„Главред“ : Какво дискутираха участниците в „Кримската платформа“
Киев. В срещата на форума „ Кримска платформа “, извършена в Киев, взеха присъединяване 46 страни и интернационалните организации, написа украинското издание “Главред ” .
В него участваха 14 държавни и държавни ръководители на Латвия, Литва, Естония, Полша, Словакия, Румъния, Унгария, Молдова, Грузия, Словения, Хърватия, Швеция, Финландия и ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел, оповестиха от украинското външно министерство.
Също по този начин присъединяване в срещата беше доказано от ръководителите на парламентите на Швейцария и Чехия, както и 17 министри и заместител –министри на външните работи (Австрия, Албания, България, Англия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Холандия, Германия, Норвегия, Северна Македония, Португалия, Съединени американски щати, Турция, Франция, Черна гора).
На срещата на върха участваха представители на четири интернационалните организации, по-специално изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия Валдис Домбровскис, заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Йоан, генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович-Бурич, генералният секретар на Организацията за народна власт и икономическо развиване в постсъветското пространство (ГУАМ) Алтай Ефендиев.
На равнище посланици са показани Нова Зеландия, Малта, Япония, Австралия, Кипър, Канада, Белгия, Гърция, Исландия и Дания.
По този метод всички страни от Европейски Съюз и НАТО, страните от Г -7, Люблинският триъгълник (Украйна, Литва, Полша), асоциираното трио (Украйна, Грузия, Молдова) и страните от Нормандския формат (с изключение на Русия) взеха присъединяване във форума.
В извършената полемика се оформиха няколко акцента
Европейският съюз не признава противозаконното анексиране на Крим и Севастопол от Русия и Съюзът ще продължи политиката на непризнаване, съобщи Шарл Мишел, ръководител на Европейския съвет.
" Тук съм, с цел да потвърдя неизменимата позиция на Европейски Съюз: ние не признаваме противозаконното анексиране на Крим и Севастопол от Русия. Ще продължим нашата политика на непризнаване и ще продължим да се противопоставяме на всяко нарушаване на интернационалното право, " акцентира Шарл Мишел.
Той акцентира, че сходни противозаконни дейности биха представлявали опасност за доверието и мира.
„ Нашата цел е да подсигуряваме, че противозаконното анексиране в никакъв случай няма да стане законно “, добави Мишел.
Председателят на Европейския съвет добави, че позицията по Крим би трябвало да остане на високо равнище в интернационалния дневен ред.
Полският президент Анджей Дуда е уверен, че решенията, признати на учредителната среща на високо ниво на Кримската платформа, ще могат да убедят интернационалната общественост в нуждата от битка с последствията от анексирането на Крим.
" Днешната среща е мотив да кажем ясно: ние не сме безразлични към въпроса за Крим. Никой от нас, присъстващи тук, няма да бъде апатичен към нарушаването на интернационалното право и териториалната целокупност на Украйна... Няма да останем безразлични към нелегално задържане, депортиране, изтезания “, сподели Дуда.
Според него полуостров Крим е милитаризиран, на неговата територия се употребява военна агитация.
" Крим е Украйна, всеки, който е пристигнал през днешния ден в Киев, знае това. Сигурен съм, че решенията, които ще бъдат взети през днешния ден, ще убедят интернационалната общественост в нуждата да се пребори с последствията от анексията ", сподели полският президент.
Той също по този начин увери, че Полша ще бъде деен участник в Кримската платформа, защото поляците схващат възприятията, които украинците изпитват заради окупацията на личната им страна.
Президентът на Латвия Егилс Левитс приканва парламентите на други страни да основат групи за поддръжка за Кримската платформа.
Той означи, че самодейността на Украйна „ в действителност подсигурява обединяването на всички страни, които отстояват върховенството на интернационалното право и са подготвени да запазят този въпрос отпред на своите цели “.
" Латвия поддържа това, тя беше измежду първите страни, които оповестиха присъединяване си в тази платформа. И в този момент в нашия парламент е основана група от парламентаристи, които поддържат Кримската платформа. И ние приканваме другите парламенти да помислят за целесъобразността на основаването на същите групи “, акцентира президентът на Латвия.
Той добави: " Ние също по този начин считаме, че би било целесъобразно да се намерения за основаване на групи за поддръжка за Кримската платформа в междупарламентарни интернационалните асоциации. Това би спомогнало за реализиране на задачите на платформата и за поддържане на актуалността на въпроса за Крим в интернационалния дневен ред. "
Литва ще работи за усилване на глобите против Русия, до момента в който Украйна не възвърне суверенитета си над територията на Крим, съобщи президентът на Литва Гитанас Науседа.
" Обединени сме от концепцията, че правата на кримчаните би трябвало да бъдат изцяло възобновени в сходство с интернационалното право. Всички оставаме правилни последователи на териториалната целокупност и суверенитета на Украйна. Ще работим за усилване на глобите и интернационалните старания, до момента в който Украйна възобнови суверенитета си върху територията на Крим “, сподели Науседа.
Президентът изрази вяра, че въпросът за Крим ще бъде в листата на главните въпроси от интернационалния дневен ред.
" Литва в никакъв случай няма да признае окупацията на Крим. За всеки литовец е извънредно ясно, че Крим е неразделна част от самостоятелна Украйна ", добави Науседа.
Той също по този начин акцентира, че Литва поддържа всички старания за подсилване на украинските държавни институции и подсилване на върховенството на закона, гарантиране на лоялна конкуренция на пазара.
Държавите от Европейския съюз биха могли да работят по -съществено, с цел да включат източноевропейските сътрудници в разнообразни измерения на европейското съдействие, сподели естонският президент Керсти Калюлайд.
" Трябва да останем стратегически търпеливи, с цел да могат източните ни сътрудници в Европа да осъществят своите европейски упоритости. Бихме могли да работим по -съществено, с цел да притеглим нашите източноевропейски сътрудници към разнообразни измерения на европейското съдействие, да работим по промени в страните от Източното партньорство, които се стремят да станат част от Европейски Съюз “, сподели Калюлайд..
Турският външен министър Мевлют Чавушоглу отбелязва, че страната му в никакъв случай няма да признае съветската анексия на Крим.
„ Пристигнахме на тази среща на върха, с цел да демонстрираме какъв брой значим е въпросът за териториалната целокупност и суверенитета на Украйна и спазването на правата на кримските татари “, акцентира Чавушоглу.
" Ние сме тук, тъй като не признаваме анексията на Крим и в никакъв случай няма да я признаем. Не е задоволително единствено да приказваме за това. Ние сме тук, с цел да демонстрираме позицията си пред всички останали и подчертаваме тази наша позиция, без изключение, на всички интернационалните платформи “, - сподели турският външен министър.
Той изрази убеденост, че Кримската платформа ще играе доста значима роля по въпроса за деокупацията на Крим и спазването на правата на кримските татари.
Според него няма проблеми в връзките сред Турция и Украйна, в противен случай, връзките са отлични. " Ние работим доста интензивно за подсилване на връзките ни във всички останали области ", добави Чавушоглу.
Какво съставлява Кримската платформа
Тя е интернационален формат на съвещания и съгласуваност на интернационалните сътрудници на Украйна за противопоставяне на последствията и заканите от краткотрайната окупация на Крим от Руската федерация и най-после за връщане на полуострова под украински надзор. Кримската платформа ще сплоти всички съществуващи национални и интернационалните старания за деокупация на полуострова.
Приоритетните области на Кримската платформа са:
*укрепване на интернационалната политика за непризнаване на смяната в статута на Крим;
*ефективността на глобите, тяхното усилване и блокиране на заобикалянето им;
*защита на правата на индивида и интернационалното филантропично право;
*осигуряване на сигурност в Азово-Черноморския район и отвън него, отбрана на правилото на независимост на корабоплаването;
*преодоляване на екологичните и икономическите последствия от окупацията.
Превод и редакция: Юлиян Марков
В него участваха 14 държавни и държавни ръководители на Латвия, Литва, Естония, Полша, Словакия, Румъния, Унгария, Молдова, Грузия, Словения, Хърватия, Швеция, Финландия и ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел, оповестиха от украинското външно министерство.
Също по този начин присъединяване в срещата беше доказано от ръководителите на парламентите на Швейцария и Чехия, както и 17 министри и заместител –министри на външните работи (Австрия, Албания, България, Англия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Холандия, Германия, Норвегия, Северна Македония, Португалия, Съединени американски щати, Турция, Франция, Черна гора).
На срещата на върха участваха представители на четири интернационалните организации, по-специално изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия Валдис Домбровскис, заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Йоан, генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович-Бурич, генералният секретар на Организацията за народна власт и икономическо развиване в постсъветското пространство (ГУАМ) Алтай Ефендиев.
На равнище посланици са показани Нова Зеландия, Малта, Япония, Австралия, Кипър, Канада, Белгия, Гърция, Исландия и Дания.
По този метод всички страни от Европейски Съюз и НАТО, страните от Г -7, Люблинският триъгълник (Украйна, Литва, Полша), асоциираното трио (Украйна, Грузия, Молдова) и страните от Нормандския формат (с изключение на Русия) взеха присъединяване във форума.
В извършената полемика се оформиха няколко акцента
Европейският съюз не признава противозаконното анексиране на Крим и Севастопол от Русия и Съюзът ще продължи политиката на непризнаване, съобщи Шарл Мишел, ръководител на Европейския съвет.
" Тук съм, с цел да потвърдя неизменимата позиция на Европейски Съюз: ние не признаваме противозаконното анексиране на Крим и Севастопол от Русия. Ще продължим нашата политика на непризнаване и ще продължим да се противопоставяме на всяко нарушаване на интернационалното право, " акцентира Шарл Мишел.
Той акцентира, че сходни противозаконни дейности биха представлявали опасност за доверието и мира.
„ Нашата цел е да подсигуряваме, че противозаконното анексиране в никакъв случай няма да стане законно “, добави Мишел.
Председателят на Европейския съвет добави, че позицията по Крим би трябвало да остане на високо равнище в интернационалния дневен ред.
Полският президент Анджей Дуда е уверен, че решенията, признати на учредителната среща на високо ниво на Кримската платформа, ще могат да убедят интернационалната общественост в нуждата от битка с последствията от анексирането на Крим.
" Днешната среща е мотив да кажем ясно: ние не сме безразлични към въпроса за Крим. Никой от нас, присъстващи тук, няма да бъде апатичен към нарушаването на интернационалното право и териториалната целокупност на Украйна... Няма да останем безразлични към нелегално задържане, депортиране, изтезания “, сподели Дуда.
Според него полуостров Крим е милитаризиран, на неговата територия се употребява военна агитация.
" Крим е Украйна, всеки, който е пристигнал през днешния ден в Киев, знае това. Сигурен съм, че решенията, които ще бъдат взети през днешния ден, ще убедят интернационалната общественост в нуждата да се пребори с последствията от анексията ", сподели полският президент.
Той също по този начин увери, че Полша ще бъде деен участник в Кримската платформа, защото поляците схващат възприятията, които украинците изпитват заради окупацията на личната им страна.
Президентът на Латвия Егилс Левитс приканва парламентите на други страни да основат групи за поддръжка за Кримската платформа.
Той означи, че самодейността на Украйна „ в действителност подсигурява обединяването на всички страни, които отстояват върховенството на интернационалното право и са подготвени да запазят този въпрос отпред на своите цели “.
" Латвия поддържа това, тя беше измежду първите страни, които оповестиха присъединяване си в тази платформа. И в този момент в нашия парламент е основана група от парламентаристи, които поддържат Кримската платформа. И ние приканваме другите парламенти да помислят за целесъобразността на основаването на същите групи “, акцентира президентът на Латвия.
Той добави: " Ние също по този начин считаме, че би било целесъобразно да се намерения за основаване на групи за поддръжка за Кримската платформа в междупарламентарни интернационалните асоциации. Това би спомогнало за реализиране на задачите на платформата и за поддържане на актуалността на въпроса за Крим в интернационалния дневен ред. "
Литва ще работи за усилване на глобите против Русия, до момента в който Украйна не възвърне суверенитета си над територията на Крим, съобщи президентът на Литва Гитанас Науседа.
" Обединени сме от концепцията, че правата на кримчаните би трябвало да бъдат изцяло възобновени в сходство с интернационалното право. Всички оставаме правилни последователи на териториалната целокупност и суверенитета на Украйна. Ще работим за усилване на глобите и интернационалните старания, до момента в който Украйна възобнови суверенитета си върху територията на Крим “, сподели Науседа.
Президентът изрази вяра, че въпросът за Крим ще бъде в листата на главните въпроси от интернационалния дневен ред.
" Литва в никакъв случай няма да признае окупацията на Крим. За всеки литовец е извънредно ясно, че Крим е неразделна част от самостоятелна Украйна ", добави Науседа.
Той също по този начин акцентира, че Литва поддържа всички старания за подсилване на украинските държавни институции и подсилване на върховенството на закона, гарантиране на лоялна конкуренция на пазара.
Държавите от Европейския съюз биха могли да работят по -съществено, с цел да включат източноевропейските сътрудници в разнообразни измерения на европейското съдействие, сподели естонският президент Керсти Калюлайд.
" Трябва да останем стратегически търпеливи, с цел да могат източните ни сътрудници в Европа да осъществят своите европейски упоритости. Бихме могли да работим по -съществено, с цел да притеглим нашите източноевропейски сътрудници към разнообразни измерения на европейското съдействие, да работим по промени в страните от Източното партньорство, които се стремят да станат част от Европейски Съюз “, сподели Калюлайд..
Турският външен министър Мевлют Чавушоглу отбелязва, че страната му в никакъв случай няма да признае съветската анексия на Крим.
„ Пристигнахме на тази среща на върха, с цел да демонстрираме какъв брой значим е въпросът за териториалната целокупност и суверенитета на Украйна и спазването на правата на кримските татари “, акцентира Чавушоглу.
" Ние сме тук, тъй като не признаваме анексията на Крим и в никакъв случай няма да я признаем. Не е задоволително единствено да приказваме за това. Ние сме тук, с цел да демонстрираме позицията си пред всички останали и подчертаваме тази наша позиция, без изключение, на всички интернационалните платформи “, - сподели турският външен министър.
Той изрази убеденост, че Кримската платформа ще играе доста значима роля по въпроса за деокупацията на Крим и спазването на правата на кримските татари.
Според него няма проблеми в връзките сред Турция и Украйна, в противен случай, връзките са отлични. " Ние работим доста интензивно за подсилване на връзките ни във всички останали области ", добави Чавушоглу.
Какво съставлява Кримската платформа
Тя е интернационален формат на съвещания и съгласуваност на интернационалните сътрудници на Украйна за противопоставяне на последствията и заканите от краткотрайната окупация на Крим от Руската федерация и най-после за връщане на полуострова под украински надзор. Кримската платформа ще сплоти всички съществуващи национални и интернационалните старания за деокупация на полуострова.
Приоритетните области на Кримската платформа са:
*укрепване на интернационалната политика за непризнаване на смяната в статута на Крим;
*ефективността на глобите, тяхното усилване и блокиране на заобикалянето им;
*защита на правата на индивида и интернационалното филантропично право;
*осигуряване на сигурност в Азово-Черноморския район и отвън него, отбрана на правилото на независимост на корабоплаването;
*преодоляване на екологичните и икономическите последствия от окупацията.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ