Казват, че на мъжете не може да се разчита, че

Казват, че на мъжете не може да се разчита, че са егоистични и напълно безчувствени. Разбира се, това го настояват дамите. Но дали е по този начин? Наистина ли мъжката половина на човечеството е неспособна на същинска обич или просто обича по своему?

За да открия отговорът на този въпрос, започнах свое лично следствие. Първо взех решение да поговоря с непосредствен сътрудник, който надявах се, ще бъде прям. „ Типично женски нелепости! ” – беше неговата реакция. Много по-словохотливи бяха приятелките ми, които към момента ближеха рани от следващата си провалена връзка и по тази причина не се скъпяха на класификации: „ Мъжете мислят единствено за секс ”, „ Всяка тяхна дума е неистина ”, „ Най-много се опасяват се от обвързване и отговорност ”. Разбира се, тази анкета не ми оказа помощ изключително в следствието, само че най-малко ме наведе на един явен извод – сред двата пола съществува надълбоко взаимно недоумение.

Жертва на стандартите
Истината е, че почти идентичен брой мъже и дами въобще не са способни на любов и дълбоки усеща. Това, което назовават обич е по-скоро пристрастеност. А както знаем, макар впечатляващите прояви, тази форма на безумство отминава бързо и оставя след себе си единствено отчуждение, равнодушие и даже завист.

Но тогава за какво, мъжете са набедени за по-безчувствени? Вероятно, тъй като отстъпват на нас дамите по емоционалност, изключително тези от тях, които следват идеала на „ същинския мъж ” или мачото. Те се научават да не споделят страстите си, даже въобще да не ги изпитват и надлежно схващат. Това им дава увереността, че са неуязвими и могат сами да се оправят с проблемите си. Притъпената емоционалност обаче ги кара да се усещат неудобно, когато стане дума за връзки и по тази причина оставят самодейността на своята половинка. Но страстите са едно, а възприятията – друго.

Щастие без думи
За да разбираме по-добре мъжкият език на любовта, би трябвало да имаме поради, че представителите на мощния пол не са склонни да се съмняват и проучват, когато във връзката всичко върви добре. Без въпроси те се отдават на любовта и в тази елементарност се крие техния сексапил. Докато ние непрекъснато сме измъчвани от подозрения: „ Наистина ли е подобаващ за мен? ”, „ Дали ще ме обича и когато остарея? ”, „ Защо, най-малко един път не ми подари цветя? ”. Изречени гласно тези въпроси объркват мъжа. Той счита, че щом ги задаваме, във връзката има сериозен проблем. А може би, с цел да се усещаме щастливи ни пречат единствено две неща: първото е, че постоянно желаеме повече, а вторият, че не можем да разграничим значимото от маловажното.

Да упрекваме ли мъжете?
Хилядолетия наред те са били възпитавани за сурови войни, не е трябвало да дават изява на възприятията си и е трябвало да бъдат непоколебими. Днес, несъмнено, този облик се разпуква, а някои негови черти, като да вземем за пример експанзията, към този момент даже са неприемливи. За актуалните дами е по-важно сътрудникът им е да кадърен на непосредственост, деликатност и топла угриженост...Но, както преди в комбиниране със мощ и надеждност.

Мъжете към този момент са наясно, че упованията към тях са радикално разнообразни, само че им е мъчно незабавно да откликнат на тези промени. И то не тъй като не обичат своите партньорки, а тъй като, като водещ пол се пробват да запазят статуквото. Те не се отхвърлят елементарно от своята безчувствена маска – само, когато се почувстват притиснати в ъгъла.

Представителките на нежният пол обаче не се отхвърля по този начин елементарно и не престават да упорстват – да обичаш вярно значи да обичаш...по женски. Но за наслада мъжете към момента не са се трансформирали напълно в дами. Редно е да се замислим, дали бихме ги харесали такива, в каквито се стремим да ги превърнем.