Магарета летят из облаците
Кеворк Кеворкян
Най-напред:
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички, които минаха през Мътилката на Прехода, оставайки предани на същинските полезности в нашата просвета и нематериалност.
***
Десетина дни преди 24 май ни приготвиха за Празника - научихме, че Павчо и двама негови съзаклятници се подписали до праисторическите рисунки в пещерата Магурата.
Едва ли Павчовци са имали някакви съмнения, когато са оставяли следите си в Магурата - и за какво да ги имат, когато евентуално са артикул на Хаврата, която минава за просветителна система в Славната Ера на Прехода.
Само си спомнете на какъв брой дивотии бяхте очевидци, на какви опити, родени в мътни мозъци. Авторът на праисторическите рисунки щеше да избра вечно да си остане в тези времена - в случай че някаква машина на времето го бе пренесла даже за един час в наши дни. Слава Богу, разминало му се е и той е имал шанса да довърши творението си.
Когато разкарваш Вазов и Ботев като нещо излишно из всякакви плиткоумни просветителни стратегии - вадиш ги от учебниците и сетне ги връщаш, късайки по този метод части от плътта на Народната Свяст - какво да очакваш тогава от Павчо?
Ти напряко му казваш: " Бягай към Магурата и драскай до насита! "
На пируетите в " образованието " щеше да завиди даже великата балерина Алисия Алонсо.
А пък от някои лафове на Иван Костов всеки би прималял, някои от тях са по-устойчиви и от най-проклетия бурен и по-отровни даже от бучиниша. Веднъж безподобният екзалтант Мишо Михайлов провежда рождения му ден като всеобщ празник - с цел да заличи някак мизерната му фраза " Култура до 1989 година нямаше ". И в някаква степен съумя да измие срама на Костов, което си беше едно знамение.
Както и да е - да сме признателни, че Костов не издраска въпросния лаф в Магурата.
И какво да прави Павчо, когато просветителни министри хулиганстват, а тия на културата пишат оратории за министър председателите си, минимум това - въпреки че особено Абрашев, примерно, беше един мирен и някак си сръчен човек.
Господ си прави доста смешки с нас и няма да спре, до момента в който не забраним оня зверски вик " Господ е българин " - имам поради сегашните реклами, които свиреп употребяват това добродушно промълвяне на Мичмана (Николай Колев) в ноемврийската вечер на 1993 година в Париж, по време на паметния мач с Франция.
Мичмане, ела да ги видиш в този момент хитреците, които вършат бизнес от твоето потресение.
Най-много обаче Господ се майтапи, до момента в който реди тукашния властови пасианс. " Е, не може да бъде! " - си споделяме всякога, когато някое плашило стане министър - с цел да забележим напълно скоро по-късно, че имаме отсреща си ново безподобие.
Някои от тия екземпляри като че ли са слезли от праисторическите рисунки в Магурата, като че ли дори са техни прототипи.
Не ми вярвате ли - е, не ме теглете за езика, тъй като, в случай че потегли да изброявам, няма да можете да спите от гняв и позор.
Срамливият гняв - тази велика специфичност на Българина, на нея робува той.
И на други още задръжки, множеството благоприлични - тъй като грамадното болшинство от днешните елементарни хора са учили по друго време - когато се знаеха кои са фактически великите създатели, кои са техните почтени чираци, имаше ред, който свещено се спазваше.
Нямаше метод да си толкоз тъп, че да искаш да изпревариш Вазов, да го избуташ встрани, има един подобен мераклия през днешния ден.
Или да си още по-тъп, та да смяташ, че хората ще имат вяра на теб - интелектуалния катунар, маскиран като социолог или антрополог, а не на Ботев.
Него пък, горкия, не престанаха от 30 години да го отстрелват всякакви просветителни шушумиги - грешите, в случай че си мислите, че всичко е завършило с отровния изстрел на Вола.
Преди няколко дни бяха матурите и една кореспондентка задаваше въпроса " Какво не желаете да ви се падне? ". И някакво момиче неприязнено отсече: " Вазов - никога, и Димчо Дебелянов! "
Репортерката можеше да се напъне и да попита - " Защо? " Но не го направи и ние пропуснахме да получим просветление за този детски изстрел по Народния Поет.
Защо бе, пале ненагледно, с какво са ти напълнили главицата, кой ти е замъглил разсъдъка, чий токсичен бъбреж е изкласил нещо в теб, та си толкоз безапелационна.
После пък попитаха едно момиче какво желае да й се падне и тя рече: " Атанас Далчев ".
Истинските полезности, наподобява, въпреки всичко, някак оцеляват - както и да облъскват главите на дечурлигата.
Ясно е, че Павчовците се множат и ще се множат. Така ще бъде, тъй като няма даже капчица срам в ония, които джуркат Миналото и Историята, като че ли играят на зарове в Магурата - не пещерата, а царството на софийските шашмаджии против НДК при започване на 90-те години. То няма и никаква разлика сред едните и другите.
Ние оплакваме днешната нелека орис на първенците на литературата ни - за тях Властниците пет пари не дават.
Но те няма да примигат даже когато напряко откраднат езика ни.
Турците не престават да си вършат гаргара с нас - това е естествено, когато имаш външен министър като Захариева. Рядко природата е била толкоз изобретателна - един взор единствено към тази дама и ти излиза наяве, че схваща от всичко.
Звери се против океана и е подготвена да го изгребе с чаена лъжичка.
Посланикът на Анкара неотдавна ни подкара с претенцията турският език да се учи повече у нас, Захариева незабавно се изпъчи с лъжичката - и това се случи тъкмо в дните, когато Скопие изиска Европейската комисия да признае " македонския език ".
Хитрият османец беше наясно, че нашите няма даже да гъкнат против нахалната рекламация на македонците.
Ще мълчат и когато откъснат и присвоят дефинитивно този югозападен български диалект.
В шармантния контракт с Македония, с който все се хвалим, дали написа, че следва анексия на езика ни?
Бягайте и се подпишете в Магурата, най-малко това направете.
Павчо сигурно не е чувал за Захариева, Заев, приватизаторите новомакедонци и всичко останало. Обаче то се усеща във въздуха, даже най-примитивният човек може да подуши вонливата миризма на безотговорността, на Разпада - да го кажем напряко.
Позволяват на всеки безсрамник, на всеки, който е поискал, да обругае Историята ни, Миналото ни, полезностите ни - разрешават на всеки да изчегърта името си върху тях.
Тези подписи на гаврата никой Господ няма да ни ги елементарни - дори оня от футболната реклама, в която той наподобява като подпийнал Боримечка.
Постепенно Павчовци бяха готови за всевъзможни неистини - най-много за тази, че Свободата е всепозволеност.
Ако министър на образованието/Танев твърди, че Наполеон е един елементарен хвалипръцко, за какво пък Павчо да не шари с шилото из Магурата. Може би той е проумял, че това не е толкоз неоправдателно, колкото безцеремонните изхвърляния на множеството чучела.
А пък Чучелпохвалите са напряко непоносими за естествения слух.
Павчо " дописва " едно скъпо удостоверение за съзряването на човешкия разум - те пък също толкоз безсрамно оставят свидетелства, че съзряването им на практика е невероятно.
Неговото безчинство е незначително спрямо това на мизерниците, които си острят моливите по Историята.
Не е неприятно най-сетне да вкарат и един нов образователен предмет - " История на актуалното словоблудство ", в който да се учат мерзостите по адрес на същинските полезности на Времето.
Обуначването на децата не трябва да бъде оставено на случайността.
Особено внимание би трябвало да се обърне на все по-враждебните ругателства против Народа като цяло.
Прислужниците на Властта желаят напълно да го принизят - и по този начин да оправдаят несгодите на опекуните си.
Маниаци/Мъничета облайват Истината. И това не свършва и не свършва.
***
Наскоро попаднах в архивите си на един акварел на великия Борис Димовски - бях го не запомнил и той напряко ме жегна.
Магарета летят из облаците.
Няма потребност от повече пояснения - това споделя всичко.
www.kevorkkevorkian.com
Най-напред:
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на всички, които минаха през Мътилката на Прехода, оставайки предани на същинските полезности в нашата просвета и нематериалност.
***
Десетина дни преди 24 май ни приготвиха за Празника - научихме, че Павчо и двама негови съзаклятници се подписали до праисторическите рисунки в пещерата Магурата.
Едва ли Павчовци са имали някакви съмнения, когато са оставяли следите си в Магурата - и за какво да ги имат, когато евентуално са артикул на Хаврата, която минава за просветителна система в Славната Ера на Прехода.
Само си спомнете на какъв брой дивотии бяхте очевидци, на какви опити, родени в мътни мозъци. Авторът на праисторическите рисунки щеше да избра вечно да си остане в тези времена - в случай че някаква машина на времето го бе пренесла даже за един час в наши дни. Слава Богу, разминало му се е и той е имал шанса да довърши творението си.
Когато разкарваш Вазов и Ботев като нещо излишно из всякакви плиткоумни просветителни стратегии - вадиш ги от учебниците и сетне ги връщаш, късайки по този метод части от плътта на Народната Свяст - какво да очакваш тогава от Павчо?
Ти напряко му казваш: " Бягай към Магурата и драскай до насита! "
На пируетите в " образованието " щеше да завиди даже великата балерина Алисия Алонсо.
А пък от някои лафове на Иван Костов всеки би прималял, някои от тях са по-устойчиви и от най-проклетия бурен и по-отровни даже от бучиниша. Веднъж безподобният екзалтант Мишо Михайлов провежда рождения му ден като всеобщ празник - с цел да заличи някак мизерната му фраза " Култура до 1989 година нямаше ". И в някаква степен съумя да измие срама на Костов, което си беше едно знамение.
Както и да е - да сме признателни, че Костов не издраска въпросния лаф в Магурата.
И какво да прави Павчо, когато просветителни министри хулиганстват, а тия на културата пишат оратории за министър председателите си, минимум това - въпреки че особено Абрашев, примерно, беше един мирен и някак си сръчен човек.
Господ си прави доста смешки с нас и няма да спре, до момента в който не забраним оня зверски вик " Господ е българин " - имам поради сегашните реклами, които свиреп употребяват това добродушно промълвяне на Мичмана (Николай Колев) в ноемврийската вечер на 1993 година в Париж, по време на паметния мач с Франция.
Мичмане, ела да ги видиш в този момент хитреците, които вършат бизнес от твоето потресение.
Най-много обаче Господ се майтапи, до момента в който реди тукашния властови пасианс. " Е, не може да бъде! " - си споделяме всякога, когато някое плашило стане министър - с цел да забележим напълно скоро по-късно, че имаме отсреща си ново безподобие.
Някои от тия екземпляри като че ли са слезли от праисторическите рисунки в Магурата, като че ли дори са техни прототипи.
Не ми вярвате ли - е, не ме теглете за езика, тъй като, в случай че потегли да изброявам, няма да можете да спите от гняв и позор.
Срамливият гняв - тази велика специфичност на Българина, на нея робува той.
И на други още задръжки, множеството благоприлични - тъй като грамадното болшинство от днешните елементарни хора са учили по друго време - когато се знаеха кои са фактически великите създатели, кои са техните почтени чираци, имаше ред, който свещено се спазваше.
Нямаше метод да си толкоз тъп, че да искаш да изпревариш Вазов, да го избуташ встрани, има един подобен мераклия през днешния ден.
Или да си още по-тъп, та да смяташ, че хората ще имат вяра на теб - интелектуалния катунар, маскиран като социолог или антрополог, а не на Ботев.
Него пък, горкия, не престанаха от 30 години да го отстрелват всякакви просветителни шушумиги - грешите, в случай че си мислите, че всичко е завършило с отровния изстрел на Вола.
Преди няколко дни бяха матурите и една кореспондентка задаваше въпроса " Какво не желаете да ви се падне? ". И някакво момиче неприязнено отсече: " Вазов - никога, и Димчо Дебелянов! "
Репортерката можеше да се напъне и да попита - " Защо? " Но не го направи и ние пропуснахме да получим просветление за този детски изстрел по Народния Поет.
Защо бе, пале ненагледно, с какво са ти напълнили главицата, кой ти е замъглил разсъдъка, чий токсичен бъбреж е изкласил нещо в теб, та си толкоз безапелационна.
После пък попитаха едно момиче какво желае да й се падне и тя рече: " Атанас Далчев ".
Истинските полезности, наподобява, въпреки всичко, някак оцеляват - както и да облъскват главите на дечурлигата.
Ясно е, че Павчовците се множат и ще се множат. Така ще бъде, тъй като няма даже капчица срам в ония, които джуркат Миналото и Историята, като че ли играят на зарове в Магурата - не пещерата, а царството на софийските шашмаджии против НДК при започване на 90-те години. То няма и никаква разлика сред едните и другите.
Ние оплакваме днешната нелека орис на първенците на литературата ни - за тях Властниците пет пари не дават.
Но те няма да примигат даже когато напряко откраднат езика ни.
Турците не престават да си вършат гаргара с нас - това е естествено, когато имаш външен министър като Захариева. Рядко природата е била толкоз изобретателна - един взор единствено към тази дама и ти излиза наяве, че схваща от всичко.
Звери се против океана и е подготвена да го изгребе с чаена лъжичка.
Посланикът на Анкара неотдавна ни подкара с претенцията турският език да се учи повече у нас, Захариева незабавно се изпъчи с лъжичката - и това се случи тъкмо в дните, когато Скопие изиска Европейската комисия да признае " македонския език ".
Хитрият османец беше наясно, че нашите няма даже да гъкнат против нахалната рекламация на македонците.
Ще мълчат и когато откъснат и присвоят дефинитивно този югозападен български диалект.
В шармантния контракт с Македония, с който все се хвалим, дали написа, че следва анексия на езика ни?
Бягайте и се подпишете в Магурата, най-малко това направете.
Павчо сигурно не е чувал за Захариева, Заев, приватизаторите новомакедонци и всичко останало. Обаче то се усеща във въздуха, даже най-примитивният човек може да подуши вонливата миризма на безотговорността, на Разпада - да го кажем напряко.
Позволяват на всеки безсрамник, на всеки, който е поискал, да обругае Историята ни, Миналото ни, полезностите ни - разрешават на всеки да изчегърта името си върху тях.
Тези подписи на гаврата никой Господ няма да ни ги елементарни - дори оня от футболната реклама, в която той наподобява като подпийнал Боримечка.
Постепенно Павчовци бяха готови за всевъзможни неистини - най-много за тази, че Свободата е всепозволеност.
Ако министър на образованието/Танев твърди, че Наполеон е един елементарен хвалипръцко, за какво пък Павчо да не шари с шилото из Магурата. Може би той е проумял, че това не е толкоз неоправдателно, колкото безцеремонните изхвърляния на множеството чучела.
А пък Чучелпохвалите са напряко непоносими за естествения слух.
Павчо " дописва " едно скъпо удостоверение за съзряването на човешкия разум - те пък също толкоз безсрамно оставят свидетелства, че съзряването им на практика е невероятно.
Неговото безчинство е незначително спрямо това на мизерниците, които си острят моливите по Историята.
Не е неприятно най-сетне да вкарат и един нов образователен предмет - " История на актуалното словоблудство ", в който да се учат мерзостите по адрес на същинските полезности на Времето.
Обуначването на децата не трябва да бъде оставено на случайността.
Особено внимание би трябвало да се обърне на все по-враждебните ругателства против Народа като цяло.
Прислужниците на Властта желаят напълно да го принизят - и по този начин да оправдаят несгодите на опекуните си.
Маниаци/Мъничета облайват Истината. И това не свършва и не свършва.
***
Наскоро попаднах в архивите си на един акварел на великия Борис Димовски - бях го не запомнил и той напряко ме жегна.
Магарета летят из облаците.
Няма потребност от повече пояснения - това споделя всичко.
www.kevorkkevorkian.com
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ