Първо, тъй като усилва зависимостта ни. Второ, след 10 години може да водим същия диалог за газа, както през днешния ден за въглищата ".
Според Петков България може да разшири сегашната АЕЦ в Козлодуй с вероятно нов реактор, само че не може да се приказва за план в Белене.
По думите му България би трябвало да бъде в Шенгенското пространство и добави, че ще ускори полемиките със Скопие. " Според това по какъв начин напредваме по всички проблеми, чакам да определим дефинитивна дата за приемане на Македония ", акцентира той.
Новият министър-председател на България удостовери уговорката на държавното управление да одобри еврото след две години макар нежната поддръжка измежду гласоподавателите. Той обърна внимание на нуждата от интензивно увеличение на поддръжката за въвеждането на единната валута след неуспеха на връзката по време на рецесията с Covid-19.
Коментарите са първият експлицитен залог на държавното управление за влизане в еврозоната, изработен от Петков откогато държавното управление встъпи в служба през декември. Преходът от българския лев към еврото би трябвало да се третира деликатно и изисква огромна социална осведомителна акция, сподели Петков.
" Това не може да се направи внезапно ", сподели премиера като повтори целевата дата за еврото до 2024 година " Когато не се комуникира добре и по-късно се постанова или натрапва на популацията, постоянно има риск от политически разтърсвания, които не би трябвало да съществуват ".
" Ние безспорно сме ангажирани с датата 01 януари 2024. Разбираме икономическите изгоди от това и се стремим да е неразделна част от финансовата ни политика, само че би трябвало деликатно да подходим към връзката и по тази причина би трябвало да стартираме от рано. Това е част от нашия проект – да не сервира изненади и да беседваме с всички заинтригувани страни за практичната страна на нещата. Например, за какъв интервал ще би трябвало да има отчетност и в евро, и в лв. в кварталното магазинче. Какъв е подобаващият интервал? Доколко ще има счетоводни проблеми за дребния бизнес? ".
Петков сподели, че страната ще резервира неизменен настоящия фиксинг лев-евро до влизането през 2024 година
Според него е обикновено, когато увеличиш паричното предложение без безусловно да се усилва действителният Брутният вътрешен продукт, да се сътвори инфлация. " Това се случи във всички европейски страни, това се случи в България като при нас има един спомагателен фактор, който е изцяло логически: нашата обществена политика нито един пенсионер да не остане под линията на бедността. Тук няма детайл на икономисване и каквото и нарастване да беше обещано, то беше изхарчено в стопанската система, а това ни донесе в допълнение повишаване на инфлацията, само че считам, че тя е естествена – 1 – 1,5 % над европейската инфлация. Трябва деликатно да следим тези последствия, само че аз съм уверен, че няма систематичен проблем, който да основава риск за България. От доста години валутният курс е закрепен, няма прекалено надвишаване или остатъци по комерсиалния недостиг, които да не са овладени. Така че, за нас преходът би трябвало да е относително елементарен. Левът към този момент е закрепен към еврото, а ще можем да се възползваме и от по-ниската рискова награда и нулевите разноски при преводите ".
България е заложила недостиг от 3% през 2021 година и през " идната година би трябвало да се опитаме да имаме 3-4% недостиг какъвто, апропо, ще имат множеството страни в Европа ", сподели Петков.
" По-важното е по какъв начин ще се харчи този недостиг. Ако той бъде вложен ефикасно във всички неща, които желаеме да създадем, в случай че се влага в нулевата приемливост към корупцията, това е интелигентна тактика, която да се приложи в интервала на възобновяване от Covid, а също вероятно и през идната зима, когато е допустимо към момента да има нови талази... през идната година можем да си позволим недостиг до 4%, а тогава несъмнено ще се вместим в критериите от Маастрихт. Мисля, че това е и задачата на множеството европейски финансови министри. Така ще бъдем в синхрон с Европа ", разяснява министър-председателят.
Правителството не има намерение да трансформира плоския налог за бизнеса и физическите лица, увери Петков. " Вярваме, че това е конкурентно преимущество за България. Сега би трябвало да насочим внимание към разноските на събраните налози, парите от сегашната данъчна система. Колкото по-ефективно, толкоз по-добре. Режимът обаче остава подобен, какъвто е. Това конкурентно преимущество за България към момента не е изчерпано ".
Петков съобщи, че ускорява дневния си ред за възстановяване на успеваемостта на органите за битка с корупцията и налагане на механизъм за усилване на контрола над основния прокурор след многократни рецензии от Европейски Съюз. " Напредъкът може да помогне на България да се причисли към Шенгенското пространство на Европейски Съюз през идващите шест месеца - упоритост, дълго отлагана от държавите-членки на фона на подозрения по отношение на правоприлагането на България ", сподели той.
" Надявам се, че още при председателството на Франция ще отбележим значителен прогрес в това отношение. Убеден съм, че България би трябвало да бъде в Шенгенското пространство и считам, че в случай че в идващите месеци покажем обещаните резултати, това ще донесе достоверност на настояването ни нашите сътрудници да признаят напредъка ни. Тази коалиция ще остане на власт, до момента в който можем да поддържаме тази нулева приемливост към корупцията ", добави Петков.
" Ако имаме съдружен сътрудник, който стъпва настрана и в случай че това кара държавното управление да падне, по този начин да бъде ", безапелационен бе министър председателят. Той също по този начин даде обещание да се бори с пандемията посредством увеличение на доброволната имунизация посредством акции, фискални тласъци и въвеждане на документи за имунизация или предишно заболяване в обществената администрация.
По думите му България е разтревожена от последните напрежения сред Украйна и Русия и уговорката на Съединени американски щати за реакция при положение на съветска инвазия в Украйна.
" Разбира се, че се тревожим, тъй като сме близо. Всеки спор и риск от ескалация на спора в съседство е неприятна вест за всички от района и цяла Европа. Ясно декларирахме, че нашето държавно управление ще бъде градивен и деен член на Европейски Съюз и на НАТО. С други думи – във външната политика желая да България бъде одобрявана като благонадежден сътрудник ", сподели Петков.
Според него България би трябвало да мисли за основаването на стратегическа инфраструктура, която би могла да помогне на опциите на НАТО да има по-добра логистика, по-добра военна подвижност в свързването на Александруполис с Констанца да вземем за пример.
" Не сме обсъждали с никой от сътрудниците ни от НАТО, нито вътрешно в държавното управление нищо съответно за спомагателни военни елементи или друго. Ще има полемики, само че бих желал да видя плановете по Механизма за свързване на Европа и военната подвижност на НАТО, наред с осите от Гърция до Румъния през цяла Източна България ".
Петков сподели, че държавното управление му ще търси способи за финансиране на инфраструктурни планове, които " могат да оказват помощ за способността на НАТО да има по-добра логистика ", в това число повече мостове по река Дунав и пътни връзки, които ще оказват помощ за свързването на Гърция и Румъния, северните и южните съседи на България.
Според министър-председателя би трябвало да има резистентен метод към промените от Зелената договорка, с цел да не намалее конкурентоспособността на района. " Може би по-бавен растеж или някои регулаторни процеси, с които би трябвало да го реализираме. Иначе рискуваме да станем най-бързо най-зелени, само че и най-бързо да намалее конкурентоспособността ни. А тези две неща би трябвало да се развиват ръка за ръка, с цел да реализираме в действителност зелените цели на зелена стопанска система, която да е устойчива и която поддържа своите жители. " Запитан за затварянето на въглищните електроцентрали и замяната на мощности, Петков разяснява, че " в случай че сменяем локален източник на сила с вносен, зависимостта ни се усилва ".
" Относно периодите на затваряне на ТЕЦ-овете, бихме могли да ги заложим да вземем за пример до 2040 година, само че това няма значение. При сегашните цени на въглеродните излъчвания и в случай че не престават да порастват, тези ТЕЦ-ове в действителност мъчно ще работят на пазара. Мечтая след няколко години, да кажем до 2040 година да успеем изцяло да заместим всички въглищни източници с чисти енергийни източници, които да са локални. Не желая да ги заменявам с газ да вземем за пример. Заместването им с газ е краткотраен развой и за нас няма смисъл. Първо, тъй като усилва зависимостта ни. Второ, след 10 години може да водим същия диалог за газа, както през днешния ден за въглищата ".
Според Петков България може да разшири сегашната АЕЦ в Козлодуй с вероятно нов реактор, само че не може да се приказва за план в Белене.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ