“Родопската Шипка” и освобождаването на южната ни планина
Казват, че вярата умира последна, само че вяра, която е смачкана от страха, умира доста по-бързо! У нас в последно време се е загнездил страхът да отстояваме правата си, да вземаме вярното решение и да защитим себе си, фамилиите си, рода и Отечеството си! Още античните гърци са споделили, че всичко зависи най-вече от нас самите, от нашата мъдрост и храброст да създадем избора си, а времето ще покаже дали то е вярно или не, тъй като то дефинира нашия живот.
Историята на България познава доста такива смели и верни решения, чието ехтене отеква в безкрая на времето. Такъв съдбоносен избор е направил полковник Владимир Серафимов в далечната 1912 година в сърцето на Родопите! Това негово решение е прекомерно значимо, тъй като е повлияло на историята и е годно до наши дни. Закърмен в свободолюбивия дух на борческото Средногорие, както споделя поетът, от дете той е теоретичен “силно да люби свободата и мощно да ненавижда тираните”.
Стратегическото разположение на българската армия по време на войната
Основните български военни сили по време на Първата Балканска война са съсредоточени в Източна Тракия, откъдето се чака най-голямата турска опозиция. Накратко, Първа българска войска е отпред с ген. Васил Кутинчев, втора - отпред с ген. Никола Иванов, със задача да обсади и превземе Одрин, и Трета българска войска е отпред с ген. Радко Димитриев, която скрито би трябвало да премине през Странджа и да изненада съперника във фланг.
Паметник-костница (Мемориал) в памет на починалите бойци и офицери от 21-ви Средногорски полк на връх Средногорец, повдигнат от признателните родопчани! Паметникът е дело на арх. Михаил Ножаров и изпълнен от Хаджи Неделчо Канев от с. Момчиловци. Там постоянно има цветя и венци. Чупката на паметника е по концепция на създателя и ще бъде изравнена, приключена тогава, когато България успее да сплоти и тези българи, останали отвън сегашните й граници, тъй като към момента тя граничи сама със себе си!
В Македония е оставена единствено Седма Рилска дивизия, командвана от ген. Георги Тодоров. Между трите български армии остава един фронт от 200 км през планинска околност, през която турците биха могли да нанесат контраудар и да излязат във фланг на българските армии в Тракия. За тази цел българското командване насочва в Родопите два отряда - Хасковски и Кърджалийски, както и Македоно-одринското опълчение на ген. Никола Генев. И тъкмо тук идва огромната и решаваща роля на полк. Владимир Серафимов.
Да не забравяме, че свободата на България е към този момент факт, само че Родопите към момента остават под турска власт! По цялото продължение на планината на зиг-заг минава остарялата граница с Турция!
Тръгнеш ли, уважаеми читателю, по пътя от Смолян за Рудозем, вдясно от него се издига връх Средногорец! На него е повдигнат автентичен монумент костница на починалите герои от 21-ви пехотен Средногорски полк. По време на Балканската война войските на Родопския отряд в устремното си нахлуване бързо доближават това място. Към него обаче също стремително бърза към старите граници и армията на Явер паша!
Българското командване преценя, че съперникът превъзхожда по брой и въоръжение нашата армия, и подрежда отрядът да се отдръпна на височините северно от тогавашното село Райково! Обаче командирът на полка полковник Серафимов отхвърля да извърши заповедта с думите: “Аз не ще отстъпя на съперника селата, в които през вчерашния ден бях посрещнат като избавител!”.
Два пъти му заповядват да отстъпи, два пъти той отхвърля, без да се опасява, че може да бъде даден на боен съд за несъблюдение на заповед! Но началството не не помни, нито след успеха, нито след Първата международна война, където той също се изявява като ослепителен пълководец, не става военачалник! Предлагат му генералския чин чак когато му следва пенсиониране. Той още веднъж отхвърля с думите “Нека народът ме помни като полковник Серафимов, освободителят на Родопите, това ми стига!”.
Населението е мощно разтревожено и обезпокоеното. То добре знае какво го чака, в случай че още веднъж попадне под ятагана на озверения подтисник, в случай че българската армия отстъпи! Много локални селяни със сълзи на очи молят полк. Серафимов да не отстъпва! Офицерската чест е сложена на тестване, тъй като би трябвало да се извърши заповед на Щаба на дивизията и да се избави полкът от доста жертви, а въпреки това - би трябвало да се отбрани мирното и беззащитно население!
С поддръжката на огромна част от популацията, годно да носи оръжие, на 21 октомври 1912 година полкът приема сражението. Започва героичен пердах, който припомня по своя драматизъм и отговорност на защитата на Шипка! Българите устоят многочислените офанзиви на турците и сами при пробив се впускат в офанзива! В поддръжка на полка се борят един до друг християни и мохамедани
Семейството на полк. Серафимов - брачна половинка Елена Кацарова и четирите му дъщери. Най-голямата Райна, Живка, Елза и най-малката Лиляна - всички висшисти
Полкът се състои от 4 пехотни дружини с по 4 роти всяка и 1 картечна рота. В състава му са включени четите на ВМОРО с войводите Стефан Калфа, Пею Шишманов, Никола Ботушанов и Христо Чернопеев. Общо към 5000 души и 20 планински оръдия.
Срещу българския Родопски отряд е турският корпус с 40 000 души, а директно против 21-ви полк се намира Кърджалийската дивизия от 7000 души. Освен тях има основано от турското министерство на войната така наречен “Мюсюлманско ядро” от 10 хиляди помаци с раздадени пушки и по 500 патрона на човек. Веднага желая да отбележа, че нито една от тези пушки не дава изстрел против българската армия!
Първоначално дилемите на 21-ви полк били единствено отбранителни, само че полк. Серафимов стартира и настъпателни сполучливи дейности! В багра се включват и дами, които придвижват патрони и се грижат за ранените! Средногорският полк завладява Тъмрашкия чеп, от който турските войски заплашват Пловдив! Освободен е Девин и към 8 октомври клинът е преодолян!
Следващата офанзива е освобождението на Пашмакли, (днешен Смолян), Райково и Устово.
Местното население посреща с екстаз освободителите, всички мъже са захвърлили фесовете и са поставили на главите си аглоци (бели хавлиени кърпи). Цели 34 година те са чакали това избавление да настъпи и за тях и то най-накрая е пристигнало! Полк. Серафимов има религия и доверие във бойците си. Както написа един от неговите бойци в спомените си: “Още щом ни събра всички бойци на поляната и ни погледна, стана ясно, че тук ще се мре”.
Отпред е врагът, откъм гърба е позор. Моментът е висш!
Турските сили са многочислени и с изключение на с щикова офанзива, няма да има победа! Полковникът дава командата “Напред на нож! С нами Бог”, оркестърът засвирва марша “Шуми Марица” и връщане обратно към този момент няма! Българската армия настава с такава мощна стремителност и непримиримост, че врагът, въпреки и в пъти по-многочислен и добре въоръжен, не устоя и претърпява проваляне! Тогава локалното население от Смолянско и района назовава сражението “Родопската Шипка”.
За пръв път това го споделя мюфтията Садиков - българин мохамеданин, на откриването на Паметника мемориал. Тогава е отслужена заупокойна молитва от архимандрит Ангелов, а селото Аламидере, намиращо се под върха, е преименувано на Полковник Серафимово. Около паметника е завършен дребен, само че автентичен парк. Паметникът е построен единствено с дарения - продават се ниви, крави и телета, само че единствено за един ден се събират 30 хиляди лв.. За християните и мюсюлманите от Родопа планина полк. Серафимов е най-таченият пълководец.
Всяка година смолянци означават този популярен ден на успеха с панихида за починалите в боевете на връх Средногорец, от който изгряло Освобождението на Родопите!
За тази победа заслуга има цялото население - носи храна, вода, водачи демонстрират пътеките през планината, а след успеха са посрещали войската с самун, вино, ракия и доста любов!
Така приключват тези славни събития и победи на 21-ви Средногорски полк, в които войнската чест и героизъм на българските офицери и бойци не разреши да правят отстъпка и да изложат своите братя родопчани, християни и мюсюлмани, на сигурна гибел!
Легендарният пълководец на славните Средногорци полк. Владимир Серафимов ще остане завинаги в съзнанието на родопските българи - християни и мохамедани, като освободителя на Родопа планина! Кавалер на ордена “За храброст” Владимир Генов Серафимов е български офицер, полковник, воин от Сръбско-българската война (1885 г.) и Балканската война (1912-1913 г.) Роден на 12 август 1860 година в средногорското село Аджар, през днешния ден Свежен. Починал на 7 април 1934 година в София. Живял на ул. “Раковски” 189.
Владимир е единадесетото дете на Райна и даскал Гено Серафимов. Баща му е първият преподавател на класното учебно заведение в родното му село Свежен. Същото води началото си от търновските боляри, избягали след турското настъпление, избавили се от всеобщото кръвопролитие на търновските първенци! Неговият жанр е героичен, като прадядото на Владимир и прадядото на В. Левски са братя.
Първоначалното си обучение получава до 14 година от татко си, а по-късно е изпратен да учи в Цариград и Измир за търговец.
Завръща се след Освободителната Руско-турска война и заварва родната си къща опожарена, а татко му е погубен от черкезите преди отстъплението им. Не след дълго, потресена от ужасните издевателства над татко му и другите българи, на които станала очевидец, си отива и майка му. Останал самичък, той отива при брат си, юрист в София, и постъпва във Военното учебно заведение.
Полк. Владимир Серафимов, освободителят на Средните Родопи и избавител на Пловдив от офанзивата на Явер паша
Завършва Военното учебно заведение в София с четвърти випуск с отличие и е награден от съветските офицери преподаватели с казашка сребърна сабя. Присвоено му е първо офицерско звание подпоручик на 30 август 1883 година Като офицер служи в Русе, Пещера, Пазарджик, Хасково и София.
В Сръбско-българската война командва рота от 5-и пехотен Дунавски полк, демонстрира се с ефективно присъединяване и в разследващия отряд на ротмистър Анастас Бендерев и взе участие в Сливнишкото стълкновение. За проявена смелост е награден с медал “За храброст” 4-та степен, нараснал в чин полковник през 1909 година в Пловдивския полк. През Балканската война като пълководец на 21-ви средногорски полк освобождава Централните Родопи и е прочут като спасителя на Родопите и героя от “Родопската Шипка”.
Полк. Серафимов взема интензивно присъединяване и в Междусъюзническата война и печели борбата при Криволак, като нанася тежки провали на сръбската Тимошка дивизия на 19-21 юли 1913 година През Първата международна война, като пълководец на 1-ва бригада от Осма тунджанска дивизия се демонстрира сполучливо при багра на с. Чеган, в хода на Леринската интервенция, само че Главното командване не го предлага за генералско звание. Причините са известни, макар успеха му на връх Средногорец и при село Алами дере против четири пъти по-силната турска войска на Явер паша!
Когато той отхвърля да отстъпи, като споделя: “Няма да отстъпя на съперника селата, които през вчерашния ден ме посрещнаха като освободител” и прибавя: “Вярвам в несломимата мощност на моя полк. През натрупа ми би трябвало да се мине, пък тогаз...”.
За присъединяване му във войните е награден с общо 13 ордени и медали, два от които непознати!
Историята на България познава доста такива смели и верни решения, чието ехтене отеква в безкрая на времето. Такъв съдбоносен избор е направил полковник Владимир Серафимов в далечната 1912 година в сърцето на Родопите! Това негово решение е прекомерно значимо, тъй като е повлияло на историята и е годно до наши дни. Закърмен в свободолюбивия дух на борческото Средногорие, както споделя поетът, от дете той е теоретичен “силно да люби свободата и мощно да ненавижда тираните”.
Стратегическото разположение на българската армия по време на войната
Основните български военни сили по време на Първата Балканска война са съсредоточени в Източна Тракия, откъдето се чака най-голямата турска опозиция. Накратко, Първа българска войска е отпред с ген. Васил Кутинчев, втора - отпред с ген. Никола Иванов, със задача да обсади и превземе Одрин, и Трета българска войска е отпред с ген. Радко Димитриев, която скрито би трябвало да премине през Странджа и да изненада съперника във фланг.
Паметник-костница (Мемориал) в памет на починалите бойци и офицери от 21-ви Средногорски полк на връх Средногорец, повдигнат от признателните родопчани! Паметникът е дело на арх. Михаил Ножаров и изпълнен от Хаджи Неделчо Канев от с. Момчиловци. Там постоянно има цветя и венци. Чупката на паметника е по концепция на създателя и ще бъде изравнена, приключена тогава, когато България успее да сплоти и тези българи, останали отвън сегашните й граници, тъй като към момента тя граничи сама със себе си!
В Македония е оставена единствено Седма Рилска дивизия, командвана от ген. Георги Тодоров. Между трите български армии остава един фронт от 200 км през планинска околност, през която турците биха могли да нанесат контраудар и да излязат във фланг на българските армии в Тракия. За тази цел българското командване насочва в Родопите два отряда - Хасковски и Кърджалийски, както и Македоно-одринското опълчение на ген. Никола Генев. И тъкмо тук идва огромната и решаваща роля на полк. Владимир Серафимов.
Да не забравяме, че свободата на България е към този момент факт, само че Родопите към момента остават под турска власт! По цялото продължение на планината на зиг-заг минава остарялата граница с Турция!
Тръгнеш ли, уважаеми читателю, по пътя от Смолян за Рудозем, вдясно от него се издига връх Средногорец! На него е повдигнат автентичен монумент костница на починалите герои от 21-ви пехотен Средногорски полк. По време на Балканската война войските на Родопския отряд в устремното си нахлуване бързо доближават това място. Към него обаче също стремително бърза към старите граници и армията на Явер паша!
Българското командване преценя, че съперникът превъзхожда по брой и въоръжение нашата армия, и подрежда отрядът да се отдръпна на височините северно от тогавашното село Райково! Обаче командирът на полка полковник Серафимов отхвърля да извърши заповедта с думите: “Аз не ще отстъпя на съперника селата, в които през вчерашния ден бях посрещнат като избавител!”.
Два пъти му заповядват да отстъпи, два пъти той отхвърля, без да се опасява, че може да бъде даден на боен съд за несъблюдение на заповед! Но началството не не помни, нито след успеха, нито след Първата международна война, където той също се изявява като ослепителен пълководец, не става военачалник! Предлагат му генералския чин чак когато му следва пенсиониране. Той още веднъж отхвърля с думите “Нека народът ме помни като полковник Серафимов, освободителят на Родопите, това ми стига!”.
Населението е мощно разтревожено и обезпокоеното. То добре знае какво го чака, в случай че още веднъж попадне под ятагана на озверения подтисник, в случай че българската армия отстъпи! Много локални селяни със сълзи на очи молят полк. Серафимов да не отстъпва! Офицерската чест е сложена на тестване, тъй като би трябвало да се извърши заповед на Щаба на дивизията и да се избави полкът от доста жертви, а въпреки това - би трябвало да се отбрани мирното и беззащитно население!
С поддръжката на огромна част от популацията, годно да носи оръжие, на 21 октомври 1912 година полкът приема сражението. Започва героичен пердах, който припомня по своя драматизъм и отговорност на защитата на Шипка! Българите устоят многочислените офанзиви на турците и сами при пробив се впускат в офанзива! В поддръжка на полка се борят един до друг християни и мохамедани
Семейството на полк. Серафимов - брачна половинка Елена Кацарова и четирите му дъщери. Най-голямата Райна, Живка, Елза и най-малката Лиляна - всички висшисти
Полкът се състои от 4 пехотни дружини с по 4 роти всяка и 1 картечна рота. В състава му са включени четите на ВМОРО с войводите Стефан Калфа, Пею Шишманов, Никола Ботушанов и Христо Чернопеев. Общо към 5000 души и 20 планински оръдия.
Срещу българския Родопски отряд е турският корпус с 40 000 души, а директно против 21-ви полк се намира Кърджалийската дивизия от 7000 души. Освен тях има основано от турското министерство на войната така наречен “Мюсюлманско ядро” от 10 хиляди помаци с раздадени пушки и по 500 патрона на човек. Веднага желая да отбележа, че нито една от тези пушки не дава изстрел против българската армия!
Първоначално дилемите на 21-ви полк били единствено отбранителни, само че полк. Серафимов стартира и настъпателни сполучливи дейности! В багра се включват и дами, които придвижват патрони и се грижат за ранените! Средногорският полк завладява Тъмрашкия чеп, от който турските войски заплашват Пловдив! Освободен е Девин и към 8 октомври клинът е преодолян!
Следващата офанзива е освобождението на Пашмакли, (днешен Смолян), Райково и Устово.
Местното население посреща с екстаз освободителите, всички мъже са захвърлили фесовете и са поставили на главите си аглоци (бели хавлиени кърпи). Цели 34 година те са чакали това избавление да настъпи и за тях и то най-накрая е пристигнало! Полк. Серафимов има религия и доверие във бойците си. Както написа един от неговите бойци в спомените си: “Още щом ни събра всички бойци на поляната и ни погледна, стана ясно, че тук ще се мре”.
Отпред е врагът, откъм гърба е позор. Моментът е висш!
Турските сили са многочислени и с изключение на с щикова офанзива, няма да има победа! Полковникът дава командата “Напред на нож! С нами Бог”, оркестърът засвирва марша “Шуми Марица” и връщане обратно към този момент няма! Българската армия настава с такава мощна стремителност и непримиримост, че врагът, въпреки и в пъти по-многочислен и добре въоръжен, не устоя и претърпява проваляне! Тогава локалното население от Смолянско и района назовава сражението “Родопската Шипка”.
За пръв път това го споделя мюфтията Садиков - българин мохамеданин, на откриването на Паметника мемориал. Тогава е отслужена заупокойна молитва от архимандрит Ангелов, а селото Аламидере, намиращо се под върха, е преименувано на Полковник Серафимово. Около паметника е завършен дребен, само че автентичен парк. Паметникът е построен единствено с дарения - продават се ниви, крави и телета, само че единствено за един ден се събират 30 хиляди лв.. За християните и мюсюлманите от Родопа планина полк. Серафимов е най-таченият пълководец.
Всяка година смолянци означават този популярен ден на успеха с панихида за починалите в боевете на връх Средногорец, от който изгряло Освобождението на Родопите!
За тази победа заслуга има цялото население - носи храна, вода, водачи демонстрират пътеките през планината, а след успеха са посрещали войската с самун, вино, ракия и доста любов!
Така приключват тези славни събития и победи на 21-ви Средногорски полк, в които войнската чест и героизъм на българските офицери и бойци не разреши да правят отстъпка и да изложат своите братя родопчани, християни и мюсюлмани, на сигурна гибел!
Легендарният пълководец на славните Средногорци полк. Владимир Серафимов ще остане завинаги в съзнанието на родопските българи - християни и мохамедани, като освободителя на Родопа планина! Кавалер на ордена “За храброст” Владимир Генов Серафимов е български офицер, полковник, воин от Сръбско-българската война (1885 г.) и Балканската война (1912-1913 г.) Роден на 12 август 1860 година в средногорското село Аджар, през днешния ден Свежен. Починал на 7 април 1934 година в София. Живял на ул. “Раковски” 189.
Владимир е единадесетото дете на Райна и даскал Гено Серафимов. Баща му е първият преподавател на класното учебно заведение в родното му село Свежен. Същото води началото си от търновските боляри, избягали след турското настъпление, избавили се от всеобщото кръвопролитие на търновските първенци! Неговият жанр е героичен, като прадядото на Владимир и прадядото на В. Левски са братя.
Първоначалното си обучение получава до 14 година от татко си, а по-късно е изпратен да учи в Цариград и Измир за търговец.
Завръща се след Освободителната Руско-турска война и заварва родната си къща опожарена, а татко му е погубен от черкезите преди отстъплението им. Не след дълго, потресена от ужасните издевателства над татко му и другите българи, на които станала очевидец, си отива и майка му. Останал самичък, той отива при брат си, юрист в София, и постъпва във Военното учебно заведение.
Полк. Владимир Серафимов, освободителят на Средните Родопи и избавител на Пловдив от офанзивата на Явер паша
Завършва Военното учебно заведение в София с четвърти випуск с отличие и е награден от съветските офицери преподаватели с казашка сребърна сабя. Присвоено му е първо офицерско звание подпоручик на 30 август 1883 година Като офицер служи в Русе, Пещера, Пазарджик, Хасково и София.
В Сръбско-българската война командва рота от 5-и пехотен Дунавски полк, демонстрира се с ефективно присъединяване и в разследващия отряд на ротмистър Анастас Бендерев и взе участие в Сливнишкото стълкновение. За проявена смелост е награден с медал “За храброст” 4-та степен, нараснал в чин полковник през 1909 година в Пловдивския полк. През Балканската война като пълководец на 21-ви средногорски полк освобождава Централните Родопи и е прочут като спасителя на Родопите и героя от “Родопската Шипка”.
Полк. Серафимов взема интензивно присъединяване и в Междусъюзническата война и печели борбата при Криволак, като нанася тежки провали на сръбската Тимошка дивизия на 19-21 юли 1913 година През Първата международна война, като пълководец на 1-ва бригада от Осма тунджанска дивизия се демонстрира сполучливо при багра на с. Чеган, в хода на Леринската интервенция, само че Главното командване не го предлага за генералско звание. Причините са известни, макар успеха му на връх Средногорец и при село Алами дере против четири пъти по-силната турска войска на Явер паша!
Когато той отхвърля да отстъпи, като споделя: “Няма да отстъпя на съперника селата, които през вчерашния ден ме посрещнаха като освободител” и прибавя: “Вярвам в несломимата мощност на моя полк. През натрупа ми би трябвало да се мине, пък тогаз...”.
За присъединяване му във войните е награден с общо 13 ордени и медали, два от които непознати!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ