Вечното дерби: германска традиция vs.чешки хмел
Казват, че всяка жаба би трябвало да си знае гьола. Може би същото важи и за бирата - всяка да си знае мястото, а то е до грила. В ръката на грил-майстора, в чашите на тези, които чакат вечерята да се изпече, и в хладилника, който също не е надалеч от упоменатото място за бързо допълнение при настъпила неочаквана потребност.
Същата сценография важи в цялостна мощ на морето, където дойдох преди два дни. Там бирата сякаш пасва на още повече моменти и места, в сравнение с в града. Не бързаш, не закъсняваш, и в действителност даже не знаеш какъв брой тъкмо е часът, тъй като няма огромно значение. Това чувство много припомня на живота в Чехия. Там няма море, няма даже някоя по-сериозна река, с която да се похвалят, с изключение на Вълтава, минаваща през красивата Прага, само че несъмнено знаят по какъв начин да живеят нехайно и това се усеща във всичко, което вършат, най-много в бирата.
Докато отваряхме първите бири за вечерта, с приятелите се заговорихме за чешкия хмел. Повечето от компанията не са чак такива пиво-фенове като мен - пийват без да задълбават във въпроси като какъв брой горчиви единици има (IBU), какво е цифрата р и какво споделят за нея в untappd. Разказах им за Saaz, Trschitz и Auscha, само че най-много за Zatec, където несмущаван пораства един от най-хубавите хмелове на света. Припича се на драго сърце на слънце и събира в себе си духа на чешката провинция. Той дава на бирата съвсем вълшебни качества, а на пиещия я - благополучие. Именно жатецки е и хмелът, който долових в първия Argus. Той се добавя от моравски малцов ечемик и чешки лагерни дрожди.
Другата нация, която сигурно знае по какъв начин се прави Bier, е немската. И тъй като те са си такива от много време, описали са нещата в правила и закони, които съблюдават и до през днешния ден.
Законът за чистотата на бирата е написан в 16 век и гласи, че в рецептата за приготвянето й би трябвало да има единствено три съставки - вода, ечемик и хмел. Тази стриктност несъмнено може да се усети и в бирата им. Дори в кьорав вкусов тест, какъвто Lidl са създали за личната си марка бира в България - Perlenbacher.
Резултатите от него демонстрират, че 86% от участниците са удостоверили качеството на Perlenbacher Pils - светла бира, типичен представител на Pils, която се отличава със светлозлатист цвят, пресен и умерено горчив усет, с характерен мирис на малц и хмел. И да, Perlenbacher Pils се създава съгласно немския закон за чистотата на бирата от 1516 година
По мои скромни наблюдения, тази бира върви с пилешко, домати, чедър и, изненадващо, босилек. Ако в близост има грил, то върху него би трябвало бързо да се сложат ребра от говеждо (prime rib), а бирата да се извади от хладилника и да се раздаде на всички присъстващи, с цел да са в подготвеност за идните вкусни събития.
След вечеря човек може умерено да премине нататък към craft биратa. Тя е приготвена по специфична рецепта, със личен жанр и достоверен усет. Историята споделя, че craft пивоварните се появяват първо в Америка, а след това и в Европа, и са завръщане към положителните обичаи във варенето на бира. Произвеждат се в дребни количества, като на производството се отделя повече време, а съставките са с натурален генезис. Imperial Stout на Steam Brew е черна, плътна и с кремообразна пяна. Много хора не биха я нарекли “лятна” и даже “плажна”, само че нали знаете, че всичко е въпрос на усет. Аз я одобрявам, тъй като в нея се долавят вкусови нотки на мрачен шоколад и мощно кафе, носещи се над карамелено-малцовия усет. Пие се по здрач на брега на морето в добра компания. Добре де, в случай че би трябвало да сме почтени, хубавата бира може да се пие на всички места. Но несъмнено не с всекиго.
За десерт някак незабелязано, само че и много предвидимо, раговорът стигна до футбола. Аз направих едно съпоставяне сред чешката и немската школа и естествено говорех за бира, само че нещата бързо прераснаха в оживена полемика за Байерн Мюнхен и Боруся Дортмунд. Разбира се, ние сме на първо място другари, и спорим в името на самия спор, а не с цел да има спечелили. Но това е и духът на бирата по целия свят - да събира.
(в материала има продуктово позициониране)
Същата сценография важи в цялостна мощ на морето, където дойдох преди два дни. Там бирата сякаш пасва на още повече моменти и места, в сравнение с в града. Не бързаш, не закъсняваш, и в действителност даже не знаеш какъв брой тъкмо е часът, тъй като няма огромно значение. Това чувство много припомня на живота в Чехия. Там няма море, няма даже някоя по-сериозна река, с която да се похвалят, с изключение на Вълтава, минаваща през красивата Прага, само че несъмнено знаят по какъв начин да живеят нехайно и това се усеща във всичко, което вършат, най-много в бирата.
Докато отваряхме първите бири за вечерта, с приятелите се заговорихме за чешкия хмел. Повечето от компанията не са чак такива пиво-фенове като мен - пийват без да задълбават във въпроси като какъв брой горчиви единици има (IBU), какво е цифрата р и какво споделят за нея в untappd. Разказах им за Saaz, Trschitz и Auscha, само че най-много за Zatec, където несмущаван пораства един от най-хубавите хмелове на света. Припича се на драго сърце на слънце и събира в себе си духа на чешката провинция. Той дава на бирата съвсем вълшебни качества, а на пиещия я - благополучие. Именно жатецки е и хмелът, който долових в първия Argus. Той се добавя от моравски малцов ечемик и чешки лагерни дрожди.
Другата нация, която сигурно знае по какъв начин се прави Bier, е немската. И тъй като те са си такива от много време, описали са нещата в правила и закони, които съблюдават и до през днешния ден.
Законът за чистотата на бирата е написан в 16 век и гласи, че в рецептата за приготвянето й би трябвало да има единствено три съставки - вода, ечемик и хмел. Тази стриктност несъмнено може да се усети и в бирата им. Дори в кьорав вкусов тест, какъвто Lidl са създали за личната си марка бира в България - Perlenbacher.
Резултатите от него демонстрират, че 86% от участниците са удостоверили качеството на Perlenbacher Pils - светла бира, типичен представител на Pils, която се отличава със светлозлатист цвят, пресен и умерено горчив усет, с характерен мирис на малц и хмел. И да, Perlenbacher Pils се създава съгласно немския закон за чистотата на бирата от 1516 година
По мои скромни наблюдения, тази бира върви с пилешко, домати, чедър и, изненадващо, босилек. Ако в близост има грил, то върху него би трябвало бързо да се сложат ребра от говеждо (prime rib), а бирата да се извади от хладилника и да се раздаде на всички присъстващи, с цел да са в подготвеност за идните вкусни събития.
След вечеря човек може умерено да премине нататък към craft биратa. Тя е приготвена по специфична рецепта, със личен жанр и достоверен усет. Историята споделя, че craft пивоварните се появяват първо в Америка, а след това и в Европа, и са завръщане към положителните обичаи във варенето на бира. Произвеждат се в дребни количества, като на производството се отделя повече време, а съставките са с натурален генезис. Imperial Stout на Steam Brew е черна, плътна и с кремообразна пяна. Много хора не биха я нарекли “лятна” и даже “плажна”, само че нали знаете, че всичко е въпрос на усет. Аз я одобрявам, тъй като в нея се долавят вкусови нотки на мрачен шоколад и мощно кафе, носещи се над карамелено-малцовия усет. Пие се по здрач на брега на морето в добра компания. Добре де, в случай че би трябвало да сме почтени, хубавата бира може да се пие на всички места. Но несъмнено не с всекиго.
За десерт някак незабелязано, само че и много предвидимо, раговорът стигна до футбола. Аз направих едно съпоставяне сред чешката и немската школа и естествено говорех за бира, само че нещата бързо прераснаха в оживена полемика за Байерн Мюнхен и Боруся Дортмунд. Разбира се, ние сме на първо място другари, и спорим в името на самия спор, а не с цел да има спечелили. Но това е и духът на бирата по целия свят - да събира.
(в материала има продуктово позициониране)
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ