Раду Михайляну, режисьор: Европейското кино е в опасност
Кинорежисьорът Раду Михайляну е роден в Румъния, само че още през 1980 година емигрира във Франция, бягайки от комунистическия режим. Автор е на филми като " Влакът на живота ", " След живота ", " Концертът " и " Изворът на дамите ", за които е получавал награди на фестивали като тези във Венеция и Берлин и които са били номинирани за оценки като " Златната палма " в Кан и " Златен глобус " за задграничен филм. През 2018 година неговата кино акомодация по романа " История на любовта " на Никол Краус беше част от конкурсната стратегия на " Синелибри ", а тази година той дойде в България, с цел да бъде част от журито на фестивала.
Разговаря с Раду Михайляну за сегашното и бъдещето на европейското кино и филмовите акомодации по литературни творби.
Една от главните тематики във вашите филми е тази за идентичността. Защо е по този начин? И по какъв метод се самоидентифицирате като човек, който е румънски евреин, който от съвсем четири десетилетия живее във Франция?
- Наистина идентичността е една от тематиките, които жегвам в своята работа. Първата причина е, че аз самият съм бежанец. Всеки един бежанец си задава въпроса за своята еднаквост, тъй като, когато заминеш, би трябвало се промениш и да се адаптираш. Затова и той се пита непрекъснато: " Кой съм аз вътре в себе си? " Иначе от днешна позиция смятам себе си за евреин, за румънец, за французин и за жител на целия свят.
Как стои европейското кино в подтекста на глобализацията?
- Европейското кино продължава, наблягам - към този момент, да бъде забавно. Но има огромна опасност - то е в заплаха, тъй като навлизаме в стадий, в който културата се размива от ден на ден в световната просвета. Която на собствен ред е подчинена на световни ползи и доста скоро ще бъде задвижвана от логаритъм. В тази борба има заплаха да изгубим своята искреност, своята почтеност и това, което ни отличава от другите. В тази посока в този момент се водят доста борби както на локално, по този начин и на световно равнище. Аз интензивно вземам участие в тях.
Една от тези борби е обвързвана с разпространяването на европейското кино. По какъв метод то може да се усъвършенства във времената на " Дисни "?
- Съществуват разнородни механизми за отбрана. Една от опциите е да се основат квоти за вложения по отношение на американските колоси. Да ги задължим, когато имат доходи от една европейска страна, да реинвестират част от тези доходи в локалната еднаквост и просвета. Другият механизъм е това, което назоваваме " моралното право на създателя " - създателят да има по-голямо право на избор и повече мощ от този, който дава парите. Една трета опция е самите ние да създадем мощна мрежа на разпространяване по целия свят. Така освен ще се пазиме, само че и ще можем да нападаме.
За какво е съумяла да се пребори до момента европейската кинообщност?
- През предходната година спечелихме извънредно значими борби по линията на две доста основни наставления на Европейския съюз. Знам защо приказвам, тъй като бях на предна линия. При Директивата за аудио-визуалните медийни услуги успяхме да договорим 30% от каталога на всички платформи и разпространители да се състои от европейски заглавия. На тях към този момент им е неразрешено да дистрибутират единствено американско наличие в евопейските страни. Другата инструкция е тази за авторското право. Сега всяка една платформа е задължена да заплати авторските права на наличието, което употребява, без значение дали това е ария, публикация или филм. От другата страна, да кажем, беше " Google ". Те бяха отделили 30 млн. евро, с цел да създадат по този начин, че директивата да не бъде призната. Борихме се в продължение на 2 години и най-после спечелихме. Не е елементарно, не е просто, само че се движим напред. Бяхме всички дружно и в полза на истината моите български другари доста помогнаха, с цел да убедят вашите евродепутати.
Споменахте платформите като " Нетфликс ". От известно време за техните филми се води развълнуван разговор - за присъединяване им по фестивали, за разпространяването им по кината...
- От доста време постоянно е имало филми, които излизат в салоните, и филми, основани за малкия екран. Понякога се случва някои от втория тип да отиват в Кан и в последна сметка да се озоват в кината. Въпреки това в основата си те са предопределени за малкия екран. Сега просто се появява трета категория – филмите, основани от платформите. В самата си формулировка те не са кинофилми, само че това не значи, че са неприятни. Те могат да бъдат положителни и тогава да бъдат селектирани на кинофестивалите. Но единствено като изключение. В бъдеще платформите ще влагат във филми, които ще бъдат прожектирани в кината. Както към този момент 30-40 години го прави малкия екран. В това няма нищо извънредно.
Как наподобява българското кино в профил?
- В артистичен аспект в България има извънредно мощно кинопроизводство. За страдание обаче няма ясно открита политическа конструкция, която да разрешава финансирането на качествените филми. Да, ние можем да оказваме помощ – от Франция, от други страни. Но самата българска кинообщност би трябвало да успее да наложи на политиците един същински работещ механизъм за финансиране, както е в доста европейски страни като Франция, Германия, Холандия.
Заснели сте филмовата акомодация по романа на Никола Краус " История за любовта " в Съединени американски щати. По какво се разграничава снимачният развой от този в Европа?
- В Европа се почита мнението на създателя, защото той е индивидът с визията за кино лентата, а в Съединени американски щати - най-много този, който дава парите. Дори в този контект там се появяват и осъществят изключителни създатели. Но в Съединени американски щати разпоредбите са извънредно прецизни. Понякога на нас, европейците, ни е доста мъчно да се нагодим към тях. Аз го направих, тъй като съм отишъл да работя там. Но в този момент, когато водим договаряния с американци, които идват да снимат в Европа, те са наред да се приспособяват към тукашните правила. От учтивост.
Как се прави кино от литература?
- Колкото по-голям шедьовър е литературното произведение, което имаме пред себе си, толкоз повече то участва в груповото въображение на хората. Много мъчно е да привнесеш нова позиция и да промениш нечии показа, въображение, схващане... Бих споделил даже, че е излишно да се сблъскваш по този метод с литературата. По-интересно е, когато книгата не е толкоз известна и самият сюжет се поддава на снимане. Тогава се стремиш да преведеш този сюжет на езика на киното. Което, напълно естествено, е изменничество по отношение на литературата.
Какво ви занимава сега?
- Това, което постоянно ме е вълнувало в изкуството, е свободата. Така че ще не преставам да повеждам борба против парите и глобализацията. А тази борба става все по-ожесточена.
*Източник: https://www.dnevnik.bg/
Разговаря с Раду Михайляну за сегашното и бъдещето на европейското кино и филмовите акомодации по литературни творби.
Една от главните тематики във вашите филми е тази за идентичността. Защо е по този начин? И по какъв метод се самоидентифицирате като човек, който е румънски евреин, който от съвсем четири десетилетия живее във Франция?
- Наистина идентичността е една от тематиките, които жегвам в своята работа. Първата причина е, че аз самият съм бежанец. Всеки един бежанец си задава въпроса за своята еднаквост, тъй като, когато заминеш, би трябвало се промениш и да се адаптираш. Затова и той се пита непрекъснато: " Кой съм аз вътре в себе си? " Иначе от днешна позиция смятам себе си за евреин, за румънец, за французин и за жител на целия свят.
Как стои европейското кино в подтекста на глобализацията?
- Европейското кино продължава, наблягам - към този момент, да бъде забавно. Но има огромна опасност - то е в заплаха, тъй като навлизаме в стадий, в който културата се размива от ден на ден в световната просвета. Която на собствен ред е подчинена на световни ползи и доста скоро ще бъде задвижвана от логаритъм. В тази борба има заплаха да изгубим своята искреност, своята почтеност и това, което ни отличава от другите. В тази посока в този момент се водят доста борби както на локално, по този начин и на световно равнище. Аз интензивно вземам участие в тях.
Една от тези борби е обвързвана с разпространяването на европейското кино. По какъв метод то може да се усъвършенства във времената на " Дисни "?
- Съществуват разнородни механизми за отбрана. Една от опциите е да се основат квоти за вложения по отношение на американските колоси. Да ги задължим, когато имат доходи от една европейска страна, да реинвестират част от тези доходи в локалната еднаквост и просвета. Другият механизъм е това, което назоваваме " моралното право на създателя " - създателят да има по-голямо право на избор и повече мощ от този, който дава парите. Една трета опция е самите ние да създадем мощна мрежа на разпространяване по целия свят. Така освен ще се пазиме, само че и ще можем да нападаме.
За какво е съумяла да се пребори до момента европейската кинообщност?
- През предходната година спечелихме извънредно значими борби по линията на две доста основни наставления на Европейския съюз. Знам защо приказвам, тъй като бях на предна линия. При Директивата за аудио-визуалните медийни услуги успяхме да договорим 30% от каталога на всички платформи и разпространители да се състои от европейски заглавия. На тях към този момент им е неразрешено да дистрибутират единствено американско наличие в евопейските страни. Другата инструкция е тази за авторското право. Сега всяка една платформа е задължена да заплати авторските права на наличието, което употребява, без значение дали това е ария, публикация или филм. От другата страна, да кажем, беше " Google ". Те бяха отделили 30 млн. евро, с цел да създадат по този начин, че директивата да не бъде призната. Борихме се в продължение на 2 години и най-после спечелихме. Не е елементарно, не е просто, само че се движим напред. Бяхме всички дружно и в полза на истината моите български другари доста помогнаха, с цел да убедят вашите евродепутати.
Споменахте платформите като " Нетфликс ". От известно време за техните филми се води развълнуван разговор - за присъединяване им по фестивали, за разпространяването им по кината...
- От доста време постоянно е имало филми, които излизат в салоните, и филми, основани за малкия екран. Понякога се случва някои от втория тип да отиват в Кан и в последна сметка да се озоват в кината. Въпреки това в основата си те са предопределени за малкия екран. Сега просто се появява трета категория – филмите, основани от платформите. В самата си формулировка те не са кинофилми, само че това не значи, че са неприятни. Те могат да бъдат положителни и тогава да бъдат селектирани на кинофестивалите. Но единствено като изключение. В бъдеще платформите ще влагат във филми, които ще бъдат прожектирани в кината. Както към този момент 30-40 години го прави малкия екран. В това няма нищо извънредно.
Как наподобява българското кино в профил?
- В артистичен аспект в България има извънредно мощно кинопроизводство. За страдание обаче няма ясно открита политическа конструкция, която да разрешава финансирането на качествените филми. Да, ние можем да оказваме помощ – от Франция, от други страни. Но самата българска кинообщност би трябвало да успее да наложи на политиците един същински работещ механизъм за финансиране, както е в доста европейски страни като Франция, Германия, Холандия.
Заснели сте филмовата акомодация по романа на Никола Краус " История за любовта " в Съединени американски щати. По какво се разграничава снимачният развой от този в Европа?
- В Европа се почита мнението на създателя, защото той е индивидът с визията за кино лентата, а в Съединени американски щати - най-много този, който дава парите. Дори в този контект там се появяват и осъществят изключителни създатели. Но в Съединени американски щати разпоредбите са извънредно прецизни. Понякога на нас, европейците, ни е доста мъчно да се нагодим към тях. Аз го направих, тъй като съм отишъл да работя там. Но в този момент, когато водим договаряния с американци, които идват да снимат в Европа, те са наред да се приспособяват към тукашните правила. От учтивост.
Как се прави кино от литература?
- Колкото по-голям шедьовър е литературното произведение, което имаме пред себе си, толкоз повече то участва в груповото въображение на хората. Много мъчно е да привнесеш нова позиция и да промениш нечии показа, въображение, схващане... Бих споделил даже, че е излишно да се сблъскваш по този метод с литературата. По-интересно е, когато книгата не е толкоз известна и самият сюжет се поддава на снимане. Тогава се стремиш да преведеш този сюжет на езика на киното. Което, напълно естествено, е изменничество по отношение на литературата.
Какво ви занимава сега?
- Това, което постоянно ме е вълнувало в изкуството, е свободата. Така че ще не преставам да повеждам борба против парите и глобализацията. А тази борба става все по-ожесточена.
*Източник: https://www.dnevnik.bg/
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ