Киев спря разтрогването на двустранните споразумения с Москва - процес,

...
Киев спря разтрогването на двустранните споразумения с Москва - процес,
Коментари Харесай

Бъдещето на руско-украинските отношения

Киев спря разтрогването на двустранните съглашения с Москва - развой, набрал обороти по време на предходния украински президент Петро Порошенко. Същото важи за документите, подписани от Украйна в границите на Оперативно-наблюдателно дело, написа " Комерсант ".

Търсейки пояснение за паузата, вестникът напомня, че екипът на новия украински водач Володимир Зеленски към този момент е прекомерно ангажиран с кадрови рокади.

Двустранната договорно-правна база включва близо 400 документа. Киев стартира да ги денонсира едностранно през 2014 година, откакто Москва анексира Крим и стартира спорът с проруските сепаратисти в Източна Украйна. Сред съвсем 50-те към този момент скъсани спогодби " Комерсант " загатва контракта за другарство, съдействие и партньорство сред Русия и Украйна, както и пакет съглашения за пребиваването на съветския Черноморски флот на украинска територия. За разлика от другите последните " са разтрогнати по самодейност на Москва по отношение на присъединението на Крим ", показва изданието.

По времето на Порошенко Киев стартира да разтрогва първо споразуменията с Русия за сигурността - съдействието сред военните и сред тайните служби. Все още работят обаче споразуменията в сферите на дипломацията и културата, както и по ред юридически въпроси като екстрадицията на нарушители, акцентира събеседник на всекидневника в съветското външно министерство.

През целия интервал на руско-украинския спор никоя от страните не е поставяла под подозрение двустранните договорености за взаимодействиео в нуклеарната енергетика - " надали не единствената сфера ", в която съдействието тече без спиране и под непоколебим надзор, акцентира дипломатическото ведомство на Русия.

Според министерството Киев може да възобнови разтрогването на двустранни съглашения или да се откаже от тази процедура - това ще покаже дали руско-украинските връзки ще се трансформират след промяната на властта в Украйна и в каква посока, прибавя " Комерсант ".

Лидерите на " нормандската четворка " (Русия, Украйна, Германия и Франция) най-вероятно ще имат среща до края на октомври, предвиждат източници на " Известия ", осведомени с хода на договарянията.

Според тях всички страни признават, че обстрелите на разграничителната линия сред войските в Донбас са намалели, а размяната на пандизчии сред Русия и Украйна тези дни основава положителен декор за конструктивен разговор. И макар че връщането им не е директно обвързвано с Минските съглашения, сполучливата замяна демонстрира, че Зеленски е кадърен да извършва обещаното, написа вестникът.

Размяната като образец за съдействие сред Русия и Украйна - две страни от " нормандския формат ", прави идната среща " по-осезаема " - " за три години Украйна не направи нищо за (бъдещото) споразумяване ", разяснява Леонид Калашников, оглавяващ комисията по въпросите на Оперативно-наблюдателно дело в Държавната дума.

Според него на възможната лидерска среща в Париж страните би трябвало освен да набележат някакви точки, а да дефинират съответни периоди за задействане на така наречен формула на Щайнмайер, определяща механизма за въвеждане на самоуправление в част от Донбас.

Ако Зеленски склони да тръгне към реализиране на тази формула, " нормандският формат " ще се събере много бързо, допуска киевският аналитик Михайло Погребински.

Но " в случай че всичко се развие по този начин, в Украйна ще избухне огромен скандал. Партията на войната изрично не приема (идеята за) специфичен статут на Донбас ", предизвестява специалистът.
Кремъл счита да загърби Донбас - размяната на пленници бе единствено увод към реализиране на споразуменията от Минск, написа " Свободная преса ".

Решаването на филантропичните проблеми сред Русия и Украйна може да се проточи до безспир - с десетилетия, щом не е решен политическият проблем, който ги е породил, декларира изданието. Според него отвличанията и обстрелите в Източна Украйна " ще продължат, до момента в който не се появи пълноценна държавна граница " сред самообявилите се републики в Донбас - към този момент в състава на Русия, и Украйна.

Кремъл обаче към момента е срещу и се стреми " въпреки всичко да натика Донбас назад в Украйна под формата на региони със специфичен статут ", написа всекидневникът. Той цитира политолога Алексей Чеснаков, съгласно който Кремъл въобще не мисли за включване на Донецката и Луганската република в състава на Русия. Борбата в Москва е сред тези, които желаят по-скоро да извърнат тил на района с вярата да се отърват от натиска на Запада, и тези, които разчитат, че в случай че е в състава на Украйна, Донбас ще пригоди страната към ползите на Русия. Путин избира сред тези две позиции, твърди " Свободная преса ".

Нещата се движат към нов опит за реализиране на " Минск ". Като политическа скица, на хартия, минските съглашения може да са изглеждали обосновани. В смисъл, че Русия има потребност от цялата Украйна - в случай че не другарска, най-малко като неутрална страна. От пет години насам обаче в Донбас се е проляла толкоз кръв, че мирното взаимно битие към този момент просто е невероятно, написа вестникът.

Къде е гаранцията, че щом бъде изпълнен " Минск ", щом републиките в Донбас отново станат Украйна, а по границата с Русия се появят украински войски, Зеленски ще може да задържи обстановката под надзор? Ами в случай че го смъкват на другия ден посредством нов майдан като изменник на ползите на украинската нация? Как ще може тогава Русия да отбрани руснаците? - пита " Свободная преса ".
Източник: Българска телеграфна агенция

Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР