Кинемаколор - първата успешна технология за производство на цветни филми,

...
Кинемаколор - първата успешна технология за производство на цветни филми,
Коментари Харесай

8 юли 1908 г. - Някои филми стават цветни

Кинемаколор - първата сполучлива технология за произвеждане на цветни филми, употребена широкомащабно от 1908 до 1914 година – е демонстрирана на среща в Париж.

Изобретението принадлежи на Джордж Албърт Смит от Брайтън, Англия (1906 г.). Процесът на Смит е двуцветен с прибавяне на цвят, правене на снимки и прожектиране на черно-бял филм зад редуващи се червен и цианов филтър, написа obekti.bg.

1908 година? Толкова рано? Повечето филми на 30-те са черно-бели. От време на време е имало и някой пъстър шлагер като „ Отнесени от вихъра “. Дори през 40-те „ цветът “ се употребява единствено при високобюджетните филми. Наистина ли е имало цветни филми още преди повече от един век?

И да, и не.

Британският откривател Едуард Търнър в действителност получава патент за развой на обработка на кино лентата с три цвята през 1899 година Системата обаче не работила изключително добре. През 1901 година той потърсва помощта на Чарлз Ърбан – експатриран американец, който към този момент е бил авторитетна персона в английската кино промишленост. Търнър обаче умира малко по-късно и Ърбан притегля Албърт Смит към плана.

След доста опити двамата вземат решение да употребяват единствено два цвята, с цел да се понижат техническите компликации. След експериментиране на разнообразни способи за снимането през два цветни филтъра и едновременното възпроизвеждане на двете изображения, било открито следното решение. Филмът в камерата се придвижвал с два пъти по-голяма от нормалната скорост (32 вместо 16 фрагмента в секунда), а сред обектива и кино лентата бил подложен въртящ се двуцветен филтър, тъй че се получавали редуващи се фрагменти, регистриращи надлежно алената и зелената/синьозелената част от спектъра. Поради по-ниската сензитивност на елементарната фотографска емулсия към алената светлина, филмите авансово били обработвани химически, с цел да добият по-висока сензитивност и към нея.

Технологията, която Ърбан показва в Париж през 1909 година, имала редица дефекти. Най-малкото – трябвало е да бъдеш отличен кинематограф, с цел да синхронизираш въртящия се пъстър филтър с обектива. Ърбан е трябвало да води и редица юридически борби, свързани с патента му. Малко по-късно настава Първата международна война, която като се изключи че потапя Европа в кръв, опустошава и нейната стопанска система.

Кинемаколор по този начин и не съумява да навлезе необятно в Съединени американски щати. А и там се употребила доста по-усъвършенстван развой, наименуван Техниколор и изобретен през 1916 година

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    52 пр.н.е. година — Основан е град Париж.
•    1497 година — Вашку да Гама отплава от Лисабон в търсене на морски път от Европа за Индия.
•    1663 година — Кралят на Англия Чарлз II основава американската колония Род Айлънд, от 1790 година щат на Съединени американски щати.
•    1709 година — Великата северна война: В Битката при Полтава съветският цар Петър I разгромява шведския крал Карл XII при Полтава и поставя завършек на шведската военна мощност в Европа.
•    1777 година — Американският щат Върмонт става първият, който анулира робството и дава изборни права на мъжете, без значение от расата им.
•    1878 година — В София е намерено Военно учебно заведение за образование на командни фрагменти.
•    1889 година — Излиза първият брой на вестник „ Wall Street Journal “.
•    1916 година — Президентът на Съединени американски щати Удроу Уилсън основава националният парк Акадия.
•    1925 година — Направен е първият в историята ски скок във вода от Ралф Самуелсън.
•    1947 година — Правителството на Георги Димитров дава безапелационен отвод от американска финансова поддръжка по Плана Маршал за възобновяване на Европа, от която се възползват 16 западноевропейски страни.
•    1950 година — Богословският факултет при Софийския университет се отделя с декрет на 1 Народно заседание и се трансформира във Висше духовно учебно заведение (Духовна академия) при Българска православна черква.
•    1951 година — Париж чества 2000-годишнина от основаването си.
•    1963 година — Съединени американски щати постановат финансово и икономическо ембарго на Куба.
•    1971 година — Съставен е Държавен съвет на Народна република България.
•    1979 година — Открит е вторият непосредствен натурален сателит на Юпитер - Адрастея.
•    1990 година — Националният тим по футбол на Германия печели финала против националния тим по футбол на Аржентина на Световното състезание по футбол в Италия.
•    1997 година — В Мадрид стартира среща на НАТО, отдадена на разширението на пакта на Изток. Към алианса са поканени да се причислят страните Полша, Унгария и Чехия.
•    2000 година — В Пазарджишка област е оповестено бедствено състояние вследствие на пожари, провокирани от рекордни горещини.

Родени

•    1621 година — Жан дьо Лафонтен, френски публицист († 1695 г.)
•    1792 година — Джоузеф Бейтс, американски християнски лидер († 1872 г.)
•    1809 година — Людевит Гай, хърватски публицист, лингвист и политик († 1872 г.)
•    1830 година — Александра Йосифовна, велика съветска княгиня († 1911 г.)
•    1831 година — Джон Пембъртън, американски фармацевт († 1888 г.)
•    1836 година — Джозеф Чембърлейн, британски политик († 1914 г.)
•    1838 година — Фердинанд декор Цепелин, немски откривател († 1917 г.)
•    1839 година — Джон Рокфелер, американски бизнесмен († 1937 г.)
•    1842 година — Николай Бенардос, съветски академик († 1905 г.)
•    1851 година — Артър Евънс, британски археолог († 1941 г.)
•    1857 година — Алфред Бине, френски психолог († 1911 г.)
•    1892 година — Николай Поликарпов, руски откривател († 1944 г.)
•    1893 година — Фриц Перлс, немски психиатър и психоаналитик († 1970 г.)
•    1895 година — Игор Там, съветски физик, Нобелов лауреат († 1971 г.)
•    1906 година — Филип Джонсън, американски проектант († 2005 г.)
•    1908 година — Нелсън Рокфелер, американски политик († 1979 г.)
•    1951 година — Анжелика Хюстън, американска актриса
•    1955 година — Янина Кашева, българска актриса
•    1956 година — Ирен Кривошиева, българска актриса
•    1958 година — Кевин Бейкън, американски артист
•    1959 година — Робърт Кнепър, американски артист
•    1961 година — Андрю Флечър, британски музикант (Depeche Mode)
•    1966 година — Елена Маркова, българска актриса
•    1970 година — Тод Мартин, американски тенисист
•    1976 година — Мариан Бачев, български артист
•    1977 година — Кристиан Абиати, италиански футболист
•    1977 година — Майлоу Вентимилия, американски киноактьор
•    1980 година — Роби Кийн, ирландски футболист
•    1982 година — София Буш, американска актриса
•    1984 година — Алексис Дазийна, американска киноактриса

Починали

•    1153 година — Евгений III, римски папа (*? г.)
•    1538 година — Диего де Алмагро, испански завоевател (* 1475 г.)
•    1623 година — Папа Григорий XV (* 1554 г.)
•    1695 година — Кристиан Хюйгенс, холандски академик (* 1629 г.)
•    1822 година — Пърси Шели, английски стихотворец (* 1792 г.)
•    1870 година — Георгиос Ласанис, гръцки преподавател (* 1793 г.)
•    1930 година — Густав Вайганд,немски лингвист (* 1860 г.)
•    1932 година — Александър Грин, съветски публицист (* 1880 г.)
•    1942 година — Луи Франше д`Еспере, френски маршал (* 1856 г.)
•    1946 година — Александър Василевич Александров, съветски композитор (* 1883 г.)
•    1957 година — Грейс Кулидж, първа дама на Съединени американски щати (1923-1929) (* 1879 г.)
•    1960 година — Анхел Кабрера, испански зоолог (* 1879 г.)
•    1967 година — Вивиан Лий, британска актриса (* 1913 г.)
•    1979 година — Шиничиро Томонага, японски физик, Нобелов лауреат през 1965 година († 1906 г.)
•    1994 година — Ким Ир Сен, севернокорейски началник (* 1912 г.)
•    1999 година — Чарлс Конрад, американски астронавт (* 1930 г.)
•    2011 година — Бети Форд, американска първа дама (* 1918 г.)
•    2012 година — Ърнест Боргнайн, американски артист (* 1917 г.)

Празници

•    Световен ден за битка с алергиите - Чества се от 2005 година по самодейност на Световната организация за битка с алергиите (WAO) с Решение на Световния конгрес за битка с алергиите в Мюнхен, Германия(26 юни – 1 юли 2005), за разпространение на информацията за алергичните болести и предварителната защита им.
•    Австралия — Национална седмица на туземците
•    Замбия — Ден на единствотоa
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР