Кирил Балдев започва акция за събиране на книги за библиотеката

Кирил Балдев стартира акция за събиране на книги за библиотеката в родното му село, откакто пожар я опустошава. Случката е отпреди три години, когато той е четиринайсетгодишен. След това взема решение да продължи и да събира книги и за други библиотеки в села и дребни обитаеми места. Защо - " в случай че имаше организация, която да го прави, нямаше въобще да се ангажирам да групирам книги ".

Целта му - да се върне любовта към четенето. Убеден е, че делото му има смисъл. Обяснява: Не ги подарявам от моята библиотека, просто оказвам помощ на хората посредством мен да си дарят книгите.

Самият той няма най-любима книга и е на мнение, че всяка е скъпа сама по себе си. Все отново споделя, че има обичана литература – българската. Много харесва творчеството на Иван Вазов и Христо Ботев.

Учи в математическата гимназия в Пазарджик. Прави усещане на доста умен за възрастта си. Живее в обществен дом в пазарджишкото село Звъничево. Понякога и фамилията му изпраща пари. Не се усеща ощетен.

А е благополучен, когато има опция да поддържа връзка

" с индивиди, а не просто с хора "

Тъй като обича да написа лирика, от време на време взе участие в литературни състезания. Иска да следва публицистика и да бъде публицист. Харесва му това, че тази работа ще му даде опция да опише доста положителни истории.

За предразсъдъка, че децата от обществените домове са лъжливи и крадливи, Кирил разяснява: " В домовете има както такива деца, по този начин и други, които се развиват. Човек, който не е попадал или работил в такава институция, не може да е добре осведомен с тази среда и да сочи с пръст. Всяко дете в подобен дом има своята самостоятелна история ".

Слуша всякаква музика. Включително и поп фолк, когато се събира с другари. Казва: " Чалгата е просто развлечение и не носи никаква полезност. Тя краткотрайно отклонява вниманието на хората от проблемите, по тази причина се слуша доста ". А що се отнася до киното, най-вече харесва документалните филми.

" Казват, че в младите положителното постоянно липсва. Но около акциите виждам, че и в младите положителното съществува ", споделя Кирил. Убеден е, че у всеки човек има нещо положително без значение по какъв начин се държи. Допълва:

Аз не осъждам хората

Ако имам вяра, че някой е добър, а се окаже, че той не е, тогава даже и мнението си не споделям за този човек.

Кирил не брои какъв брой книги са дарени с неговата помощ, нито на какъв брой читалища ги е дал. Вмята, че по доброволчеството постоянно има разноски, които остават за негова сметка. Случва се да заплаща доставки. Помагат му другари, хора с бизнес и с хубави специалности, които имат опция да дарят. Мисли си обаче, че общините би трябвало да отпускат повече пари за книги на читалищните библиотеки.

Мечтае да живее в страна, в която животът е спокоен. Признава, че

от време на време си мисли за емиграция

изключително като гледа хората, които стоят измежду ден в кафенетата, тъй като за тях няма работа. Владее британски език и си мисли, че вероятно би могъл да живее в Съединени американски щати или в Обединеното кралство.

Не е оптимист за бъдещето на България. Казва: " Проблемът е, че хората не живеят с мисълта, че би трябвало да се образоват всеки ден. Вземат ли висшето си обучение, просто стопират да учат ". Не му харесва и това по какъв начин медиите въздействат на хората: " Ако прочетат публикация, даже и да е подправена, незабавно избухват и разясняват ".

Кирил не може да каже дали ще продължи да се занимава с това да събира и подарява книги в бъдеще. Не обича да прави проекти. Но знае: Само от мен зависи какво ще бъде бъдещето ми.