Кеят на злото“, един от най-големите хитове на Греъм Грийн,

„ Кеят на злото “, един от най-големите шлагери на Греъм Грийн, е приятната изненада на настоящия БГ пазар. Романът за безконечната борба сред положителното и злото излиза със знака на " Кръг ". В своя над 80-годишен живот едно от най-успешните заглавия на писателя е приспособено три пъти за спектакъл (1942, 1943 и 2018), един път като мюзикъл през 2004-а и два пъти за огромен екран през 1947-а и 2010-а. Трилърът води в подземния свят през 30-те години в Брайтън, Англия. Бавно и брутално разбулва чистия облик на злото, въплътен в антигероя Пинки, младеж социопат и прохождащ мафиот. 17-годишният необут на мафията е безмилостен към жертвите си, по едно и също време захласнат и погнусен от човешките връзки и секса. Стряскащо меродавен и яростен облик на Пинки построява английската кинолегенда Ричард Атънбъро в първия филм от 1947-а.  Антигероят предвещава възхода на култа към младостта през втората част на XX век.

Уилям Голдинг („ Повелителят на мухите “) назовава Грийн „ висш летописец на човешкото схващане и тревога от ХХ век “. Спряган за Нобелова премия за литература през 1966-а и 1967-а, Грийн основава 25 романа за 67-те години, в които твори. Печели утвърждението на критиците още с първата си прозаическа творба „ Човекът от вътрешната страна ", която излиза, когато е единствено на 25. В своите книги британският публицист визира морални и политически проблеми от актуалния свят, постоянно през католическа вероятност. Той приема религията на Ватикана, когато е на 22, поради бъдещата си брачна половинка Вивиън. Религиозната тема е толкоз изявена в книгите му, че е определян повече като католически публицист, в сравнение с като католик, който е станал публицист. За самия себе си споделя, че е „ католически агностик “. Все отново доста от заглавията му се определяни като златен стандарт в католическия разказ. „ Кеят на злото “ е първият от тази линия, който донася и огромен търговски триумф на своя създател.